Симеон Радев и Бистра Винарова: Приятелство, обич и любов – пътят на двама значими интелектуалци
Сподели
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Виена е значим град в живото на Бистра Винарова. В този град фамилията се реалокира да живее в първите години на XX век поради лекуването на нейния татко военачалник. За страдание, точно в този град прекомерно рано тя го губи.
Архивите пазят преписка сред нея е майка ѝ, обвързвана с тежкия фамилен миг.
Виена е градът, където Бистра Винарова специализира графика, където се сприятелява и сближава със свои сродни души, а връзката ще продължи през целия им живот, както например с художничката Ани Шрьодер. В прелестната Виена, в сърцето на Европа, Бистра Винарова има и своя максимален триумф – независимата графична галерия през 1922 година
Виена е мястото и за различен прелом в живота ѝ – срещата, връзката и годежа със. Годината е 1923-та.
Бистра Винарова и Симеон Радев са се виждали пътем и преди срещата им във Виена. Симеон Радев е гостувал на семейство Винарови, разговарял е с майка ѝ, издирвайки мемоари при подготовката на книгата му за „ Строители на модерна България “. Срещали са се и в някои от известните софийски салони.
През 1921 година за малко време Симеон Радев не е на дипломатическа задача и идва във Виена още веднъж да работи в архиви и библиотеки, с цел да търси документи за българската история. Виена и след войната продължавала да бъде привлекателен център на интелектуалци и актьори, оперните и театрални постановки привличали доста аудитория. Симеон Радев контактувал с този свят, канел свои познати на спектакъл или опера.
Сред неговия другарски кръг била и Султана Рачо Петрова, известната брачна половинка на ген. Рачо Петров, представителка на софийския елит, както и Елиза Винарова, което проличава от писмата на Симеон Радев до Султана Рачо Петрова.
Обикновено двете ходели дружно с него на спектакъл. На една от поканите към двете дами се отзовала дъщерята художничка. По време на представлението срещата сред двамата не предходна „ сполучливо “, младата дама показала сдържаност.
Но, впечатлен от хубостта и аристократизма на дъщерята на ген. Винаров, Симеон Радев я поканил да посетят театрално зрелище, само че се обърнал с покана непосредствено към нея. И, както споделя фамилната хроника, срещата този път предходна в другарство и искреност.
Последвали срещи, диалози, двамата намерили общи разбирания, взаимно почитание. Независимо от разликата във възрастта – 11 години – сред тях се открива съгласие, любов и обич, която продължава до края на взаимния им живот.
Дали Султана Рачо Петрова, или ориста дава късмет на Симеон Радев да срещне една красива, извисена, надарена и забавна жена, а Бистра Винарова да срещне един същински интелектуалец, надарен публицист, публицист, посланик не е ясно, само че тази връзка остава следа в културната история на страната.
Близките връзки сред Симеон Радев и Бистра Винарова довеждат двойката до годеж, който се реализира във Виена и е посрещнат с утвърждение от техните близки и другари.
В непокътнатите писма до Бистра Винарова от нейните приятелки художнички Ани Шрьодер (и брачна половинка ѝ Оскар Еренфест) и Вера Фарнер се чете насладата от годежа, пожеланията за благополучие, в някои и почит от личността на годеника Симеон Радев.
Такова е и отношението на роднините на Бистра Винарова към техния брак. Майка ѝ Елиза не пропуща годишнините, с цел да ги поздрави и благослови и постоянно с обръщението „ скъпи деца “ и „ мама, която ви обича “. Сърдечност и почитание прозира и от писмата и картичките, също непокътнати в архивния фонд, разменени сред С. Радев и майката и братята на Б. Винарова.
След годежа през 1923 година желанието и на двамата е да се отдадат на креативните си занимания и да отидат да живеят в Италия, само че дългът към родината изпраща С. Радев в Анкара, столицата на Турция, като пълномощен министър. Именно в Турция, в Цариград, където е българската легация (почти всички страни резервират легациите си в остарялата османска столица), те подписват брак през март 1924 година и отсам потегля взаимният им фамилен живот.
Бистра Винарова от средите на европейския живописен авангард минава в средите на европейската дипломация, въпреки и като брачна половинка, отдадена както на него, по този начин и на неговото дело. Симеон Радев в своя нелек път към този момент ще има незаменима поддръжка и предпазлив, само че значим асистент. Може би изкуството загуби, само че завоюва българското дело. Яркият гений Бистра Винарова се трансформира във впечатляващо ерудираната Бистра Радева, брачната половинка на огромния български посланик.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Виена е значим град в живото на Бистра Винарова. В този град фамилията се реалокира да живее в първите години на XX век поради лекуването на нейния татко военачалник. За страдание, точно в този град прекомерно рано тя го губи.
Архивите пазят преписка сред нея е майка ѝ, обвързвана с тежкия фамилен миг.
Виена е градът, където Бистра Винарова специализира графика, където се сприятелява и сближава със свои сродни души, а връзката ще продължи през целия им живот, както например с художничката Ани Шрьодер. В прелестната Виена, в сърцето на Европа, Бистра Винарова има и своя максимален триумф – независимата графична галерия през 1922 година
Виена е мястото и за различен прелом в живота ѝ – срещата, връзката и годежа със. Годината е 1923-та.
Бистра Винарова и Симеон Радев са се виждали пътем и преди срещата им във Виена. Симеон Радев е гостувал на семейство Винарови, разговарял е с майка ѝ, издирвайки мемоари при подготовката на книгата му за „ Строители на модерна България “. Срещали са се и в някои от известните софийски салони.
През 1921 година за малко време Симеон Радев не е на дипломатическа задача и идва във Виена още веднъж да работи в архиви и библиотеки, с цел да търси документи за българската история. Виена и след войната продължавала да бъде привлекателен център на интелектуалци и актьори, оперните и театрални постановки привличали доста аудитория. Симеон Радев контактувал с този свят, канел свои познати на спектакъл или опера.
Сред неговия другарски кръг била и Султана Рачо Петрова, известната брачна половинка на ген. Рачо Петров, представителка на софийския елит, както и Елиза Винарова, което проличава от писмата на Симеон Радев до Султана Рачо Петрова.
Обикновено двете ходели дружно с него на спектакъл. На една от поканите към двете дами се отзовала дъщерята художничка. По време на представлението срещата сред двамата не предходна „ сполучливо “, младата дама показала сдържаност.
Но, впечатлен от хубостта и аристократизма на дъщерята на ген. Винаров, Симеон Радев я поканил да посетят театрално зрелище, само че се обърнал с покана непосредствено към нея. И, както споделя фамилната хроника, срещата този път предходна в другарство и искреност.
Последвали срещи, диалози, двамата намерили общи разбирания, взаимно почитание. Независимо от разликата във възрастта – 11 години – сред тях се открива съгласие, любов и обич, която продължава до края на взаимния им живот.
Дали Султана Рачо Петрова, или ориста дава късмет на Симеон Радев да срещне една красива, извисена, надарена и забавна жена, а Бистра Винарова да срещне един същински интелектуалец, надарен публицист, публицист, посланик не е ясно, само че тази връзка остава следа в културната история на страната.
Близките връзки сред Симеон Радев и Бистра Винарова довеждат двойката до годеж, който се реализира във Виена и е посрещнат с утвърждение от техните близки и другари.
В непокътнатите писма до Бистра Винарова от нейните приятелки художнички Ани Шрьодер (и брачна половинка ѝ Оскар Еренфест) и Вера Фарнер се чете насладата от годежа, пожеланията за благополучие, в някои и почит от личността на годеника Симеон Радев.
Такова е и отношението на роднините на Бистра Винарова към техния брак. Майка ѝ Елиза не пропуща годишнините, с цел да ги поздрави и благослови и постоянно с обръщението „ скъпи деца “ и „ мама, която ви обича “. Сърдечност и почитание прозира и от писмата и картичките, също непокътнати в архивния фонд, разменени сред С. Радев и майката и братята на Б. Винарова.
След годежа през 1923 година желанието и на двамата е да се отдадат на креативните си занимания и да отидат да живеят в Италия, само че дългът към родината изпраща С. Радев в Анкара, столицата на Турция, като пълномощен министър. Именно в Турция, в Цариград, където е българската легация (почти всички страни резервират легациите си в остарялата османска столица), те подписват брак през март 1924 година и отсам потегля взаимният им фамилен живот.
Бистра Винарова от средите на европейския живописен авангард минава в средите на европейската дипломация, въпреки и като брачна половинка, отдадена както на него, по този начин и на неговото дело. Симеон Радев в своя нелек път към този момент ще има незаменима поддръжка и предпазлив, само че значим асистент. Може би изкуството загуби, само че завоюва българското дело. Яркият гений Бистра Винарова се трансформира във впечатляващо ерудираната Бистра Радева, брачната половинка на огромния български посланик.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ