Супа Хаш - арменската шкембе чорба
Според съветския създател на кулинарни книги Похлебкин едно от най-старите арменски ястия е Хаш. Наименованието khash е толкоз антично, че има разнообразни смисли. Най-популярното през днешния ден е на обичайната чорба, употребена в древността на първо време като лек, а по-късно за храна на небогати хора.
Всъщност ястието е толкоз вкусно, че е намерило своето място в азерската, осетинската, грузинската и турската кухня. За първи път е упоменато още през ХІ век, а актуалната форма на ястието е известна от ХVІІ век.
Сега тази храна съставлява чорба от телешки крайници, която се яде заран на закуска. Супата се употребява гореща и подправена с чесън. Както множеството арменски блюда, и това се подготвя постепенно, само че по тази причина пък е извънредно вкусно.
Твърди се, че Хаш е храна за небогати и това е разумно поради съставките, от които се подготвя. Факт е, че при разфасоване на месото в кланиците вътрешностите и краката на животното са давани на бедните, които са готвели чорба от него. Днес обаче всеки желае да вкуси от невероятното по вкусовите си качества ястие.
В арменската столица даже се продават специфични тениски, които се обличат при изразходване на супата, която трансформира храненето в същински ритуал.
Арменците не канят всеки да показа с тях удоволствието от яденето на Хаш. Това се прави единствено с хора, които одобряват за близки. Всички, които употребяват Хаш, след това миришат мощно на чесън, тъкмо както в родината ни понамирисваме, откакто сме хапнали обичаната ни шкембе супа. Затова с непознати не се споделя софра, на която се сервира пачата.
Не единствено в древността, само че и през днешния ден са приети лечебните свойства на Хаш при простуди. Арменските лекари предписват тази храна като публично лекарство.
Приготвянето на тази именита чорба не е мъчно, само че лишава доста време. В Армения това е задача най-вече на мъжете. Избират се крачета, които са по-големи, по-месести и мазни, с цел да стане супата по-гъста и по-богата.
Обезкостеното месо се реже на части и се слага в бездънен съд със студена вода. Тя се сменя на всеки 2 часа в продължение на едно денонощие. Добре изкиснатите части се варят към 4-5 часа, откакто е отстранена пяната, формирана от кръв и нечистотии по месото. То се вари, без да се прибавя сол, само че дружно с хрущялните кости, от които се извлича костния мозък, с цел да се получи компактен бульон с кондензиран усет.
Супата Хаш се яде топла, като солта и чесънът се прибавят директно преди потреблението. Може да се подправи и с фино нарязана ряпа и лаваш.
Интересно е, че арменците ядат супата без лъжици, с пръсти и в прорез с етикета и по тази причина не се сервира на празнични трапези. Ако обаче външен човек бъде почетен с покана, то значи, че той е признат наедно с роднините на домакина.
