Бистра Винарова – пътят към едно модерно изкуство
Сподели
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
След 1897 година заради честите пътувания на фамилията ѝ получава своето обучение като частна ученичка. Тя приключва Софийската държавна
девическа гимназия и още там нейният гений и интерес към изобразителното изкуство е насърчен от преподавателката ѝ, известната художничка Елисавета Консулова-Вазова.
Първите уроци по изобразяване Бистра Винарова получава при Виктория (Вета) Георгова. Двете ѝ преподавателки са били първите дами приключили Държавното рисувално учебно заведение в София и безспорно оставят диря в развоя на изобразителното ни изкуство в първите десетилетия на ХХ век и в живота на своята обичана ученичка.
През 1908 година след кончината на ген. Върбан Винаров, фамилията му се завръща в
България. Интересът на Бистра Винарова към изкуството става определящ и тя стартира да посещава за уроци частното ателие на нейна преподавателка в гимназията Елисавета Консулова-Вазова. Това се оказва значим миг за избора ѝ да се посвети на изкуството.
Виктория (Вета) Георгова (род. 1887 година, Велес) и Елисавета Консулова-Вазова (Пловдив, 1881 – София, 1965) са измежду пионерките на женското наличие в българското изобразително изкуство, въпреки пътищата им да се развиват по друг метод. След завършването на Държавното рисувално учебно заведение в София, Елисавета
Консулова продължава образованието си в Мюнхен, в Академията на Дружеството на
дамите художнички, където се специализира в портретната живопис. Този избор не
единствено уголемява нейните художествени хоризонти, само че и оказва мощно ентусиазъм
върху младата Бистра Винарова в първите стъпки на нейния креативен път.
Семейният кръг, в който Бистра Винарова израства, в самото сърце на столичния хайлайф,
образува нейния метод на живот и оставя дълготраен отпечатък върху възпитанието и
образоваността ѝ. Тя свободно приказва и написа на френски, немски и британски език, което ѝ разрешава да поддържа връзка пълноценно по време на пътуванията и образованието си в чужбина.
Изключителната ѝ обща просвета се дължи освен на фамилната среда, само че и на непрестанното ѝ четене и на живия допир с шедьоврите на международното културно завещание.
Още по време на следването си в Германия и преди този момент, Бистра Винарова пътува до
Гърция (Атина) и Италия (Рим, Неапол, Флоренция). Създава си директни усещания от
Цариград, както и от Виена, където живее със фамилията си сред 1906 и 1908 година, а
по-късно се завръща неведнъж – за образование, изложения и нови срещи с европейската просвета. Не по-малко са и пътуванията ѝ из България в разнообразни интервали от живота ѝ – израз на надълбоко вкорененото ѝ родолюбие.
Обаятелна, умна и сензитивна, Бистра Винарова не е галеница на ориста.
Още от ранните години на житейския си път тя среща тествания, които каляват
характера ѝ. През 1908 година, когато е едвам осемнадесетгодишна, губи своя татко. В
Балканските войни двама от братята ѝ са мобилизирани, а майка ѝ, Елисавета (Елиза) доктор Вълкович Винарова, отпътува след тях като самарянка – доброволка във военната болница в Ямбол, която е под покровителството на кралица Елеонора. В тези победни, само че незаслужено отсъдени за България войни, през 1913 година от раните си на фронта умира огромният ѝ брат Георги.
Изпитанията непроменяемо съпътстват живота ѝ. За нея, дъщерята на изящната и аристократично изисканата Елиза Винарова, синът ѝ Траян Радев по-късно ще напише в записките си: „ Може би заради своя висок аршин, получен още от вкъщи, за това, което следва да бъде човек, може би заради трезвата си интелектуална природа, тя не сподели в никакъв случай суетност или някакво възгордяване. Нейното предимство се разкрива, незабелязано и стоплящо, единствено в диалога, в общуването с нея. “
(Из Биографични бележки на Траян Радев, наследник, за Бистра Винарова, ЦДА, Ф. 77К, оп. 5, а.е. 2).
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 6 ноември 1890 година в София се ражда огромната българска художничка Бистра Винарова, създател от художествения авангард сред двете международни войни. Бистра Винарова пораства в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват образа ѝ на европейски град. Преустроен и осъвременен е Княжеският замък, открива се част от постройката на Народното събрание, стартира строителството на Софийския университет, издигнати са Лъвов и Орлов мост, построява се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 година София светва, потеглят и трамваите. Европейската динамичността се предава и на българската столица.
След 1897 година заради честите пътувания на фамилията ѝ получава своето обучение като частна ученичка. Тя приключва Софийската държавна
девическа гимназия и още там нейният гений и интерес към изобразителното изкуство е насърчен от преподавателката ѝ, известната художничка Елисавета Консулова-Вазова.
Първите уроци по изобразяване Бистра Винарова получава при Виктория (Вета) Георгова. Двете ѝ преподавателки са били първите дами приключили Държавното рисувално учебно заведение в София и безспорно оставят диря в развоя на изобразителното ни изкуство в първите десетилетия на ХХ век и в живота на своята обичана ученичка.
През 1908 година след кончината на ген. Върбан Винаров, фамилията му се завръща в
България. Интересът на Бистра Винарова към изкуството става определящ и тя стартира да посещава за уроци частното ателие на нейна преподавателка в гимназията Елисавета Консулова-Вазова. Това се оказва значим миг за избора ѝ да се посвети на изкуството.
Виктория (Вета) Георгова (род. 1887 година, Велес) и Елисавета Консулова-Вазова (Пловдив, 1881 – София, 1965) са измежду пионерките на женското наличие в българското изобразително изкуство, въпреки пътищата им да се развиват по друг метод. След завършването на Държавното рисувално учебно заведение в София, Елисавета
Консулова продължава образованието си в Мюнхен, в Академията на Дружеството на
дамите художнички, където се специализира в портретната живопис. Този избор не
единствено уголемява нейните художествени хоризонти, само че и оказва мощно ентусиазъм
върху младата Бистра Винарова в първите стъпки на нейния креативен път.
Семейният кръг, в който Бистра Винарова израства, в самото сърце на столичния хайлайф,
образува нейния метод на живот и оставя дълготраен отпечатък върху възпитанието и
образоваността ѝ. Тя свободно приказва и написа на френски, немски и британски език, което ѝ разрешава да поддържа връзка пълноценно по време на пътуванията и образованието си в чужбина.
Изключителната ѝ обща просвета се дължи освен на фамилната среда, само че и на непрестанното ѝ четене и на живия допир с шедьоврите на международното културно завещание.
Още по време на следването си в Германия и преди този момент, Бистра Винарова пътува до
Гърция (Атина) и Италия (Рим, Неапол, Флоренция). Създава си директни усещания от
Цариград, както и от Виена, където живее със фамилията си сред 1906 и 1908 година, а
по-късно се завръща неведнъж – за образование, изложения и нови срещи с европейската просвета. Не по-малко са и пътуванията ѝ из България в разнообразни интервали от живота ѝ – израз на надълбоко вкорененото ѝ родолюбие.
Обаятелна, умна и сензитивна, Бистра Винарова не е галеница на ориста.
Още от ранните години на житейския си път тя среща тествания, които каляват
характера ѝ. През 1908 година, когато е едвам осемнадесетгодишна, губи своя татко. В
Балканските войни двама от братята ѝ са мобилизирани, а майка ѝ, Елисавета (Елиза) доктор Вълкович Винарова, отпътува след тях като самарянка – доброволка във военната болница в Ямбол, която е под покровителството на кралица Елеонора. В тези победни, само че незаслужено отсъдени за България войни, през 1913 година от раните си на фронта умира огромният ѝ брат Георги.
Изпитанията непроменяемо съпътстват живота ѝ. За нея, дъщерята на изящната и аристократично изисканата Елиза Винарова, синът ѝ Траян Радев по-късно ще напише в записките си: „ Може би заради своя висок аршин, получен още от вкъщи, за това, което следва да бъде човек, може би заради трезвата си интелектуална природа, тя не сподели в никакъв случай суетност или някакво възгордяване. Нейното предимство се разкрива, незабелязано и стоплящо, единствено в диалога, в общуването с нея. “
(Из Биографични бележки на Траян Радев, наследник, за Бистра Винарова, ЦДА, Ф. 77К, оп. 5, а.е. 2).
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ