Предизборна кампания в преход
България още веднъж е пред предварителни избори, за следващ път през последните няколко години. И макар че това наподобява да се е оформило като лъкатушен развой, от който като че ли няма излизане, обстановката в този момент е друга спрямо това, което е било преди които и да е от предходните предварителни избори. Променената обстановка неизбежно ще се отрази върху самата същина и върху протичането на предизборната акция. Два са главните фактора, които оформят актуалната обстановка.
Единият от тях е към този момент изчерпаната сила за смяна, която се появи през 2020 година и провокира всеобщи митинги против тогавашния кабинет, доминиран от ГЕРБ и ръководен от Бойко Борисов. Тази сила беше стихийна. Тя не възпроизведе институционално използвани хрумвания и не докара до трайни партньорства, посредством които да се образуват парламентарни болшинства за канализиране на силата и превръщането й в постоянна управническа стратегия. Именно стихийният темперамент на тази сила беше главната причина няколко поредно извършени предварителни избора да не доведат до безусловно нищо. Те обаче отвориха вратата за реализиране на партийно инженерство от страна на президента и също по този начин до много нелогична приложимост на третия мандат.
Другият значителен фактор понастоящем е изменената политическа система, което се дължи на конституционните промени, ориентирани към въвеждането на нов модел за лъчение на служебно държавно управление.
Реформи в България могат да се случват и несъмнено са нужни в редица браншове. Реформите обаче са вероятни само в институционален подтекст. Стихийността не носи нищо позитивно. Това е ясно даже от единствено себе си, само че явно за част от българското общество и част от политическите обединения, то трябваше да се изживее, с цел да бъде разбрано в нужната степен и по нужния метод.
Колкото повече се постанова разбирането, че промените са вероятни единствено в институционален подтекст, толкоз по-малко ще е допустимо провеждането на предизборни акции посредством лекомислен метод, чиято единствена цел е привличане на вниманието на електората единствено за гласуването и за нищо повече. Именно по този начин може да се изясни доста по-ограниченото усещане, което компрометиращите фотоси на Живко Коцев и Бойко Рашков създадоха спрямо сходните фрагменти на Бойко Борисов, когато те се повиха преди няколко години и в продължение на седмици или даже месеци занимаваха публичното внимание, пораждайки остри диспути сред последователи и критици на ГЕРБ и неговия водач.
При актуалните условия, когато вървим от бурност към институционален метод, въпросът би следвало да се отнесе към способените органи (както и става) и да се чака резултатът, който те ще произведат. Използването на сходни проблеми за предизборни цели е контрапродуктивно. От една страна те не могат да бъдат основа за устойчива управническа платформа, от друга пък способените институции биват затруднявани да ревизират съответно съответните проблеми и да изяснят на чия страна е правото.
Всъщност може да се каже, че конституционните промени, свързани с института на служебното държавно управление, въпреки и косвено, също са свързани със стихийността от 2020 година и годините по-късно. По създание тези промени съставляват прекосяване от еднолична към споделена отговорност при сформирането и ръководството на служебно държавно управление. На мястото на едноличната отговорност на президента идва споделената сред него и Народното събрание. Това напълно естествено овластява фигурата на служебния министър-председател, който към този момент не е просто фиктивен, а действителен глава на изпълнителната власт. При този модел даже и още веднъж да се стигне до появяването на такава сила както през 2020 година то развиването, което бихме имали по-късно не би могло да бъде същото.
Нито партийното инженерство може да се случва както до момента, нито би било допустимо посредством нелогично потребление на третия мандат да се стига до разформироване на Народното събрание и до назначението на следващия длъжностен кабинет, чийто единствен принципал е президента. Споделената отговорност още значи, че при появяването на свободни публични сили, тяхното преодоляване от президентската институция няма да може да става гладко. Именно тук конституционните промени се сблъскват с последователите на президентската република. Отделни спешни обстановки няма да могат да се употребяват против парламентарната република и в интерес на президентската. Ако някои желае да повдигне този спор и трайно да го поддържа ще са нужни причини. В българския подтекст обаче качествени причини за президентска република мъчно могат да се намерят, даже си е напряко невероятно.
Измененията в политическата система обаче сами по себе си ще бъдат част от предизборния спор преди 9 юни. Опозицията в настоящия парламент ще ги подлага на критика изцяло. ГЕРБ, ПП/ДБ и Движение за права и свободи пък осигуриха тези промени посредством гласовете на техните депутати, което значи, че имат ясна позиция. Тя може да е нюансирана що се отнася до актуалното първо осъществяване на новия модел, само че няма по какъв начин да има несъгласие с философията, която е вложена в новото схващане за института на служебното държавно управление.
Тогава когато промени с институционален темперамент (предстоящи или към този момент случили се) са обект на предизборна акция, то това има и своите позитивни следствия. Кампания, която обгръща такива тематики, не би могла да бъде прекомерно популистка. Тази тема не е обвързвана с директни обществени обещания към хората и по тази причина в този момент няма толкоз постоянно да чуваме, че политическият конкурент краде и заради това няма пари за пенсии и обществени разноски. Възможни са обаче други опасности. Примерно по време на акцията да се оформи някакъв проведен фронт против конституционните промени, посредством който да се влияе на Конституционния съд за тяхната частична или цялостна анулация.
Формациите, подкрепили измененията, би следвало да имат подготвеност да отвърнат съответно, в случай че подобен фронт се появи. Няма да е изненада, в случай че конституционните промени не просто участват като тематика в предизборната акция, само че и се трансфорат в главен вектор при дебатите сред политическите обединения. Конституционните промени несъмнено са ориентирани към стимулиране на излъчването на постоянно държавно управление. При провеждането на подобаваща предизборна акция това би могло да се случи даже и при относително мощно фрагментиран парламент.
ГЕРБ, ПП/ДБ и Движение за права и свободи по този начин или другояче имат несъмнено отношение към служебното държавно управление (настоящото и вероятно следващо) заради споделената отговорност за него сред президента и Народното събрание. Това би могло да ги подтиква за конституирането на постоянен кабинет. След като имат нужните мандати в Народното събрание за вдишване изцяло на отговорността за какво да я споделят с президента?!
При новите условия президентът също не може да ръководи независимо посредством служебни кабинети. Това би следвало да значи, че той повече не би имал интерес от поддържане на служебни ръководства, тъй като изгода от тях няма по какъв начин да извлича. Ако по време на акцията водещите политически обединения се заемат с разяснение на новия парламентарен стандарт пред своите гласоподаватели, това би означавало, че приказваме за акция, която е в унисон с задачите на конституционните промени и която се стреми към определяне на политическа непоклатимост посредством образуване на парламентарно болшинство и лъчение на постоянно държавно управление.
След промените в политическата система обаче ще е належащо известно време, с цел да могат политическите обединения да стартират да провеждат и организират акциите си, тъй че посредством тях да доближават до хората. Ако предизборната акция е по-институционална, то това най-вероятно ще докара до по-ниска изборна интензивност (наред с други причини). Електоратът не е привикнал с такива тематики и евентуално мъчно ще ги възприема изключително в избирателен интервал.
При повече неизясненост в предизборната акция се усилва и вероятността след предварителните избори на 09 юни да не може да се сформира постоянно държавно управление. Ако се осъществя сходна догадка политическите обединения и електоралните ядра ще имат потребност от още един опит за артикулиране и схващане на предизборните тематики. Това може да се случи по време на акция преди нови предварителни избори бързо след тези на 09 юни. И при една към този момент по-добре сработила предизборна акция може подари да се надяваме на постоянен кабинет с цялостен мандат.
Единият от тях е към този момент изчерпаната сила за смяна, която се появи през 2020 година и провокира всеобщи митинги против тогавашния кабинет, доминиран от ГЕРБ и ръководен от Бойко Борисов. Тази сила беше стихийна. Тя не възпроизведе институционално използвани хрумвания и не докара до трайни партньорства, посредством които да се образуват парламентарни болшинства за канализиране на силата и превръщането й в постоянна управническа стратегия. Именно стихийният темперамент на тази сила беше главната причина няколко поредно извършени предварителни избора да не доведат до безусловно нищо. Те обаче отвориха вратата за реализиране на партийно инженерство от страна на президента и също по този начин до много нелогична приложимост на третия мандат.
Другият значителен фактор понастоящем е изменената политическа система, което се дължи на конституционните промени, ориентирани към въвеждането на нов модел за лъчение на служебно държавно управление.
Реформи в България могат да се случват и несъмнено са нужни в редица браншове. Реформите обаче са вероятни само в институционален подтекст. Стихийността не носи нищо позитивно. Това е ясно даже от единствено себе си, само че явно за част от българското общество и част от политическите обединения, то трябваше да се изживее, с цел да бъде разбрано в нужната степен и по нужния метод.
Колкото повече се постанова разбирането, че промените са вероятни единствено в институционален подтекст, толкоз по-малко ще е допустимо провеждането на предизборни акции посредством лекомислен метод, чиято единствена цел е привличане на вниманието на електората единствено за гласуването и за нищо повече. Именно по този начин може да се изясни доста по-ограниченото усещане, което компрометиращите фотоси на Живко Коцев и Бойко Рашков създадоха спрямо сходните фрагменти на Бойко Борисов, когато те се повиха преди няколко години и в продължение на седмици или даже месеци занимаваха публичното внимание, пораждайки остри диспути сред последователи и критици на ГЕРБ и неговия водач.
При актуалните условия, когато вървим от бурност към институционален метод, въпросът би следвало да се отнесе към способените органи (както и става) и да се чака резултатът, който те ще произведат. Използването на сходни проблеми за предизборни цели е контрапродуктивно. От една страна те не могат да бъдат основа за устойчива управническа платформа, от друга пък способените институции биват затруднявани да ревизират съответно съответните проблеми и да изяснят на чия страна е правото.
Всъщност може да се каже, че конституционните промени, свързани с института на служебното държавно управление, въпреки и косвено, също са свързани със стихийността от 2020 година и годините по-късно. По създание тези промени съставляват прекосяване от еднолична към споделена отговорност при сформирането и ръководството на служебно държавно управление. На мястото на едноличната отговорност на президента идва споделената сред него и Народното събрание. Това напълно естествено овластява фигурата на служебния министър-председател, който към този момент не е просто фиктивен, а действителен глава на изпълнителната власт. При този модел даже и още веднъж да се стигне до появяването на такава сила както през 2020 година то развиването, което бихме имали по-късно не би могло да бъде същото.
Нито партийното инженерство може да се случва както до момента, нито би било допустимо посредством нелогично потребление на третия мандат да се стига до разформироване на Народното събрание и до назначението на следващия длъжностен кабинет, чийто единствен принципал е президента. Споделената отговорност още значи, че при появяването на свободни публични сили, тяхното преодоляване от президентската институция няма да може да става гладко. Именно тук конституционните промени се сблъскват с последователите на президентската република. Отделни спешни обстановки няма да могат да се употребяват против парламентарната република и в интерес на президентската. Ако някои желае да повдигне този спор и трайно да го поддържа ще са нужни причини. В българския подтекст обаче качествени причини за президентска република мъчно могат да се намерят, даже си е напряко невероятно.
Измененията в политическата система обаче сами по себе си ще бъдат част от предизборния спор преди 9 юни. Опозицията в настоящия парламент ще ги подлага на критика изцяло. ГЕРБ, ПП/ДБ и Движение за права и свободи пък осигуриха тези промени посредством гласовете на техните депутати, което значи, че имат ясна позиция. Тя може да е нюансирана що се отнася до актуалното първо осъществяване на новия модел, само че няма по какъв начин да има несъгласие с философията, която е вложена в новото схващане за института на служебното държавно управление.
Тогава когато промени с институционален темперамент (предстоящи или към този момент случили се) са обект на предизборна акция, то това има и своите позитивни следствия. Кампания, която обгръща такива тематики, не би могла да бъде прекомерно популистка. Тази тема не е обвързвана с директни обществени обещания към хората и по тази причина в този момент няма толкоз постоянно да чуваме, че политическият конкурент краде и заради това няма пари за пенсии и обществени разноски. Възможни са обаче други опасности. Примерно по време на акцията да се оформи някакъв проведен фронт против конституционните промени, посредством който да се влияе на Конституционния съд за тяхната частична или цялостна анулация.
Формациите, подкрепили измененията, би следвало да имат подготвеност да отвърнат съответно, в случай че подобен фронт се появи. Няма да е изненада, в случай че конституционните промени не просто участват като тематика в предизборната акция, само че и се трансфорат в главен вектор при дебатите сред политическите обединения. Конституционните промени несъмнено са ориентирани към стимулиране на излъчването на постоянно държавно управление. При провеждането на подобаваща предизборна акция това би могло да се случи даже и при относително мощно фрагментиран парламент.
ГЕРБ, ПП/ДБ и Движение за права и свободи по този начин или другояче имат несъмнено отношение към служебното държавно управление (настоящото и вероятно следващо) заради споделената отговорност за него сред президента и Народното събрание. Това би могло да ги подтиква за конституирането на постоянен кабинет. След като имат нужните мандати в Народното събрание за вдишване изцяло на отговорността за какво да я споделят с президента?!
При новите условия президентът също не може да ръководи независимо посредством служебни кабинети. Това би следвало да значи, че той повече не би имал интерес от поддържане на служебни ръководства, тъй като изгода от тях няма по какъв начин да извлича. Ако по време на акцията водещите политически обединения се заемат с разяснение на новия парламентарен стандарт пред своите гласоподаватели, това би означавало, че приказваме за акция, която е в унисон с задачите на конституционните промени и която се стреми към определяне на политическа непоклатимост посредством образуване на парламентарно болшинство и лъчение на постоянно държавно управление.
След промените в политическата система обаче ще е належащо известно време, с цел да могат политическите обединения да стартират да провеждат и организират акциите си, тъй че посредством тях да доближават до хората. Ако предизборната акция е по-институционална, то това най-вероятно ще докара до по-ниска изборна интензивност (наред с други причини). Електоратът не е привикнал с такива тематики и евентуално мъчно ще ги възприема изключително в избирателен интервал.
При повече неизясненост в предизборната акция се усилва и вероятността след предварителните избори на 09 юни да не може да се сформира постоянно държавно управление. Ако се осъществя сходна догадка политическите обединения и електоралните ядра ще имат потребност от още един опит за артикулиране и схващане на предизборните тематики. Това може да се случи по време на акция преди нови предварителни избори бързо след тези на 09 юни. И при една към този момент по-добре сработила предизборна акция може подари да се надяваме на постоянен кабинет с цялостен мандат.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ