Бруталният отговор на Путин на въпроса: „Докъде се простира Русия?“
Сподели
Офанзивата на Владимир Путин срещу цивилизацията навлезе в нова фаза. Украинците, недовъоръжени и недоснабдени от западните сили, минават към стратегическа защита. Това е значимо, само че не съдбовно за Европа. По същото време Путин минава към нова идеология. Това е съдбовно.
Както множеството диктатори, Путин почтено си споделя какво му е в главата и накъде мисли да бута нещата. Както преди време Хитлер почтено предизвести, че рано или късно ще тръгне да превзема Полша и Русия, по този начин и Путин почтено предизвести, че ще тръгне да превзема Украйна, а след нея ще пристигна редът и на други страни от някогашния „ Източен блок “. Това, че в такива случаи водачите на демократичните страни нормално си вършат оглушки, не е проблем на диктаторите.
Нова идеология?
За разлика от множеството диктатори, обаче, Путин има проблем с развиването на идеологията – т.е. в съществуването на безапелационно пояснение в името на каква огромна национална или общочовешка цел той е на власт. В това се родее с беларуския си сътрудник Александър Лукашенко, който още при започване на века сложи на няколко „ научни колектива “ задачата да изработят идеология на беларуската страна. В идващите десетина години резултатите бяха смешни и най-после Лукашенко уволни всичките „ колективи “ и се отхвърли да има идеология. Просто се върна към тези руски практики, с които беше израснал.
Тия дни видяхме по какъв начин Путин обезверено се пробва да не повтори този опит. В тирада пред „ пленарното съвещание на Световния съветски национален събор “ той разпростра пред погледа ни това, което е постигнал досега в идейните си дирения.
Самото заглавие на сбирката – „ пленарно съвещание на Световния съветски национален събор “ – издава, че не е изключително сполучливо неговото изпитание да не потъне назад в Съюз на съветските социалистически републики. Такива провинциално-тържествени заглавия бяха тъкмо толкоз присъщи за Комунистическа партия на Съветския съюз, колкото тоталната цензура, която Путин към този момент наложи върху съветското общество. Дотук не се виждат признаци, че Путин съумява да излезе от реставрацията на нещо като „ Съюз на съветските социалистически републики от Али Експрес “.
Има, несъмнено, разлики. Даденото „ пленарно съвещание “ се организира дружно с Руската черква – нещо немислимо във времето на истинския Съветски съюз. По-нататък, обаче, гледаме в нова редакция старите руски постановки, бликащи от всички речи на Леонид Брежнев. Вместо, да вземем за пример, да приказва за „ непоколебимото единение сред Партията и сплотения към нея народ “, Путин употребява по-модерни думички като „ цивилен мир и единодушие “ и „ консолидация на обществото “.
Русия като държава-цивилизация?
Около кого се консолидира днешното съветско общество, съгласно Путин, откакто не е към Партията? Около страната, несъмнено, която е сложена на мястото, заемано преди време от Партията. А кой е страната? Той, Путин.
На пръв взор това ограничение на идеологията до една настрана взета страна наподобява като добра вест. Изглежда, че каквито и безобразия да е замислила властта в тази страна, те няма да се излеят на открито. Все отново всяка страна си има граници, за разлика от месиански партии като комунистическите, чиято намерено оповестена цел бе завладяването на целия свят.
Не е по този начин, обаче. Ако беше по този начин, Русия нямаше да нахлува в Грузия и в Украйна. Путиновата концепция за съветската страна не се състои в това тя да е лимитирана в границите си – а в това тя да няма граници, да експандира непрекъснато. За него Русия не е елементарна страна, плод на публичен контракт сред жителите, а „ държава-цивилизация “. Една цивилизация може да уголемява своя обсег, т.е. нейните идеали и полезности да превземат от ден на ден територии, без да нарушава интернационалния правов ред. Когато една страна се уголемява, обаче, тя нарушава непознати граници и се намира в непрекъснато положение на война.
В речта си Путин грижливо разказва тази си идея за страната Русия, представяйки я като някаква световна концепция, която няма граници. Вижте това: „ Руският свят сплотява всички, които усещат духовна връзка с нашата татковина, които се считат за носители на съветския език, история и просвета, без значение даже от тяхната национална или религиозна принадлежност. “
Брутален отговор
Виждаме явен отговор на въпроса „ до каква степен се простира Русия? “, който съдържа в себе си по-тревожния въпрос „ къде Русия ще се спре? “. Отговорът е брутално прям: Русия се простира до такава степен, докъдето има хора, чувстващи „ духовна връзка “ с нея, от каквато и народност или вяра да са те. По тази логичност е задоволително някой някъде – да речем във Варна – да разгласи, че усеща духовна връзка с Русия, с цел да дойдат руснаците да се „ обединят “ с него. Това към този момент е отработено в Грузия (Южна Осетия и Абхазия), в Молдова (Приднестровието) и в Украйна (Луганска, Донецка, Запорожка област, както и Крим). На мушката е най-малко една-трета от територията на Казахстан, както и части от Естония, Литва и Латвия.
Няма потребност, обаче, да мислим тази агресия единствено като прибавяне на територии – или, по думите на Путин, като „ усвояването “ им. В случая той още веднъж почтено си споделя: „ Трябва да решим колосални задания по усвояването на обширни пространства от Тихия океан до Балтийско и Черно море “. Не е ли това поръчката за окупирането на Балтийските републики, Румъния и България? Но защото в главата на Путин Русия е на първо място концепция, то тя може да се „ сплотява “ с всевъзможни групи, на всички места по света, стига те да усещат духовна връзка с Москва; не е наложително да са на прилежащи територии.
Руснаците не схващат – в никакъв случай не са го правили – западната концепция за тъждество и равноправно съюзяване. При тях – и изключително при Путин – всичко е вертикала и основният въпрос постоянно е: „ Кой кому се пада шеф? “.
Руснаците като свръхнационалност
Путин дава отговор и на този въпрос. Той не дава обещание на бъдещите членове на „ съветския свят “ равноправно съюзяване, а владичество на руснаците: „ Но желая да подчертая – без руснаците като етническа група, без съветския народ няма и не може да има съветски свят и самата Русия “. Защо по този начин? Ето за какво: „ руснакът е повече от народност “. Разбираемо е, че тази свръх-националност е предопределена да доминира над по-низшите „ братушки “.
Междинният извод дотук е, че Русия освен няма скоро да се спре, само че в противен случай, възнамерява нови, големи експанзии. Очевидно, обаче, концепцията за „ Великия съветски свят “ към този момент не е задоволително безапелационна за самото съветско общество. Затова Путин се пробва да му предложи съпътстващ величието абстрактен пакет: „ …достойни условия на живот, съвременна културна, здравна и спортна база във всички райони на страната. Това е квалифицирана, добре платена работа. Висок обществен авторитет на служащ, инженер, преподавател, доктор, актьор, културен деятел, бизнесмен, на всеки съзнателен експерт, занаятчия… “
Лъже, несъмнено. Ако той беше кадърен да даде това на народа си, все щеше да има нещо реализирано в тези посоки в последните две десетилетия. Но самият факт, че Путин е заставен да предлага на руснаците оня западен метод на живот, на който те постоянно са завиждали, значи, че нещо не е наред с „ идейната подготовка “ (според руския термин) на настоящето съветско общество. Май въпреки всичко не всички руснаци са подготвени да умират в украинската тиня за величието на съветския свят. Май някой е съобщил на Путин, че руснаците желаят най-малко умерено-човешки живот.
Има ли място за вяра?
Ценностите на демокрацията, на всекидневната житейска подреденост наподобяват скромни и някак вити на фона на тържествените фанфари на диктаторската агитация. Но историята демонстрира, че точно тези полезности нормално печелят при конфликта си с диктаторите, защото елементарните хора желаят просто елементарен живот и никой да не ги тормози. Смея ли да се надявам, че най-малко някакви групи руснаци още веднъж са стигнали до желанието за подобен живот, вместо за планетарно владичество?
Коментарът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Офанзивата на Владимир Путин срещу цивилизацията навлезе в нова фаза. Украинците, недовъоръжени и недоснабдени от западните сили, минават към стратегическа защита. Това е значимо, само че не съдбовно за Европа. По същото време Путин минава към нова идеология. Това е съдбовно.
Както множеството диктатори, Путин почтено си споделя какво му е в главата и накъде мисли да бута нещата. Както преди време Хитлер почтено предизвести, че рано или късно ще тръгне да превзема Полша и Русия, по този начин и Путин почтено предизвести, че ще тръгне да превзема Украйна, а след нея ще пристигна редът и на други страни от някогашния „ Източен блок “. Това, че в такива случаи водачите на демократичните страни нормално си вършат оглушки, не е проблем на диктаторите.
Нова идеология?
За разлика от множеството диктатори, обаче, Путин има проблем с развиването на идеологията – т.е. в съществуването на безапелационно пояснение в името на каква огромна национална или общочовешка цел той е на власт. В това се родее с беларуския си сътрудник Александър Лукашенко, който още при започване на века сложи на няколко „ научни колектива “ задачата да изработят идеология на беларуската страна. В идващите десетина години резултатите бяха смешни и най-после Лукашенко уволни всичките „ колективи “ и се отхвърли да има идеология. Просто се върна към тези руски практики, с които беше израснал.
Тия дни видяхме по какъв начин Путин обезверено се пробва да не повтори този опит. В тирада пред „ пленарното съвещание на Световния съветски национален събор “ той разпростра пред погледа ни това, което е постигнал досега в идейните си дирения.
Самото заглавие на сбирката – „ пленарно съвещание на Световния съветски национален събор “ – издава, че не е изключително сполучливо неговото изпитание да не потъне назад в Съюз на съветските социалистически републики. Такива провинциално-тържествени заглавия бяха тъкмо толкоз присъщи за Комунистическа партия на Съветския съюз, колкото тоталната цензура, която Путин към този момент наложи върху съветското общество. Дотук не се виждат признаци, че Путин съумява да излезе от реставрацията на нещо като „ Съюз на съветските социалистически републики от Али Експрес “.
Има, несъмнено, разлики. Даденото „ пленарно съвещание “ се организира дружно с Руската черква – нещо немислимо във времето на истинския Съветски съюз. По-нататък, обаче, гледаме в нова редакция старите руски постановки, бликащи от всички речи на Леонид Брежнев. Вместо, да вземем за пример, да приказва за „ непоколебимото единение сред Партията и сплотения към нея народ “, Путин употребява по-модерни думички като „ цивилен мир и единодушие “ и „ консолидация на обществото “.
Русия като държава-цивилизация?
Около кого се консолидира днешното съветско общество, съгласно Путин, откакто не е към Партията? Около страната, несъмнено, която е сложена на мястото, заемано преди време от Партията. А кой е страната? Той, Путин.
На пръв взор това ограничение на идеологията до една настрана взета страна наподобява като добра вест. Изглежда, че каквито и безобразия да е замислила властта в тази страна, те няма да се излеят на открито. Все отново всяка страна си има граници, за разлика от месиански партии като комунистическите, чиято намерено оповестена цел бе завладяването на целия свят.
Не е по този начин, обаче. Ако беше по този начин, Русия нямаше да нахлува в Грузия и в Украйна. Путиновата концепция за съветската страна не се състои в това тя да е лимитирана в границите си – а в това тя да няма граници, да експандира непрекъснато. За него Русия не е елементарна страна, плод на публичен контракт сред жителите, а „ държава-цивилизация “. Една цивилизация може да уголемява своя обсег, т.е. нейните идеали и полезности да превземат от ден на ден територии, без да нарушава интернационалния правов ред. Когато една страна се уголемява, обаче, тя нарушава непознати граници и се намира в непрекъснато положение на война.
В речта си Путин грижливо разказва тази си идея за страната Русия, представяйки я като някаква световна концепция, която няма граници. Вижте това: „ Руският свят сплотява всички, които усещат духовна връзка с нашата татковина, които се считат за носители на съветския език, история и просвета, без значение даже от тяхната национална или религиозна принадлежност. “
Брутален отговор
Виждаме явен отговор на въпроса „ до каква степен се простира Русия? “, който съдържа в себе си по-тревожния въпрос „ къде Русия ще се спре? “. Отговорът е брутално прям: Русия се простира до такава степен, докъдето има хора, чувстващи „ духовна връзка “ с нея, от каквато и народност или вяра да са те. По тази логичност е задоволително някой някъде – да речем във Варна – да разгласи, че усеща духовна връзка с Русия, с цел да дойдат руснаците да се „ обединят “ с него. Това към този момент е отработено в Грузия (Южна Осетия и Абхазия), в Молдова (Приднестровието) и в Украйна (Луганска, Донецка, Запорожка област, както и Крим). На мушката е най-малко една-трета от територията на Казахстан, както и части от Естония, Литва и Латвия.
Няма потребност, обаче, да мислим тази агресия единствено като прибавяне на територии – или, по думите на Путин, като „ усвояването “ им. В случая той още веднъж почтено си споделя: „ Трябва да решим колосални задания по усвояването на обширни пространства от Тихия океан до Балтийско и Черно море “. Не е ли това поръчката за окупирането на Балтийските републики, Румъния и България? Но защото в главата на Путин Русия е на първо място концепция, то тя може да се „ сплотява “ с всевъзможни групи, на всички места по света, стига те да усещат духовна връзка с Москва; не е наложително да са на прилежащи територии.
Руснаците не схващат – в никакъв случай не са го правили – западната концепция за тъждество и равноправно съюзяване. При тях – и изключително при Путин – всичко е вертикала и основният въпрос постоянно е: „ Кой кому се пада шеф? “.
Руснаците като свръхнационалност
Путин дава отговор и на този въпрос. Той не дава обещание на бъдещите членове на „ съветския свят “ равноправно съюзяване, а владичество на руснаците: „ Но желая да подчертая – без руснаците като етническа група, без съветския народ няма и не може да има съветски свят и самата Русия “. Защо по този начин? Ето за какво: „ руснакът е повече от народност “. Разбираемо е, че тази свръх-националност е предопределена да доминира над по-низшите „ братушки “.
Междинният извод дотук е, че Русия освен няма скоро да се спре, само че в противен случай, възнамерява нови, големи експанзии. Очевидно, обаче, концепцията за „ Великия съветски свят “ към този момент не е задоволително безапелационна за самото съветско общество. Затова Путин се пробва да му предложи съпътстващ величието абстрактен пакет: „ …достойни условия на живот, съвременна културна, здравна и спортна база във всички райони на страната. Това е квалифицирана, добре платена работа. Висок обществен авторитет на служащ, инженер, преподавател, доктор, актьор, културен деятел, бизнесмен, на всеки съзнателен експерт, занаятчия… “
Лъже, несъмнено. Ако той беше кадърен да даде това на народа си, все щеше да има нещо реализирано в тези посоки в последните две десетилетия. Но самият факт, че Путин е заставен да предлага на руснаците оня западен метод на живот, на който те постоянно са завиждали, значи, че нещо не е наред с „ идейната подготовка “ (според руския термин) на настоящето съветско общество. Май въпреки всичко не всички руснаци са подготвени да умират в украинската тиня за величието на съветския свят. Май някой е съобщил на Путин, че руснаците желаят най-малко умерено-човешки живот.
Има ли място за вяра?
Ценностите на демокрацията, на всекидневната житейска подреденост наподобяват скромни и някак вити на фона на тържествените фанфари на диктаторската агитация. Но историята демонстрира, че точно тези полезности нормално печелят при конфликта си с диктаторите, защото елементарните хора желаят просто елементарен живот и никой да не ги тормози. Смея ли да се надявам, че най-малко някакви групи руснаци още веднъж са стигнали до желанието за подобен живот, вместо за планетарно владичество?
Коментарът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ