Защо ѝ е трябвало на Пандора да отваря кутията с бедите?
Според древногръцкия мит за наказване на хората за похитения за тях огън от Прометей Зевс основал любопитно момиче – Пандора. Тя знаела, че е рисково да отваря сандъка с тежък похлупак, изпратен от боговете. Но било невероятно да обуздае женското си любознание и когато никой не я виждал, Пандора вдигнала капака. Оттам по света се разлетели несгоди и беди, а под хлопнатия похлупак на дъното останала единствено едната вяра.
Сега учените от университета Уисконсин в Мадисън са изяснили, че резултатът Пандора – желанието да се разбере нещо ужасно и злокобно – е характерен на множеството хора. Изследването е оповестено в сп. Psychological Science.
Учените са провели серия опити. В първия от тях взели присъединяване 54 студенти. Те били поканени в лабораторията и преди началото на проучването трябвало да изучат електрошокови писалки, сякаш останали от предходния опит.
При натискането на бутончето на такава писалка противен електрически заряд удря ръката.
Химикалките били в три разнообразни цвята – червен, зелен и жълт. Червеният означавал, че химикалката е заредена, зеленият – че не е заредена, а жълтият, че не е известно дали химикалката ще подаде електрически заряд, или не.
Експериментът открил, че доброволците съвсем не докосвали зелените и алените писалки, само че интензивно натискали бутончетата на жълтите в опит да изяснят дали ще ги удари ток, или не.
При втория опит студентите получили 30 писалки в три цвята и още веднъж станало ясно, че доброволците пренебрегват алените и зелените, само че с интерес обясняват кои от жълтите писалки са заредени.
„ Любопитството е предиздвикало Пандора да отвори сандъка с бедите – тъкмо по същия метод хората не могат да преборят любознанието и се пробват да схванат явно неприятни неща – разяснява създателят на проучването Буан Жуан. – Според нас любознанието произлиза от страха от незнайното. Хората си мислят: по-добре неприятна истина, в сравнение с неопределеност. “
В хода на третия опит студентите седнали пред компютр. Доброволците виждали на техния екран изображения на 48 иконки. При натискането на иконката с надпис „ гвоздей “ се разнасял тон, който поражда при прокарването на гвоздей по дъска. При натискането на иконката с надпис „ вода “, участникът можел да се наслаждения на звука на течаща вода.
Имало и трети вид иконки. При натискането им можело да се чуе както неприятният тон на гвоздея, по този начин и приятното ромолене на водата.
И още веднъж множеството от доброволците избирали иконките с непредсказуемия резултат.
Освен това откривателите изяснили, че доброволците, които не натискали третия вид иконки, се чувствали доста по-щастливи след опита, в сравнение с „ феновете на незнайното “.
Според създателите на проучването, „ въпреки че любознанието се преглежда като човешко богатство, то постоянно може да бъде и човешко проклинание. Често ние не можем да се откажем от желанието да разберем явно неприятна информация “.
По-рано любознанието е обсъждано главно като позитивно събитие, водещо към знание на новото и представляващо корен на любознателността. Според учените любознанието доста зависи от външните фактори, околната среда, а също от получения по-рано опит.
