Между дипломацията и изкуството: Връзките на Бистра Винарова със световния културен елит
Сподели
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
отпътува след сложните годините в Турция, изключително сложни за Симеон Радев, заради честите му пътувания сред новата столица Анкара и Цариград, съпроводени от горещини през лятото и върлуващата малария. Бистра Радева не пътува до Анкара, нейният брачен партньор щади нежното ѝ здраве, за което поставя грижи още.
На брега на Босфора тя не скучае, познава града и неговата просвета от предходните визити. Там идват, с цел да я навестят нейните другари художници. Особено радостна от тези срещи е Ани Шрьодер, с която споделят общи възгледи за изкуството и житейски проблеми. В сложните дни фамилията въпреки всичко намира време за наслади и занимания.
Заминаването на Бистра Винарова за Вашингтон е особено прекарване. Това не е първото ѝ пътешестване до Америка, само че този път е в друго качество, с други задължения, към които се постанова да се приспособява в американската столица. Подрежда дома им по този начин, че да е подобаващ за срещи, които биха били от изгода за задачата на нейния брачен партньор.
Двамата провеждат събирания на чай, на вечеря. Самите те вървят на посетители на други пълномощни министри. Съхранени са доста фотоси за спомен от тези приятни, само че и ползотворни мигове.
С някои от представителите на задграничните задачи остават фамилни другари и след завръщането им в Европа. Владееща няколко езика, образована, с доста знания, Бистра Винарова е прелестен събеседник. Общуването ѝ със брачната половинка на Пол Клодел основава другарски връзки с нея, както и със самия Пол Клодел (Paul Claudel, 1868 – 1955) – френски стихотворец и драматург, по-късно член на Френската академия, посланик, чиято сестра е известната скулпторка, ученичка на Огюст Роден, Камий Клодел.
В диалози и писма Клодел е споделял с Бистра Винарова тъгата за участта на своята по-голяма сестра (Френската биографична кинодрама „ Камий Клодел “ от 1988 година трогва публиката и е високо оценена от критиката). Съществува и една бащинска любов от страна на Пол Клодел. Той остава за Бистра Винарова персонален другар и набожен ментор – непокътнати няколко писма сред тях по теологични и метафизичен въпроси.
Многогодишна е връзката на огромния френски публицист и неговото фамилии със фамилията на Симеон Радев и Бистра Винарова – непокътнати са фотоси от техни общи пътувания, писма от по-късните години. За това интелектуално другарство съществува основа, Б. Винарова е познавала творчеството на Клодел още от годините в Дрезден, Германия.
В Съединени американски щати Бистра Винарова се среща с доста хора от политическия хайлайф. Семейство Радеви се познават и са в положителни връзки с президентите Х. Хувър и Ф. Д. Рузвелт.
Общуват с други видни представители на политиката, бизнеса, общественици.
В техния дом гостуват и художници, писатели, публицисти. Самите те посещават изложения, концерти, демонстрират интерес към всичко, което става в Америка, освен в столицата.
Във Вашингтон Бистра Винарова още веднъж отваря душата си за изкуството. Нямаме задоволително сведения дали е рисувала, само че имаме задоволително сведения за срещи с художници и най-много нейните връзки с интелектуалци в американската столица. Тук се среща с Тереза Бърстейн (Theresa Bernstein, 1890 – 2002), която рисува неин портрет.
Особено щастлива е Бистра Винарова да се срещне със своя преподавател Ханс Хофман, който още веднъж я предизвиква да продължи заниманието си като художник. Сприятелява се със родената в Рим италианска скулпторка Фауста Витория Менгарини (Fausta Vittoria Mengarini, 1893 – 1952), която споделя с нея професионални и житейски проблеми по време на работата в Съединени американски щати, както и с други създатели.
В късните си мемоари фамилията отделя внимание на познанството си с Езра Лумис Паунд (Ezra Loomis Pound, 1885 – 1972), американски стихотворец и музикант, представител на модернизма, в спомените им неотразим, невъздържан, чиито прояви доста забавлявали семейство Радеви. Бистра Винарова го срещала и в Париж.
За отбелязване е, че семейство Радеви, освен четат творбите на Юджийн О’Нийл (Eugene O’Neill), само че и имат срещи с него, за което свидетелства по-късно техният наследник Траян Радев.
Симеон Радев прави оценка слабостта на брачната половинка си към Париж – европейската артистична столица, града на изкуството. Дава ѝ опция, освободена от всемирски задължения към легацията, да пътува в Европа и най-много във френската столица.
Както по-късно тя споделя в фамилните мемоари, следват ненаситни обиколки из парижките улици, църкви, галерии, музеи. С приятелки ще посети ателиетата на Матис, Дерен, Брак, Жорж Папазов, Деспио, който ще я заведе в ателието на Роден. По-късно пред сина си ще си спомни за срещи с Пабло Пикасо, Алехо Карпентиер, Иля Еренбург, Луи Арагон. Сред писатели вниманието ѝ задържа Андре Жид. Нейните приятелки, с които пътува, ѝ оказват помощ да открие новите хрумвания и въздействия в Европа.
Бистра Винарова следи и литературния живот в България. Заедно със Симеон Радев възторжено посреща поемата „ Чеда на Балкана “ на Кирил Христов и както отбелязва Симеон Радев, тя, която чете в оригинал международна лирика, знае какво е добра лирика, може да оцени поетичното постижение на Кирил Христов и, като художник, намира превъзходно построени портретите.
В доста от писмата си до свои другари и познати Симеон Радев отбелязва позицията на брачната половинка си Бистра Винарова както във връзка с събития, по този начин и във връзка с прояви в региона на литературата, мнението ѝ за дадени персони, като постоянно отбелязва цената на нейната позиция, подплатена с изключителната ѝ просвета и обучение.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
отпътува след сложните годините в Турция, изключително сложни за Симеон Радев, заради честите му пътувания сред новата столица Анкара и Цариград, съпроводени от горещини през лятото и върлуващата малария. Бистра Радева не пътува до Анкара, нейният брачен партньор щади нежното ѝ здраве, за което поставя грижи още.
На брега на Босфора тя не скучае, познава града и неговата просвета от предходните визити. Там идват, с цел да я навестят нейните другари художници. Особено радостна от тези срещи е Ани Шрьодер, с която споделят общи възгледи за изкуството и житейски проблеми. В сложните дни фамилията въпреки всичко намира време за наслади и занимания.
Заминаването на Бистра Винарова за Вашингтон е особено прекарване. Това не е първото ѝ пътешестване до Америка, само че този път е в друго качество, с други задължения, към които се постанова да се приспособява в американската столица. Подрежда дома им по този начин, че да е подобаващ за срещи, които биха били от изгода за задачата на нейния брачен партньор.
Двамата провеждат събирания на чай, на вечеря. Самите те вървят на посетители на други пълномощни министри. Съхранени са доста фотоси за спомен от тези приятни, само че и ползотворни мигове.
С някои от представителите на задграничните задачи остават фамилни другари и след завръщането им в Европа. Владееща няколко езика, образована, с доста знания, Бистра Винарова е прелестен събеседник. Общуването ѝ със брачната половинка на Пол Клодел основава другарски връзки с нея, както и със самия Пол Клодел (Paul Claudel, 1868 – 1955) – френски стихотворец и драматург, по-късно член на Френската академия, посланик, чиято сестра е известната скулпторка, ученичка на Огюст Роден, Камий Клодел.
В диалози и писма Клодел е споделял с Бистра Винарова тъгата за участта на своята по-голяма сестра (Френската биографична кинодрама „ Камий Клодел “ от 1988 година трогва публиката и е високо оценена от критиката). Съществува и една бащинска любов от страна на Пол Клодел. Той остава за Бистра Винарова персонален другар и набожен ментор – непокътнати няколко писма сред тях по теологични и метафизичен въпроси.
Многогодишна е връзката на огромния френски публицист и неговото фамилии със фамилията на Симеон Радев и Бистра Винарова – непокътнати са фотоси от техни общи пътувания, писма от по-късните години. За това интелектуално другарство съществува основа, Б. Винарова е познавала творчеството на Клодел още от годините в Дрезден, Германия.
В Съединени американски щати Бистра Винарова се среща с доста хора от политическия хайлайф. Семейство Радеви се познават и са в положителни връзки с президентите Х. Хувър и Ф. Д. Рузвелт.
Общуват с други видни представители на политиката, бизнеса, общественици.
В техния дом гостуват и художници, писатели, публицисти. Самите те посещават изложения, концерти, демонстрират интерес към всичко, което става в Америка, освен в столицата.
Във Вашингтон Бистра Винарова още веднъж отваря душата си за изкуството. Нямаме задоволително сведения дали е рисувала, само че имаме задоволително сведения за срещи с художници и най-много нейните връзки с интелектуалци в американската столица. Тук се среща с Тереза Бърстейн (Theresa Bernstein, 1890 – 2002), която рисува неин портрет.
Особено щастлива е Бистра Винарова да се срещне със своя преподавател Ханс Хофман, който още веднъж я предизвиква да продължи заниманието си като художник. Сприятелява се със родената в Рим италианска скулпторка Фауста Витория Менгарини (Fausta Vittoria Mengarini, 1893 – 1952), която споделя с нея професионални и житейски проблеми по време на работата в Съединени американски щати, както и с други създатели.
В късните си мемоари фамилията отделя внимание на познанството си с Езра Лумис Паунд (Ezra Loomis Pound, 1885 – 1972), американски стихотворец и музикант, представител на модернизма, в спомените им неотразим, невъздържан, чиито прояви доста забавлявали семейство Радеви. Бистра Винарова го срещала и в Париж.
За отбелязване е, че семейство Радеви, освен четат творбите на Юджийн О’Нийл (Eugene O’Neill), само че и имат срещи с него, за което свидетелства по-късно техният наследник Траян Радев.
Симеон Радев прави оценка слабостта на брачната половинка си към Париж – европейската артистична столица, града на изкуството. Дава ѝ опция, освободена от всемирски задължения към легацията, да пътува в Европа и най-много във френската столица.
Както по-късно тя споделя в фамилните мемоари, следват ненаситни обиколки из парижките улици, църкви, галерии, музеи. С приятелки ще посети ателиетата на Матис, Дерен, Брак, Жорж Папазов, Деспио, който ще я заведе в ателието на Роден. По-късно пред сина си ще си спомни за срещи с Пабло Пикасо, Алехо Карпентиер, Иля Еренбург, Луи Арагон. Сред писатели вниманието ѝ задържа Андре Жид. Нейните приятелки, с които пътува, ѝ оказват помощ да открие новите хрумвания и въздействия в Европа.
Бистра Винарова следи и литературния живот в България. Заедно със Симеон Радев възторжено посреща поемата „ Чеда на Балкана “ на Кирил Христов и както отбелязва Симеон Радев, тя, която чете в оригинал международна лирика, знае какво е добра лирика, може да оцени поетичното постижение на Кирил Христов и, като художник, намира превъзходно построени портретите.
В доста от писмата си до свои другари и познати Симеон Радев отбелязва позицията на брачната половинка си Бистра Винарова както във връзка с събития, по този начин и във връзка с прояви в региона на литературата, мнението ѝ за дадени персони, като постоянно отбелязва цената на нейната позиция, подплатена с изключителната ѝ просвета и обучение.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ