В сърцето на модерното европейско изкуство: 1916-1923 г. – най-значимият период в творчеството на Бистра Винарова
Сподели
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Периодът от 1916 до 1923 година е най-значим в творчеството на Бистра Винарова. Това е време на образование, трупане на опит, основаване на контакти и смели изяви.
След пет години образование в Дрезден, през 1916 година под въздействие на Конрад Феликсмюлер Бистра Винарова отпътува за Мюнхен. Тя продължава художественото си образование в Мюнхен в интервал, когато градът е значим европейски център за модерното изкуство – притегателно място за художници от цяла Европа, изключително от Балканите, поради демократичната академична атмосфера и близостта му до новите художествени течения – експресионизъм, сецесион, постимпресионизъм.
Този интервал е белязан от дейна изложбена активност, мощно въздействие на виенския сецесион и парижкия модернизъм, само че и от характерната баварска академична школа, която държи на техническата точност. За българските художници, в това число Винарова, Мюнхен предлага както високо равнище на професионална подготовка, по този начин и опция за контакти с интернационалната артистична мрежа.
Винарова се записва в едно от първите учебни заведения за съвременно изкуство в Германия – учи при Ханс Хофман (Hans Hofmann, 1880–1966), който по това време управлява лична школа. Проф. Хофман е приет интернационален престиж. Представител е на фовизма и немския авангард от началото на ХХ век. След 1932 година развива активността си в Европа и Америка, където става „ катализатор “ на нереалния експресионизъм. Той придвижва достиженията на класическия модернизъм в Америка и възпитава в този дух генерации художници в Ню Йорк.
В школата на проф. Хофман учат млади художници от цяла Европа и даже от Китай. Вероятно Б. Винарова е единствената българка измежду тях.
Едно писмо до Винарова от член на мюнхенския кръг на Ханс Хофман и друго – от самия него – свидетелстват за персоналната и професионална връзка на художничката с този артистичен свят. Първото писмо е от неидентифициран неин сътрудник (или колежка, подписът е мъчно четим) или учител, който загатва съответни нейни произведения – „ Акт на права фигура “ и „ Негърът “ – към момента окачени в учебното заведение и предизвикващи удивление. В него има топло гледище тя да се върне в Мюнхен и да продължи работата си там.
Второто писмо, написано на гърба на същия лист, е персонално от Ханс Хофман. Макар малко, то е показателно за уважението му – той показва вяра да я види още веднъж в Мюнхен, състрадание за компликациите в работата ѝ и увещание, че оставените от нея произведения се пазят грижливо в школата. Тонът е по едно и също време другарски и менторски, характерен за отношението му към неговите възпитаници.
През този интервал Винарова се сближава с художниците Жорж Папазов и Мара Учкунова-Аубьок, които също обитават в Мюнхен.
Още до момента в който е в учебното заведение на проф. Ханс Хофман в Мюнхен Б. Винарова взе участие в групова галерия, открита през 1917 година наред с други представители на немския екпресионизъм – Конрад Феликсмюлер, Ото Дикс, Оскар Кокошка – художници екпресионисти.
Бистра Винарова се завръща за малко в България през 1918 – 1919 година, преживявайки тежките години в края и след Първата международна война.
През 1920 година Б. Винарова отпътува още веднъж за Германия, а през 1921 година живее и твори известно време в Берн, Швейцария, пътува в Европа.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
Периодът от 1916 до 1923 година е най-значим в творчеството на Бистра Винарова. Това е време на образование, трупане на опит, основаване на контакти и смели изяви.
След пет години образование в Дрезден, през 1916 година под въздействие на Конрад Феликсмюлер Бистра Винарова отпътува за Мюнхен. Тя продължава художественото си образование в Мюнхен в интервал, когато градът е значим европейски център за модерното изкуство – притегателно място за художници от цяла Европа, изключително от Балканите, поради демократичната академична атмосфера и близостта му до новите художествени течения – експресионизъм, сецесион, постимпресионизъм.
Този интервал е белязан от дейна изложбена активност, мощно въздействие на виенския сецесион и парижкия модернизъм, само че и от характерната баварска академична школа, която държи на техническата точност. За българските художници, в това число Винарова, Мюнхен предлага както високо равнище на професионална подготовка, по този начин и опция за контакти с интернационалната артистична мрежа.
Винарова се записва в едно от първите учебни заведения за съвременно изкуство в Германия – учи при Ханс Хофман (Hans Hofmann, 1880–1966), който по това време управлява лична школа. Проф. Хофман е приет интернационален престиж. Представител е на фовизма и немския авангард от началото на ХХ век. След 1932 година развива активността си в Европа и Америка, където става „ катализатор “ на нереалния експресионизъм. Той придвижва достиженията на класическия модернизъм в Америка и възпитава в този дух генерации художници в Ню Йорк.
В школата на проф. Хофман учат млади художници от цяла Европа и даже от Китай. Вероятно Б. Винарова е единствената българка измежду тях.
Едно писмо до Винарова от член на мюнхенския кръг на Ханс Хофман и друго – от самия него – свидетелстват за персоналната и професионална връзка на художничката с този артистичен свят. Първото писмо е от неидентифициран неин сътрудник (или колежка, подписът е мъчно четим) или учител, който загатва съответни нейни произведения – „ Акт на права фигура “ и „ Негърът “ – към момента окачени в учебното заведение и предизвикващи удивление. В него има топло гледище тя да се върне в Мюнхен и да продължи работата си там.
Второто писмо, написано на гърба на същия лист, е персонално от Ханс Хофман. Макар малко, то е показателно за уважението му – той показва вяра да я види още веднъж в Мюнхен, състрадание за компликациите в работата ѝ и увещание, че оставените от нея произведения се пазят грижливо в школата. Тонът е по едно и също време другарски и менторски, характерен за отношението му към неговите възпитаници.
През този интервал Винарова се сближава с художниците Жорж Папазов и Мара Учкунова-Аубьок, които също обитават в Мюнхен.
Още до момента в който е в учебното заведение на проф. Ханс Хофман в Мюнхен Б. Винарова взе участие в групова галерия, открита през 1917 година наред с други представители на немския екпресионизъм – Конрад Феликсмюлер, Ото Дикс, Оскар Кокошка – художници екпресионисти.
Бистра Винарова се завръща за малко в България през 1918 – 1919 година, преживявайки тежките години в края и след Първата международна война.
През 1920 година Б. Винарова отпътува още веднъж за Германия, а през 1921 година живее и твори известно време в Берн, Швейцария, пътува в Европа.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ