От днес започват Горещниците (Празник на огъня)
Според националния календар на 15, 16 и 17 юли се означават Горещниците. Тези 3 дни са считани за най-горещите в годината, като това дава името на националния празник.
Важен миг в отбелязването на Горещниците е цялостната отмора. Народът е вярвал, че в тези дни не трябва да се работи, да се върви на равнищата, да се пали пещ или да се пече самун.
Ако възбраната не се съблюдава, се считало, че реколтата ще бъде застрашена от пожари, градушки и поройни дъждове.
В интервала на Горещниците може да се гадае каква ще бъде зимата. Щом през идващите 3 дни е слънчево и топло, зимните дни би трябвало да са меки и без виелици.
Според поверието, в случай че през идващите дни се изкъпете в топъл минерален извор, ще бъдете здрави през цялата година.
В другите области на България посочват Горещниците с разнообразни имена. Сред известните са Чурлига, Пърлига и Марина, Огнена, Люта, Чурута и Опалена Мария.
Освен че ги назовават с разнообразни имена, Горещниците не на всички места се означават в едни и същи дни. 15, 16 и 17 юли са дните по григорианския календар, само че на някои места означават празника на 28, 29 и 30 юли – съгласно юлианския календар.
Дните се празнуват като празник на огъня и се извършват обреди за предотвратяване от унищожителната му мощ. Вярва се, че бебе, заченато в тези дни, ще бъде неприятен и унищожителен човек.
Според някои традиции в първия ден от Горещниците се гаси огънят в цялото обитаемо място и не се пали нов до 17 юли, когато се уважава света Марина – настойничката на водата.
Тъй като света Марина е посочена за пазителката от очни заболявания, в последния ден от Горещниците хората с заболели очи би трябвало да ги измият в лековит извор рано сутринта.
На някои места в тези 3 дни честват и всички занаятчии, чийто специалности за свързани с огън – ковачи, грънчари и хлебари.
