Фармацевти искат мораториум върху откриването на нови аптеки
Според Българския фармацевтичен съюз броят на аптеките в България е задоволителен и по-голям от междинното в Европейски Съюз Причините за дефицит на медикаменти се изясняват много постоянно с износа Фармацевтите не знаят техни сътрудници да правят незаконен експорт на животоспасяващи медикаменти
Френските и немските пощи са едни от най-големите снабдители на медикаменти в Европейския съюз, тъй като там и в още осем страни доставката на лекарства до домовете на пациентите е позволена.
В България, обаче, това не е по този начин. Законът не разрешава да има електронни, мобилни и даже вериги от аптеки, които да са благосъстоятелност на една компания - ограничаването е до 4 обекта. А възбраните може даже да се усилят.
Сега фармацевтите, които имат по една аптека и през годините постоянно са защитавали горните ограничавания, желаят да се вкара мораториум върху откриването на нови аптеки, там, където в обитаемото място към този момент има такава. Идеята бе стартирана от съсловната организация на магистър-фармацевтите - Българският фармацевтичен съюз (БФС), а претекстът е популистки доста допустим - да се пребори дефицитът на медикаменти.
Реклама Стига толкоз аптеки
Магистър-фармацевтите, притежатели на една или няколко аптеки, от близо две десетилетия пробват да не позволен огромен вложител да придобие обекти в аптечния сегмент. В част от европейските страни действат мултинационални вериги сред производители, дистрибутори и аптеки, или единствено аптеки, има виртуални аптеки, които доставят медикаменти в няколко страни, само че в България това се не разрешава по всички вероятни способи. Формално задачата е да се резервира поминъкът на аптеките-собственост на фармацевтите и БФС, в който всички фармацевти членуват по обвързване. Но това действително може да е негатив за клиентите, които остават без аптека наоколо или без наличност от дадени медикаменти.
Според магистър-фармацевтите в България има задоволително аптеки, изключително в съпоставяне със междинните равнища за Европейски Съюз.
Докато 58% от жителите на континента можели за пет минути да стигнат до работеща аптека, в България това може да се случи на 78% от популацията. 98.6% от популацията доближава до аптека в границите на половин час, разяснява Димитър Маринов, ръководител на Българския фармацевтичен съюз.
Според даннитеq България е на трето място по брой аптеки на глава от популацията в Европейски Съюз след Гърция и Кипър, на 10 хиляди души се падат 4 аптеки, като една аптека обслужва приблизително 2423 пациента. В Европейски Съюз една аптека обслужва приблизително 4122 пациенти. В България няма и дефицит фармацевтите, както е при медиците.
Реклама
Това обаче не значи, че няма проблем със снабдяването на медикаменти в дребните обитаеми места, които са неатрактивни от бизнес позиция, както и че няма задоволително денонощни аптеки. В момента в цяла България единствено 60 аптеки работят 24/7. Благоевград, да вземем за пример, си е върнал опцията да има денонощна аптека с помощ от общината, която допълнила цената на нерентабилните продажби и нощния труд. През идващите месеци НЗОК ще подкрепя финансово 100 аптеки в труднодостъпни и отдалечени места, и там, където липсват такива обекти.
Но фармацевтите считат, че в случай че страната спре повишаването на броя на новите обекти, ситуацията ще се усъвършенства, въпреки пазарът да е потвърдил тъкмо противоположното - конкуренцията усъвършенства услугите и намалява цените, а ограничението й води до противоположното.
Според плана на новата аптечна карта, която фармацевтите поддържат, обекти ще могат да бъдат откривани единствено по демографски критерии - там, където в действителност липсват. Това би означавало, че без значение от качеството на работа, снабдеността на един обект и отношението на личния състав към пациентите, в квартала или обитаемото място няма да бъде позволено откриването на нов обект.
Кой е отговорен за дефицита?
Управителният съвет на БФС, дружно с ръководителя си Димитър Маринов, заяви още ограничения за борба с неналичието на медикаменти, сред които генерично заменяне - промяна на изчезнал медикамент с негов разполагаем аналог, както е във всички останали страни-членки.
Френските и немските пощи са едни от най-големите снабдители на медикаменти в Европейския съюз, тъй като там и в още осем страни доставката на лекарства до домовете на пациентите е позволена.
В България, обаче, това не е по този начин. Законът не разрешава да има електронни, мобилни и даже вериги от аптеки, които да са благосъстоятелност на една компания - ограничаването е до 4 обекта. А възбраните може даже да се усилят.
Сега фармацевтите, които имат по една аптека и през годините постоянно са защитавали горните ограничавания, желаят да се вкара мораториум върху откриването на нови аптеки, там, където в обитаемото място към този момент има такава. Идеята бе стартирана от съсловната организация на магистър-фармацевтите - Българският фармацевтичен съюз (БФС), а претекстът е популистки доста допустим - да се пребори дефицитът на медикаменти.
Реклама Стига толкоз аптеки
Магистър-фармацевтите, притежатели на една или няколко аптеки, от близо две десетилетия пробват да не позволен огромен вложител да придобие обекти в аптечния сегмент. В част от европейските страни действат мултинационални вериги сред производители, дистрибутори и аптеки, или единствено аптеки, има виртуални аптеки, които доставят медикаменти в няколко страни, само че в България това се не разрешава по всички вероятни способи. Формално задачата е да се резервира поминъкът на аптеките-собственост на фармацевтите и БФС, в който всички фармацевти членуват по обвързване. Но това действително може да е негатив за клиентите, които остават без аптека наоколо или без наличност от дадени медикаменти.
Според магистър-фармацевтите в България има задоволително аптеки, изключително в съпоставяне със междинните равнища за Европейски Съюз.
Докато 58% от жителите на континента можели за пет минути да стигнат до работеща аптека, в България това може да се случи на 78% от популацията. 98.6% от популацията доближава до аптека в границите на половин час, разяснява Димитър Маринов, ръководител на Българския фармацевтичен съюз.
Според даннитеq България е на трето място по брой аптеки на глава от популацията в Европейски Съюз след Гърция и Кипър, на 10 хиляди души се падат 4 аптеки, като една аптека обслужва приблизително 2423 пациента. В Европейски Съюз една аптека обслужва приблизително 4122 пациенти. В България няма и дефицит фармацевтите, както е при медиците.
Реклама
Това обаче не значи, че няма проблем със снабдяването на медикаменти в дребните обитаеми места, които са неатрактивни от бизнес позиция, както и че няма задоволително денонощни аптеки. В момента в цяла България единствено 60 аптеки работят 24/7. Благоевград, да вземем за пример, си е върнал опцията да има денонощна аптека с помощ от общината, която допълнила цената на нерентабилните продажби и нощния труд. През идващите месеци НЗОК ще подкрепя финансово 100 аптеки в труднодостъпни и отдалечени места, и там, където липсват такива обекти.
Но фармацевтите считат, че в случай че страната спре повишаването на броя на новите обекти, ситуацията ще се усъвършенства, въпреки пазарът да е потвърдил тъкмо противоположното - конкуренцията усъвършенства услугите и намалява цените, а ограничението й води до противоположното.
Според плана на новата аптечна карта, която фармацевтите поддържат, обекти ще могат да бъдат откривани единствено по демографски критерии - там, където в действителност липсват. Това би означавало, че без значение от качеството на работа, снабдеността на един обект и отношението на личния състав към пациентите, в квартала или обитаемото място няма да бъде позволено откриването на нов обект.
Кой е отговорен за дефицита?
Управителният съвет на БФС, дружно с ръководителя си Димитър Маринов, заяви още ограничения за борба с неналичието на медикаменти, сред които генерично заменяне - промяна на изчезнал медикамент с негов разполагаем аналог, както е във всички останали страни-членки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ