Грозде е имало още преди появата на човека
Според проучванията на палеонтолозите, на Земята е имало лозя още даже преди появяването на индивида, т.е. гроздето датира от интервала на така наречен креда.
Най-вероятно родината на вкусния плод е Западна Азия и по-конкретно южните крайбрежия на Каспийско и Черно море, Мала Азия, Сирия и Иран.
Най-ранните доказателства за култивирането на лозовата просвета съществуват от преди 5-7 хиляди години. Тогава нашите антични предшественици са отглеждали лозя в плодородните долини на Сирия, Месопотамия и Египет.
Хиляда години преди новата епоха лозарството е процъфтявало в антична Гърция, откъдето след това е пренесено и към Рим.
По нашите земи лозарството е било познато още преди 3 хиляди години. Траките се били едни от първите, които усъвършенстват методите за развъждането на сочно грозде. Още Омир загатва за тракийския пристанищен град Низо, откъдето са тръгвали кораби, натоварени с вино, предопределено за гърците, които обсаждали Троя.
Тогава лозовите листа и гроздове са били знак на благополучие, били са изобразявани на монети и други скъпи предмети. Предполага се, че в рамките на страната ни първо развъждането на лозя е почнало по долината на река Марица.
Гроздето и гроздовият сок от древността до през днешния ден се употребява както в кулинарията, по този начин и в медицината и козметиката.
Установено е, че консумирането на грозде или дестилат от него има извънредно благотворно въздействие върху изтощени организми и такива, претърпели продължителни боледувания. Природолечителите предлагат горещо потреблението на грозде и при артрит, продължителен ревматизъм, сърдечни и други заболявания.
Гроздето има висока хранителна стойност. Оказва се, че един кг грозде има сред 3000 и 5000 джаула калории, това е повече от наличието на калории в сливите и картофите.
Всъщност един кг грозде може да достави на човешкия организъм към 30 % от дневната потребност от сила.
