Симеон Радев и неговият интелектуален кръг – между литература, политика и история
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
В предговора на книгата си „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “, за решението да издаде свои мемоари за известни писатели и художници, Симеон Радев написа:
Завладя ме радостно възприятие да се върна с мисълта си към младите години и да преживея още веднъж дните на радостно приятелство и възхитен труд “.
Исторически късмет за една просвета е, когато огромните ѝ имена не са сами, когато те могат да си приказват, да се въодушевяват, отхвърлят, издигат. Многото дървета вършат гората.
Александър Балабанов
Съдбата е направила по този начин, че двама от най-значимите персони в историята и културата на България през XX век Симеон Радев и Александър Балабанов са се родили съвсем в един и същи ден 18/19 януари 1879 година –, другият в Щип.
И отново ориста (провидението, по израза на Симеон Радев) ги среща в София, и двамата одеве приключили гимназия със сходни фантазии и ползи. Пиететът към френската лирика ги сближава за цялостен живот.
Един трен в есенен ден през 1898 година ги води в Европа – единият към Женева да учи право, а другият към Лайпциг да учи класическа лингвистика. Почти по едно и също време се завръщат и всеки работи в своето направление, до началото на (1905 – 1909) – едно плодотворно съдействие, което оставя трайна следа в българския книжовен и живописен живот. Симеон Радев си спомня, че точно Балабанов го импулсира да напише доста известната публикация за доктор Кръстев и кръга „ Мисъл “.
Съвместната работа и ползи пораждат и доста срещи, диалози, както написа Симеон Радев, „ едно охолно безвластие “.
Балканската война още веднъж ги събира в Главната квартира на Българската войска в Стара Загора, дружно с Елин Пелин. След края на Балканските войни, Симеон Радев предлага да бъде включен и Балабанов в група от видни интелектуалци, които да пропагандират в чужбина ползите на страната, и по този начин стартират интернационалните изяви на Ал. Балабанов, който може да води диалози освен за политика, само че и за философия, история, качество, належащо за одобряване облика на България.
За дълго време сред войните двамата са разграничени – Симеон Радев е на дипломатически задачи в Хага, Анкара,. През 1933 година, когато Симеон Радев се завръща от Съединени американски щати, се приготвя честването на литературоведа, преводача и рецензия Ал. Балабанов. По време на тържеството през 1934 година Симеон Радев произнася слово пред препълнената зала на Народния спектакъл, посрещнато с доста „ отлично “ и поздравления. Публикува и публикация в сборника за Александър Балабанов.
Тяхната непосредственост и връзки не престават до момента в който Симеон Радев е в Лондон и Брюксел. Разискват върху литературата, върху списание „ Развигор “, основано от Балабанов, с същински сериозни бележки сред тях, близостта и уважението им разрешават да са доста откровени. След завръщането на Симеон Радев през 1940 година в София той вижда своя другар много изменен – методът на живот е споделил своето. Останал самичък (разделен със семейството), болен, Ал. Балабанов мъчно претърпява здравословните рецесии. Симеон Радев е до него в болничното заведение, изпълнен с жалост за това, че едно извънредно дарование си отива. Но както му споделя Ал. Балабанов: „ И втори живот да ми се даде, отново ще го пребивавам по същия метод “.
Елин Пелин
Още през 1903 – 1904 година Симеон Радев е респектиран от гения на Елин Пелин в оповестените негови ранни разкази, само че същинското им запознаване става през 1904 година когато на вечеринка на групата „ Българан “, Елин Пелин чете своята подигравка на „ Отечество общително “.
И тогава Симеон Радев ще напише и признае за себе си, че е разкрил Елин Пелин. Чете и се среща по-дълбоко с разказите му. През 1905 година в салона на „ Алианс Франсез “, пред аудиторията на непознатите дипломати, С. Радев изнася сказка на френски език „ Българският селяндур съгласно някои наши писатели “ и изключително мощни и аналитични са думите му за Елин Пелин.
Беседата е преведена на български език от Никола Милев и оповестена в сп. „ Художник “, а по-късно под заглавие „ Българският селяндур в първите разкази на Елин Пелин “ е включена в „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “.
Още първоначално Симеон Радев прави опит да проникне в душата на писателя, приел поетично горчивото име Елин Пелин. Горчилката е от нерадостния живот, от разочарованието, че би трябвало да споделя един живот измежду неразбиращи го хора, потопен в недоимъка на селото в битието си на селски преподавател.
Европейският ученик си дава сметка, че шегата е отбрана, че маската на индиферентност е прикритие на тежки мисли и усеща. В смеха, шегата на Елин Пелин Симеон Радев намира пояснение за оцеляването на гения. Той приказва за смях „ грациозен “, подигравателен, добродушно-лукав, в който има и състрадание и любов към изобразените герои.
Контактите сред Симеон Радев и Елин Пелин не престават през годините, само че всеки опит да бъде притеглен към някаква предприемчивост, журналистическа или социална, отвън писателските занимания и привички среща отпор, нагледно предаден от Симеон Радев – Елин Пелин подвига ръце с думите „ Мани, мани “. Така отхвърля да сътрудничи във „ Вечерна поща “ и в ред други каузи.
Симеон Радев високо цени творчеството на Елин Пелин. Докато е във Вашингтон отбелязва, че той е оповестен в американско списание и неговият роман „ Волът “ е оценен като шедьовър. Заедно с другите му другари Симеон Радев прави опити за влияние върху Елин Пелин за повече писане, само че той настойчиво отхвърля. Приятелски всички означават, в това число и Симеон Радев, леката злоба и неспокойствие, която таи Елин Пелин, когато другите творят.
Независимо от слабостите, от дрязгите, Симеон Радев и Елин Пелин са близки. До края на дните си Симеон Радев остава с мислите си за Елин Пелин, както и с укора към себе си за ненаписания по-дълбок разбор върху психологическия портрет на огромния повествовател. Все отново оставя един текст, писан през 1960-те, „ За Елин Пелин “, и оповестен в „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “.
Никола Милев
Симеон Радев написа през 1929 година в писмо до сестрата на Димо Кьорчев след неговата кончина – „ Като изключим Милева, никого от приятелите ми от моето потомство не съм обичал с такава нежна любов както Дима “. Едно откровено признае за обвързаност към Никола Милев и Димо Кьорчев. Симеон Радев в своите разказва своята първа среща с Никола Милев още като възпитаник в Галатасарай, когато схваща, че в учебното заведение е пристигнал нов възпитаник, роден през 1881 година, учил в българското учебно заведение във Фенер, наследник на млекар и хлебар от Костурско, който работи като гурбетчия.
Двамата бързо се сприятеляват, а Симеон Радев регистрира с наслада триумфите на Никола Милев в лицея. След като се завръща в София и стартира журналистическата си работа, притегля Никола Милев, който преди този момент е бил преподавател в Цариград, да работи във в. „ Вечерна поща “, което пък от своя страна му дава опция да се запише в Софийския университет.
Оценен от проф. Васил Златарски, Н. Милев специализира при проф. Константин Иречек във Виена.
В спомените на Симеон Радев Никола Милев е извънреден разум, квалифициран историк, най-много се отличава с разсъдък и такт. Би бил извънреден посланик. Като шеф на печата към Министерството на външните работи и изповеданията (1918 – 1919), Никола Милев взе участие в подготовката за Парижката мирна конференция.
Двамата със Симеон Радев приготвят „ Българският въпрос и балканските страни “, издадена от Външното министерство на френски и британски език. Докато Симеон Радев е на дипломатическа задача в Хага, Н. Милев е на специализация в Рим.
Кореспонденцията сред двамата е удостоверение за научните търсения на Н. Милев. Въпреки че е съперник на Стамболийски, приема предлагането му да замине на задача в Лондон и Лозана – дружно със Симеон Радев вземат участие в съвещанията на Съвета на Обществото на народите и упорстват за комисия, която да ревизира на място обвиняванията на съседите на България. Двамата вземат участие в съвещанията на Общото заседание на ОН в Женева.
Благодарение на вроденият си такт Н. Милев печели благосклонности на всички, с които е провеждал диалози за България. През 1924 година Н. Милев е в Цариград, гостува на Симеон Радев, става кум на сватбата им с Бистра Винарова. От писмата на Симеон Радев и Н. Милев, се схваща, че има предложение Н. Милев да бъде изпратен като български дипломатически представител в Съединените щати. Малко преди заминаването е погубен в центъра на София от наемници, с поръчители от лявото крило на Вътрешна македонска революционна организация. По мотив 10 година от неговата гибел Симеон Радев разгласява мемоари „ Силует от предишното – Никола Милев “, изпълнени с доста страсти и изключителна характерност на неговия обичан другар Никола Милев.
Димо Кьорчев
Към групата на най-близките и обичани от Симеон Радев другари е и Димо Кьорчев – журналист, книжовен критик и политик. Роденият през 1884 година в Търново правист овреме се включва в обществено-политическата активност. Със Симеон Радев споделят идентични политически пристрастия, членове са на Народнолибералната партия (Стамболовисти), дружно са във вестник „ Воля “.
Симеон Радев цени извънредно доста литературния му гений. За него той е човек, с който може са споделя всичко – за история, за философия, от Гьоте до търновския „ кир Иванчо Халачев “. Въпреки раздялата преди заминаването на Симеон Радев за Вашингтон те си пишат и остават с положителни усеща. Димо Кьорчев умира през 1928 година и тогава Симеон Радев схваща какъв непосредствен другар е изгубил. Неутешим е и гибелта му дълго го гнети. Затова и написа едно доста мощно и трогателно писмо до Дафина Кьорчева – сестрата на Д. Кьорчев, с което прави финален реверанс пред своя непосредствен и обичан приятел.
Много са интелектуалците на България, с които Симеон Радев дружи или има допир, доста са огромните политици, с които работи в името на България или за Македония. Цяла плеяда от значими хора на България са били част от другарската, духовната, социална и политическа среда на Симеон Радев. Всеки от тях се е докоснал до неговия свят, до дарбата му на публицист, историк, политик, посланик. И те дават своето ентусиазъм на Симеон Радев, образуват средата и климата, с цел да може той да развие своя гений и дружно всички да продължат съграждането на България.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
В предговора на книгата си „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “, за решението да издаде свои мемоари за известни писатели и художници, Симеон Радев написа:
Завладя ме радостно възприятие да се върна с мисълта си към младите години и да преживея още веднъж дните на радостно приятелство и възхитен труд “.
Исторически късмет за една просвета е, когато огромните ѝ имена не са сами, когато те могат да си приказват, да се въодушевяват, отхвърлят, издигат. Многото дървета вършат гората.
Александър Балабанов
Съдбата е направила по този начин, че двама от най-значимите персони в историята и културата на България през XX век Симеон Радев и Александър Балабанов са се родили съвсем в един и същи ден 18/19 януари 1879 година –, другият в Щип.
И отново ориста (провидението, по израза на Симеон Радев) ги среща в София, и двамата одеве приключили гимназия със сходни фантазии и ползи. Пиететът към френската лирика ги сближава за цялостен живот.
Един трен в есенен ден през 1898 година ги води в Европа – единият към Женева да учи право, а другият към Лайпциг да учи класическа лингвистика. Почти по едно и също време се завръщат и всеки работи в своето направление, до началото на (1905 – 1909) – едно плодотворно съдействие, което оставя трайна следа в българския книжовен и живописен живот. Симеон Радев си спомня, че точно Балабанов го импулсира да напише доста известната публикация за доктор Кръстев и кръга „ Мисъл “.
Съвместната работа и ползи пораждат и доста срещи, диалози, както написа Симеон Радев, „ едно охолно безвластие “.
Балканската война още веднъж ги събира в Главната квартира на Българската войска в Стара Загора, дружно с Елин Пелин. След края на Балканските войни, Симеон Радев предлага да бъде включен и Балабанов в група от видни интелектуалци, които да пропагандират в чужбина ползите на страната, и по този начин стартират интернационалните изяви на Ал. Балабанов, който може да води диалози освен за политика, само че и за философия, история, качество, належащо за одобряване облика на България.
За дълго време сред войните двамата са разграничени – Симеон Радев е на дипломатически задачи в Хага, Анкара,. През 1933 година, когато Симеон Радев се завръща от Съединени американски щати, се приготвя честването на литературоведа, преводача и рецензия Ал. Балабанов. По време на тържеството през 1934 година Симеон Радев произнася слово пред препълнената зала на Народния спектакъл, посрещнато с доста „ отлично “ и поздравления. Публикува и публикация в сборника за Александър Балабанов.
Тяхната непосредственост и връзки не престават до момента в който Симеон Радев е в Лондон и Брюксел. Разискват върху литературата, върху списание „ Развигор “, основано от Балабанов, с същински сериозни бележки сред тях, близостта и уважението им разрешават да са доста откровени. След завръщането на Симеон Радев през 1940 година в София той вижда своя другар много изменен – методът на живот е споделил своето. Останал самичък (разделен със семейството), болен, Ал. Балабанов мъчно претърпява здравословните рецесии. Симеон Радев е до него в болничното заведение, изпълнен с жалост за това, че едно извънредно дарование си отива. Но както му споделя Ал. Балабанов: „ И втори живот да ми се даде, отново ще го пребивавам по същия метод “.
Елин Пелин
Още през 1903 – 1904 година Симеон Радев е респектиран от гения на Елин Пелин в оповестените негови ранни разкази, само че същинското им запознаване става през 1904 година когато на вечеринка на групата „ Българан “, Елин Пелин чете своята подигравка на „ Отечество общително “.
И тогава Симеон Радев ще напише и признае за себе си, че е разкрил Елин Пелин. Чете и се среща по-дълбоко с разказите му. През 1905 година в салона на „ Алианс Франсез “, пред аудиторията на непознатите дипломати, С. Радев изнася сказка на френски език „ Българският селяндур съгласно някои наши писатели “ и изключително мощни и аналитични са думите му за Елин Пелин.
Беседата е преведена на български език от Никола Милев и оповестена в сп. „ Художник “, а по-късно под заглавие „ Българският селяндур в първите разкази на Елин Пелин “ е включена в „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “.
Още първоначално Симеон Радев прави опит да проникне в душата на писателя, приел поетично горчивото име Елин Пелин. Горчилката е от нерадостния живот, от разочарованието, че би трябвало да споделя един живот измежду неразбиращи го хора, потопен в недоимъка на селото в битието си на селски преподавател.
Европейският ученик си дава сметка, че шегата е отбрана, че маската на индиферентност е прикритие на тежки мисли и усеща. В смеха, шегата на Елин Пелин Симеон Радев намира пояснение за оцеляването на гения. Той приказва за смях „ грациозен “, подигравателен, добродушно-лукав, в който има и състрадание и любов към изобразените герои.
Контактите сред Симеон Радев и Елин Пелин не престават през годините, само че всеки опит да бъде притеглен към някаква предприемчивост, журналистическа или социална, отвън писателските занимания и привички среща отпор, нагледно предаден от Симеон Радев – Елин Пелин подвига ръце с думите „ Мани, мани “. Така отхвърля да сътрудничи във „ Вечерна поща “ и в ред други каузи.
Симеон Радев високо цени творчеството на Елин Пелин. Докато е във Вашингтон отбелязва, че той е оповестен в американско списание и неговият роман „ Волът “ е оценен като шедьовър. Заедно с другите му другари Симеон Радев прави опити за влияние върху Елин Пелин за повече писане, само че той настойчиво отхвърля. Приятелски всички означават, в това число и Симеон Радев, леката злоба и неспокойствие, която таи Елин Пелин, когато другите творят.
Независимо от слабостите, от дрязгите, Симеон Радев и Елин Пелин са близки. До края на дните си Симеон Радев остава с мислите си за Елин Пелин, както и с укора към себе си за ненаписания по-дълбок разбор върху психологическия портрет на огромния повествовател. Все отново оставя един текст, писан през 1960-те, „ За Елин Пелин “, и оповестен в „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “.
Никола Милев
Симеон Радев написа през 1929 година в писмо до сестрата на Димо Кьорчев след неговата кончина – „ Като изключим Милева, никого от приятелите ми от моето потомство не съм обичал с такава нежна любов както Дима “. Едно откровено признае за обвързаност към Никола Милев и Димо Кьорчев. Симеон Радев в своите разказва своята първа среща с Никола Милев още като възпитаник в Галатасарай, когато схваща, че в учебното заведение е пристигнал нов възпитаник, роден през 1881 година, учил в българското учебно заведение във Фенер, наследник на млекар и хлебар от Костурско, който работи като гурбетчия.
Двамата бързо се сприятеляват, а Симеон Радев регистрира с наслада триумфите на Никола Милев в лицея. След като се завръща в София и стартира журналистическата си работа, притегля Никола Милев, който преди този момент е бил преподавател в Цариград, да работи във в. „ Вечерна поща “, което пък от своя страна му дава опция да се запише в Софийския университет.
Оценен от проф. Васил Златарски, Н. Милев специализира при проф. Константин Иречек във Виена.
В спомените на Симеон Радев Никола Милев е извънреден разум, квалифициран историк, най-много се отличава с разсъдък и такт. Би бил извънреден посланик. Като шеф на печата към Министерството на външните работи и изповеданията (1918 – 1919), Никола Милев взе участие в подготовката за Парижката мирна конференция.
Двамата със Симеон Радев приготвят „ Българският въпрос и балканските страни “, издадена от Външното министерство на френски и британски език. Докато Симеон Радев е на дипломатическа задача в Хага, Н. Милев е на специализация в Рим.
Кореспонденцията сред двамата е удостоверение за научните търсения на Н. Милев. Въпреки че е съперник на Стамболийски, приема предлагането му да замине на задача в Лондон и Лозана – дружно със Симеон Радев вземат участие в съвещанията на Съвета на Обществото на народите и упорстват за комисия, която да ревизира на място обвиняванията на съседите на България. Двамата вземат участие в съвещанията на Общото заседание на ОН в Женева.
Благодарение на вроденият си такт Н. Милев печели благосклонности на всички, с които е провеждал диалози за България. През 1924 година Н. Милев е в Цариград, гостува на Симеон Радев, става кум на сватбата им с Бистра Винарова. От писмата на Симеон Радев и Н. Милев, се схваща, че има предложение Н. Милев да бъде изпратен като български дипломатически представител в Съединените щати. Малко преди заминаването е погубен в центъра на София от наемници, с поръчители от лявото крило на Вътрешна македонска революционна организация. По мотив 10 година от неговата гибел Симеон Радев разгласява мемоари „ Силует от предишното – Никола Милев “, изпълнени с доста страсти и изключителна характерност на неговия обичан другар Никола Милев.
Димо Кьорчев
Към групата на най-близките и обичани от Симеон Радев другари е и Димо Кьорчев – журналист, книжовен критик и политик. Роденият през 1884 година в Търново правист овреме се включва в обществено-политическата активност. Със Симеон Радев споделят идентични политически пристрастия, членове са на Народнолибералната партия (Стамболовисти), дружно са във вестник „ Воля “.
Симеон Радев цени извънредно доста литературния му гений. За него той е човек, с който може са споделя всичко – за история, за философия, от Гьоте до търновския „ кир Иванчо Халачев “. Въпреки раздялата преди заминаването на Симеон Радев за Вашингтон те си пишат и остават с положителни усеща. Димо Кьорчев умира през 1928 година и тогава Симеон Радев схваща какъв непосредствен другар е изгубил. Неутешим е и гибелта му дълго го гнети. Затова и написа едно доста мощно и трогателно писмо до Дафина Кьорчева – сестрата на Д. Кьорчев, с което прави финален реверанс пред своя непосредствен и обичан приятел.
Много са интелектуалците на България, с които Симеон Радев дружи или има допир, доста са огромните политици, с които работи в името на България или за Македония. Цяла плеяда от значими хора на България са били част от другарската, духовната, социална и политическа среда на Симеон Радев. Всеки от тях се е докоснал до неговия свят, до дарбата му на публицист, историк, политик, посланик. И те дават своето ентусиазъм на Симеон Радев, образуват средата и климата, с цел да може той да развие своя гений и дружно всички да продължат съграждането на България.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ