Вдъхновена и вдъхновителка – среща на големия Райнер Мария Рилке и талантливата Бистра Винарова
Сподели
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Бистра Винарова е на 32 години, когато независимо показва пред публиката своите творби, в разцвета на креативните си сили. Образована, обаятелна, забавна, артистична, смела – налице са всички предпоставки за триумф. И той не закъснява. Изложбата ѝ е притегателна измежду културните и артистични среди, за колекционери и ценители, отразена във виенската преса, само че и провокира прочувствени преживявания.
През лятото на 1919 година тя се среща няколко пъти с огромния австрийски стихотворец Райнер Мария Рилке (1875 – 1926) в Берн. За това свидетелстват нейни писма, съхранявани в Националната библиотека на Швейцария, в които Бистра Винарова написа за интереса им към дърворезбата, за срещите сред тях и други общи неща.
По това време Рилке е секретар на Огюст Роден в Париж, само че също по този начин пътува постоянно. Запознанството му с Бистра Винарова датира от по-ранен интервал във Виена – град, който поетът посещава от време на време.
В архива на художничката в Централния държавен списък в София въпреки всичко (тъй като не всички писма са съхранени поради политическия контрол, на който е било подложено семейство Радеви след 9 септември 1944 година по сведения на техния наследник Траян Радев) е непокътнато едно писмо от Рилке до Б. Винарова, изпратено от Цюрих на 14 юли 1919 година
Запознанството сред двамата е разказано от сина на Бистра Винарова Траян по нейни разкази като един занимателен спомен – срещат се в изложбена зала във Виена, и, загледани в картините, се сблъскват. Б. Винарова разпознала огромния стихотворец. Извинили се взаимно и отново разглеждайки картините се сблъскали, след което Рилке се показал на младата жена, запознанството им траяло в няколко другарски срещи, преписка и „ Портрет на мъж “ измежду нейните графики. Художничката основава негов портрет по натура с молив, както и офорт в цялостен растеж.
Известни са преводите на българския стихотворец Гео Милев на стихове на Рилке. През 1919 година в библиотека „ Везни “ е оповестена ранната творба на Рилке „ Песен за любовта и гибелта на корнета Кристоф Рилке “ (1899, 1906), през 1921 година в София излизат „ Записки на Малте Лауридс Бриге “, преведени от Гео Милев, а през 1922 година Гео Милев издава „ Антология на жълтата роза – поезия на злочеста обич “, и в нея включва стихотворението на Рилке „ Молитва на девиците “. Гео Милев и Бистра Винарова са двама видни представители на експресионизма, взаимно ценени, с отношение към модерното изкуство и креативна връзка.
За силата на влияние на графичното изкуство на Бистра Винарова свидетелстват и стиховете, които ѝ посвещават поетите Вернер Клинстингер – „ Пиячът на Абсент “ и „ Духовно пиене “, съхранени измежду нейните документи, както и редовете от Робърт Волфганг Баллах.
Както написа по-късно Траян Радев като че ли някаква съдбовност е насочвала към нея основно хора на изкуството и писатели. Нейните години прекарани в Германия, Австрия и ненапълно Швейцария, измежду прелестните архитектурни шедьоври в Берлин, Дрезден, Мюнхен, Берн, Виена – същински космополитни и културни центрове, оформят една персона създател, която ще остави трайни следи измежду всички, до които се допира.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Бистра Винарова е на 32 години, когато независимо показва пред публиката своите творби, в разцвета на креативните си сили. Образована, обаятелна, забавна, артистична, смела – налице са всички предпоставки за триумф. И той не закъснява. Изложбата ѝ е притегателна измежду културните и артистични среди, за колекционери и ценители, отразена във виенската преса, само че и провокира прочувствени преживявания.
През лятото на 1919 година тя се среща няколко пъти с огромния австрийски стихотворец Райнер Мария Рилке (1875 – 1926) в Берн. За това свидетелстват нейни писма, съхранявани в Националната библиотека на Швейцария, в които Бистра Винарова написа за интереса им към дърворезбата, за срещите сред тях и други общи неща.
По това време Рилке е секретар на Огюст Роден в Париж, само че също по този начин пътува постоянно. Запознанството му с Бистра Винарова датира от по-ранен интервал във Виена – град, който поетът посещава от време на време.
В архива на художничката в Централния държавен списък в София въпреки всичко (тъй като не всички писма са съхранени поради политическия контрол, на който е било подложено семейство Радеви след 9 септември 1944 година по сведения на техния наследник Траян Радев) е непокътнато едно писмо от Рилке до Б. Винарова, изпратено от Цюрих на 14 юли 1919 година
Запознанството сред двамата е разказано от сина на Бистра Винарова Траян по нейни разкази като един занимателен спомен – срещат се в изложбена зала във Виена, и, загледани в картините, се сблъскват. Б. Винарова разпознала огромния стихотворец. Извинили се взаимно и отново разглеждайки картините се сблъскали, след което Рилке се показал на младата жена, запознанството им траяло в няколко другарски срещи, преписка и „ Портрет на мъж “ измежду нейните графики. Художничката основава негов портрет по натура с молив, както и офорт в цялостен растеж.
Известни са преводите на българския стихотворец Гео Милев на стихове на Рилке. През 1919 година в библиотека „ Везни “ е оповестена ранната творба на Рилке „ Песен за любовта и гибелта на корнета Кристоф Рилке “ (1899, 1906), през 1921 година в София излизат „ Записки на Малте Лауридс Бриге “, преведени от Гео Милев, а през 1922 година Гео Милев издава „ Антология на жълтата роза – поезия на злочеста обич “, и в нея включва стихотворението на Рилке „ Молитва на девиците “. Гео Милев и Бистра Винарова са двама видни представители на експресионизма, взаимно ценени, с отношение към модерното изкуство и креативна връзка.
За силата на влияние на графичното изкуство на Бистра Винарова свидетелстват и стиховете, които ѝ посвещават поетите Вернер Клинстингер – „ Пиячът на Абсент “ и „ Духовно пиене “, съхранени измежду нейните документи, както и редовете от Робърт Волфганг Баллах.
Както написа по-късно Траян Радев като че ли някаква съдбовност е насочвала към нея основно хора на изкуството и писатели. Нейните години прекарани в Германия, Австрия и ненапълно Швейцария, измежду прелестните архитектурни шедьоври в Берлин, Дрезден, Мюнхен, Берн, Виена – същински космополитни и културни центрове, оформят една персона създател, която ще остави трайни следи измежду всички, до които се допира.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ