С целувки древните се прекланяли пред боговете
Според историците традицията на целувката е зародила преди към пет хиляди години. Тя е била самобитен акт за поклонение пред боговете на античните.
На датата 6 юли означаваме Световният ден на целувката, по тази причина дано поговорим малко повече от кое място потегля този гальовен акт.
Има и друга догадка – че целувката е зародила от навика на човекоподобни маймуни да хранят своите бебета си с авансово сдъвкана от тях самите храна.
Смята се, че този табиет след време е прераснал в бит на израз на обич и обвързаност посредством целувка. Неандерталците разпознавали обособените хора най-вече при помирисване, по тази причина зародил обичаят за целувки при срещи.
Първите исторически свидетелства за човешките целувки са с четири хиляди години отминалост. Те са изписани на древноперсийски. През пети век преди новата епоха Херодот е разказвал, че персийците целуват равните им по сан в устата, а по-низшите – по бузата.
Древноегипетски стенописи, които са на пет хиляди години, също демонстрират обичая на целуването. Хората от полинезийските племена въобще не са знаели какво е целувка.
В Перу при среща хората постоянно се целуват по бузите. Китайците не се целуват и не се прегръщат на улицата, тъй като подобен вид допиране пред хора се счита за непристойно.
Жителите на Мозамбик презират целувките, а японците считат, че целувката е варварска отживялост. В Индия, родината на Кама Сутра, се счита за неприятен звук да целунеш жена си пред хора.
Ескимосите, както е известно, не се целуват, а търкат носовете си и бузите си, с цел да изразят своята обич и обвързаност. Те натъркват лицето си с рибено масло, чиято миризма се счита за изискана.
Обикновената целувка, която се показва в просто допиране на устните на мъжа и дамата, защищава от заболявания и хората, които постоянно я практикуват, са по-малко чувствителни към болежка.
Хората, които се целуват постоянно, живеят с пет години повече от останалите. При целувката в организма се засилват невропептиди – съединения, които вземат участие в регулирането на нашата обмяна на веществата, влияят върху имунните процеси, играят значима роля в механизмите на паметта, образованието и нашите сънища.
