В сърцето на модерното европейско изкуство: 1916-1923 г. – най-значимият период в творчеството на Бистра Винарова
Сподели
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
След така наречен „ мюнхенски интервал “ в своето креативно развиване, Бистра Винарова отпътува за малко в Берлин, което още по-силно я свързва с немския модернизъм.
По време на специализацията си в немската столица тя контактува с огромния немски ваятел проф. Георг Колбе, който държи на мнението на младата художничка. Съществува роман за едно нейно посещаване в ателието на Колбе – той я попитал какво е мнението ѝ за приключената от него статуя на Адам при сътворението му. Б. Винарова погледнала творбата и внимателно споделила, че в едната ръка на фигурата не вижда животворящата сила. Професорът се вгледал деликатно, взел чука и счупил ръката на творбата си. След време преработил ръката, скулптурата била излята в бронз и високо оценена като произведение на изкуството.
Бистра Винарова пътува до Париж и други европейски културни центрове. От записките на нейния наследник Траян Радев научаваме, че в Париж тя се среща с Пабло Пикасо и Жул Паскин, посещава изложения и ателиетата на известни художници.
Духовното другарство с представителите на модерното изкуство в Париж дефинират нейните креативен търсения в тази посока. Запазените етюди, актови рисунки, ескизи от този интервал, въпреки и не всички датирани, разкриват нови насоки в нейните естетическите и художествени търсения.
През началото на 1920-те Б. Винарова освен доста пътува, само че и основава и задълбочава връзките и контактите си. Към старите другарства от образованието в Дрезден и Мюнхен се прибавят и нови.
Тя е в контакт със своите съученички от школите на проф. Ф. Дорш и проф. Х. Хофман. Свидетелство за тези другарски връзки са десетките общи фотоси с Вера Фарнер, Ани Шрьодер, Хилда Дьорнер и Зошка, полска художничка от еврейски генезис, починала на телените мрежа сред Германия и Полша в годините на Втората международна война, за което разбираме от по-късен надпис на гърба на фотография.
Много са и непокътнатите писма, разменени сред Бистра Винарова и занимателната и жизнерадостна Вера Фарнер (Vera Fahrner-Joho), щерка на прочут немски дизайнер на бижута, художничка и учител в Академията за изкуство и занаяти в Пфорцхайм, Германия и брачна половинка ѝ художника Алберт (Берт), Йохо (Albert Joho).
Многогодишна е и кореспонденцията с Ани Шрьодер-Еренфест (Anny Schröder-Ehrenfest), австрийска художничка, график и живописец, която се изявява в декоративно-приложните изкуства, а по-късно и в дизайна и изкуството в печата.
Непрекъсната през годините е връзката ѝ с Хилда Дьорнер (Hildi Dörner), немска художничка, сестра на художника Макс Дьорнер (Max Dörner), одобрен и прочут и с проучванията си върху материалите и техниките за живопис, и фамилията.
С някои от тях Бистра Винарова има взаимни изяви, с Ани Шрьодер-Еренфест вземат участие в галерия в Лемберг (Лвов) през 1922 година
В 20-те години на ХХ век Бистра Винарова се утвърждава като първата българска художничка, която показва в българското изкуство неореализма като едно от водещите европейски посоки. Създава портрети, живописни композиции, графики и рисунки в личен, органически експресионистичен жанр, в които показва дълбоката психика на създателя. Основни детайли в нейната живопис са динамичността, богатата колористика и мощната емоционалност.
Изкуството на Винарова остава в жива връзка с авангардните европейски течения в живописта и графиката. Това е оценено от Андрей Протич, който в обявата „ Новото българско изкуство “ (1935 г.) написа:
„ …До преди Световната война за експресионизъм в България – като се изключи новоимпресионизма на Никола Петров и на неговите подражатели – и дума не можеше да става. През огромната война всички млади художници от България, които следваха в академиите в чужбина, трябваше да се завърнат и да заминат на фронта. Единствено експресионистични творби по това време даде младата художничка Бистра Винарова, ученичка на Ханс Хофман в Мюнхен, а чрез него – на учителя му Матис в Париж. Със свои портрети и скици в София (1919 г.), в срещите си с млади художници, тя стана „ апостолка “ на новия жанр в България… “
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
След така наречен „ мюнхенски интервал “ в своето креативно развиване, Бистра Винарова отпътува за малко в Берлин, което още по-силно я свързва с немския модернизъм.
По време на специализацията си в немската столица тя контактува с огромния немски ваятел проф. Георг Колбе, който държи на мнението на младата художничка. Съществува роман за едно нейно посещаване в ателието на Колбе – той я попитал какво е мнението ѝ за приключената от него статуя на Адам при сътворението му. Б. Винарова погледнала творбата и внимателно споделила, че в едната ръка на фигурата не вижда животворящата сила. Професорът се вгледал деликатно, взел чука и счупил ръката на творбата си. След време преработил ръката, скулптурата била излята в бронз и високо оценена като произведение на изкуството.
Бистра Винарова пътува до Париж и други европейски културни центрове. От записките на нейния наследник Траян Радев научаваме, че в Париж тя се среща с Пабло Пикасо и Жул Паскин, посещава изложения и ателиетата на известни художници.
Духовното другарство с представителите на модерното изкуство в Париж дефинират нейните креативен търсения в тази посока. Запазените етюди, актови рисунки, ескизи от този интервал, въпреки и не всички датирани, разкриват нови насоки в нейните естетическите и художествени търсения.
През началото на 1920-те Б. Винарова освен доста пътува, само че и основава и задълбочава връзките и контактите си. Към старите другарства от образованието в Дрезден и Мюнхен се прибавят и нови.
Тя е в контакт със своите съученички от школите на проф. Ф. Дорш и проф. Х. Хофман. Свидетелство за тези другарски връзки са десетките общи фотоси с Вера Фарнер, Ани Шрьодер, Хилда Дьорнер и Зошка, полска художничка от еврейски генезис, починала на телените мрежа сред Германия и Полша в годините на Втората международна война, за което разбираме от по-късен надпис на гърба на фотография.
Много са и непокътнатите писма, разменени сред Бистра Винарова и занимателната и жизнерадостна Вера Фарнер (Vera Fahrner-Joho), щерка на прочут немски дизайнер на бижута, художничка и учител в Академията за изкуство и занаяти в Пфорцхайм, Германия и брачна половинка ѝ художника Алберт (Берт), Йохо (Albert Joho).
Многогодишна е и кореспонденцията с Ани Шрьодер-Еренфест (Anny Schröder-Ehrenfest), австрийска художничка, график и живописец, която се изявява в декоративно-приложните изкуства, а по-късно и в дизайна и изкуството в печата.
Непрекъсната през годините е връзката ѝ с Хилда Дьорнер (Hildi Dörner), немска художничка, сестра на художника Макс Дьорнер (Max Dörner), одобрен и прочут и с проучванията си върху материалите и техниките за живопис, и фамилията.
С някои от тях Бистра Винарова има взаимни изяви, с Ани Шрьодер-Еренфест вземат участие в галерия в Лемберг (Лвов) през 1922 година
В 20-те години на ХХ век Бистра Винарова се утвърждава като първата българска художничка, която показва в българското изкуство неореализма като едно от водещите европейски посоки. Създава портрети, живописни композиции, графики и рисунки в личен, органически експресионистичен жанр, в които показва дълбоката психика на създателя. Основни детайли в нейната живопис са динамичността, богатата колористика и мощната емоционалност.
Изкуството на Винарова остава в жива връзка с авангардните европейски течения в живописта и графиката. Това е оценено от Андрей Протич, който в обявата „ Новото българско изкуство “ (1935 г.) написа:
„ …До преди Световната война за експресионизъм в България – като се изключи новоимпресионизма на Никола Петров и на неговите подражатели – и дума не можеше да става. През огромната война всички млади художници от България, които следваха в академиите в чужбина, трябваше да се завърнат и да заминат на фронта. Единствено експресионистични творби по това време даде младата художничка Бистра Винарова, ученичка на Ханс Хофман в Мюнхен, а чрез него – на учителя му Матис в Париж. Със свои портрети и скици в София (1919 г.), в срещите си с млади художници, тя стана „ апостолка “ на новия жанр в България… “
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ