Най-противоречивите екзекуции в САЩ
Спорът „ За “ или „ Против “ използването на смъртното наказване датира от началото на използването на тази последна мярка. Всяка от страните има своите доводи и претекстове и те постоянно се сблъскват една с друга в разгорещени разногласия.
Въпреки че съперниците на смъртното наказване се усилват с всяка минала година, най-тежкото наказване се радва на необятна поддръжка в рамките на Съединени американски щати. Според изследване на Галъп от 2009 година близо 65 % от жителите на Америка поддържат смъртното наказване.
Разбира се, тези две трети от американците са „ За “ смъртното наказване, само че когато то безспорно и потвърдено е справедливо. Хората желаят да знаят, че нарушителят, който получава смъртоносната инжекция, или се „ изпържва “ на електрическият стол, е същинският провинен. Защото в американската правосъдна система са направени не една и две неточности.
Ето и някои от най-противоречивите и оспорвани смъртни присъди с последвали изтезания в Съединени американски щати:
Тереза Люис – 2010 година
Тереза Люис е първата жена, която получава смъртоносна инжекция на територията на щата Вирджиния. Люис е упрекната за това, че е платила на двама наемници да убият брачна половинка ѝ и доведения ѝ наследник. Убийствата са били направени през 2002 година.
Вината на Тереза в заговора за убийството на околните ѝ е несъмнено потвърдена. Това, което разбунва публичното мнение е обстоятелството, че Тереза Люис има коефициент на просветеност от 72 точки. Това е единствено с две точки над границата, под която хората биват обявявани за бавноразвиващи се.
По съвет на юриста си Тереза се признава за отговорна, като се надява на благосклонност. Вместо това е наказана на гибел. Редица обществени персони, включително и писателят Джон Гришам, се афишират срещу осъществяването на присъдата ѝ.
Те изпращат стотици молби за опрощение до губернатора на щата Вирджиния Боб МакДонел, само че всички биват отхвърлени. Тереза Люис е умъртвена посредством смъртоносна инжекция на 23 септември 2010 година. Физическите причинители на убийствата са наказани на пожизнен затвор.
Карил Чесман – смъртна присъда без ликвидиране – 1960 година
Присъдата на Карил Чесман е една от най-противоречивите смъртни присъди за 20-и век.Противниците на смъртното наказване считат, че тя е емблематична и разкрива несъвършенствата на правосъдната система в Съединени американски щати.
Чесман е наказан на гибел за грабежи, съпроводени с отвличания и изнасилвания. Престъпленията са осъществени през 1948 година.
Членовете на правосъдното жури одобряват, че Карил Чесман е нанесъл на телата на жертвите си толкоз принуждение при отвличането и изнасилването им, че то е съпоставимо с умъртвяване и би трябвало да бъде обсъждано като такова.
Съдът го осъжда на гибел. От килията на смъртника, в която пандизчията прекарва близо 12 години, Чесман издава книга с записките си, в която твърди, че е направил признания в резултат на упражнено принуждение по време на първичните разпити.
Присъдата му изправя на крайници съперниците на смъртното наказване. За анулация на изтезанието на Карил Чесман се афишират някогашната първа дама Елинор Рузвелт, писателят Рей Бредбъри, поетът Робърт Фрост. Екзекуцията на Чесман е отлагана общо осем пъти. Поради нещастно стичане на събитията нарушителят не съумява да се възползва от девета пролонгация.
На 2-и май 1960 година Чесман е вкаран в газовата камера на пандиза Сан Куентин. Надзирателите пускат токсичния газ. В този миг идва позвъняване от канцеларията на адвокатска компания, която се обажда, с цел да заяви, че федерален арбитър е издал заповед за отсрочване на изтезанието. Обаждането закъснява с няколко секунди, които се оказват съдбовни за Чесман – той поема няколко глътки гибелен газ и малко по-късно издъхва.
Бруно Хауптман: Бебето Линдбърг – 1932 година
Отвличането и убийството на 20-месечния наследник на Чарлз и Ан Линдбърг през 1932 година е оповестено за „ Престъплението на века “. Две години след закононарушението полицейските управляващи арестуват немския преселник Бруна Хауптман. Хауптман е хванат да харчи част от парите за откупа, който семейство Линдбърг заплащат на похитителите, преди да се схванат, че бебето е мъртво.
Разбира се закононарушението на века може да докара единствено до правосъдния развой на века. По време на цялото дело Бруно Хауптман поддържа тезата, че е почтен. Последвали разбори на част от доказателствата, демонстрира че те не са напълно издържани.
От дистанцията на времето излиза наяве, че част от свидетелските показания, които изпращат Хауптман на електрическия стол, не са напълно достоверни. Има и спомагателни пропуски. Необяснима остава неналичието на отпечатъци от обвинения на мястото на закононарушението.
Вдовицата на Хауптман се бори до гибелта си през 1994 година, с цел да потвърди, че мъжът ѝ не е направил закононарушението, в което е упрекнат и за което е екзекутиран.
