Симеон Радев в София – дипломат на разположение и щастието да си при и сред своите
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Симеон Радев идва в София през юли 1940 година след изпълнено с паники завръщане от Париж, където краткотрайно обитава като български пълномощен министър в Белгия.
Запазва мястото си във Външното министерство като пълномощен министър разполагаем. Този статут допуска неговата експертност да бъде оползотворявана при осъществяване на българската външна политика.
През 1940-те години, когато Европа е в пламъците на войната, експерти като Симеон Радев са нужни, изключително, когато е належащо до се работи бързо. В една такава обстановка министър-председателя Богдан Филов го натоварва незабавно да приготви къс текст – ревю по Македонския въпрос, който да послужи на цар Борис при срещата му с Хитлер през април 1941 година в Германия, състояла се незабавно след капитулацията на Югославия и излизането на напред във времето на казуса за Западните Балкани в новата обстановка. Малко преди този момент, на 1 март 1941 година, България се е включила към Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония).
В своята работа към Министерството на външните работи и изповеданията Симеон Радев не пропуща и опциите на така наречен „ тиха дипломация “. Има данни, че той дава два съвета на Иван Михайлов (осъден задочно през 1934), откакто получава частична прошка от българското държавно управление – да не се завръща в България, а в случай че го направи, да се държи настрани от политиката.
Наред с експертната активност във Външното министерство, отново в областта на тихата дипломация, доста евентуално е Симеон Радев да е готвен за задача в Москва в съдбовните месеци при започване на 1944 година, в унисон с българската външнополитическа линия за опазване на положителните връзки със Съюз на съветските социалистически републики – в депеша ( май 1944) външният министър Д. Шишманов пита българската легация в Москва какво става с претенции агреман за Симеон Радев – едно желание, което не се реализира.
През 1941 година, след установяването на българско ръководство във Вардарска Македония, Симеон Радев реализира едно особено и дълго чакано пътешестване.
Заедно със брачната половинка си пътуват из родния му край (той пътува за малко до Ресен през 1916 година, преди да се насочи за дипломатическата си задача си в Хага). Посещават Ресен, Битоля, Охрид. Срещат се и се снимат с негови родственици, другари.
При това посещаване Симеон Радев изнася сказки в Охрид, Битоля, Скопие, Прилеп. За сказките в Охрид (на тематика България и Македония през вековете) и Битоля, осведоми излизащият в Скопие (1941 – 1944) вестник „ Целокупна България “.
През 1942 година С. Радев, дружно с други членове на Македонския теоретичен институт (той е член-учредител, 1923), се среща с жителите на градове в Македония, посещава родния Ресен, страстите от което споделя със брачната половинка си. През 1943 година още веднъж пътува до Македония, само че командирован от Външното министерство.
В София, в интервала 1940 – 1944 година, с не толкоз претрупан работен режим Симеон Радев има опция да се включва, да прокарва и да поддържа редица публични начинания.
Особено близки и по сърце са тези, свързани с културния живот на страната. Той е в комитета за честването на 60-годишнината на историка проф. Петър Мутафчиев и 30 години от началото на неговата изследователска активност. На честването 75-годишнината на Андрей Тошев, посланик, академик и политик, в София през април 1942 година произнася слово „ Един от поколението на възрожденците. Многостранното дело на Андрей Тошев “.
В тези години Симеон Радев се отзовава на всевъзможни молби за помощ от хора, които се обръщат към него – за съвет, за снабдяване на книги, при празнувания и други В процеса през 1942 година против Централния комитет на Българската работническа партия Радев свидетелства в интерес на своя приятел от млади години Павел Шатев, даже легендата споделя, че има заслуги Шатев да не бъде наказан на гибел.
Признат за водещ посланик и специалист, през ноември 1943 година по самодейност на външния министър Димитър Шишманов, Симеон Радев е включен в състава на една комисия с присъединяване на професорите Георги П. Генов, Любомир Владикин и Иван Дуйчев с концепцията да бъдат готови публикации по тематиката „ Какво преследва България с присъединяване ѝ в днешния въоръжен спор “, от които да е ясно, че страната търси национално обединяване на своите земи и няма завоевателни планове, и да се сътвори проект за обявяване на брошури, книги и изявления за доказване на тезата, както в страната, по този начин и в чужбина. Това е задача, за която Симеон Радев е добре квалифициран и има опит – още от началото на XX век той работи за информиране европейския свят за тежненията на македонските българи, негова е самодейността в Берн да се сътвори комитет, който да огласи позициите на България преди Първата международна война.
Задачата е продължение на предходна негова активност и не инцидентно е поканен да работи в тази група. Още от пролетта на 1940 година е предлагането за съдействие от негова страна за пропагандиране на българските ползи до Йордан Мечкаров, шеф на печата към Министерството на външните работи и изповеданията. В годините на Втората международна война Симеон Радев следи с жив и професионален интерес събитията. Тревогите му стават все по-големи, което намира място в някои от писмата до околните му другари.
Симеон Радев взе участие три войни (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна), директен участник е в и правенето на мирните договорите за техния край. Свидетел и пострадал е на началото на Втората международна война (Брюксел), от нейния кипеж (атаките на англо-американската авиация над България), само че краят на този пожар за него е непредвидим. Тревогата му е основателна в това съдбоносно за България време.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Симеон Радев идва в София през юли 1940 година след изпълнено с паники завръщане от Париж, където краткотрайно обитава като български пълномощен министър в Белгия.
Запазва мястото си във Външното министерство като пълномощен министър разполагаем. Този статут допуска неговата експертност да бъде оползотворявана при осъществяване на българската външна политика.
През 1940-те години, когато Европа е в пламъците на войната, експерти като Симеон Радев са нужни, изключително, когато е належащо до се работи бързо. В една такава обстановка министър-председателя Богдан Филов го натоварва незабавно да приготви къс текст – ревю по Македонския въпрос, който да послужи на цар Борис при срещата му с Хитлер през април 1941 година в Германия, състояла се незабавно след капитулацията на Югославия и излизането на напред във времето на казуса за Западните Балкани в новата обстановка. Малко преди този момент, на 1 март 1941 година, България се е включила към Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония).
В своята работа към Министерството на външните работи и изповеданията Симеон Радев не пропуща и опциите на така наречен „ тиха дипломация “. Има данни, че той дава два съвета на Иван Михайлов (осъден задочно през 1934), откакто получава частична прошка от българското държавно управление – да не се завръща в България, а в случай че го направи, да се държи настрани от политиката.
Наред с експертната активност във Външното министерство, отново в областта на тихата дипломация, доста евентуално е Симеон Радев да е готвен за задача в Москва в съдбовните месеци при започване на 1944 година, в унисон с българската външнополитическа линия за опазване на положителните връзки със Съюз на съветските социалистически републики – в депеша ( май 1944) външният министър Д. Шишманов пита българската легация в Москва какво става с претенции агреман за Симеон Радев – едно желание, което не се реализира.
През 1941 година, след установяването на българско ръководство във Вардарска Македония, Симеон Радев реализира едно особено и дълго чакано пътешестване.
Заедно със брачната половинка си пътуват из родния му край (той пътува за малко до Ресен през 1916 година, преди да се насочи за дипломатическата си задача си в Хага). Посещават Ресен, Битоля, Охрид. Срещат се и се снимат с негови родственици, другари.
При това посещаване Симеон Радев изнася сказки в Охрид, Битоля, Скопие, Прилеп. За сказките в Охрид (на тематика България и Македония през вековете) и Битоля, осведоми излизащият в Скопие (1941 – 1944) вестник „ Целокупна България “.
През 1942 година С. Радев, дружно с други членове на Македонския теоретичен институт (той е член-учредител, 1923), се среща с жителите на градове в Македония, посещава родния Ресен, страстите от което споделя със брачната половинка си. През 1943 година още веднъж пътува до Македония, само че командирован от Външното министерство.
В София, в интервала 1940 – 1944 година, с не толкоз претрупан работен режим Симеон Радев има опция да се включва, да прокарва и да поддържа редица публични начинания.
Особено близки и по сърце са тези, свързани с културния живот на страната. Той е в комитета за честването на 60-годишнината на историка проф. Петър Мутафчиев и 30 години от началото на неговата изследователска активност. На честването 75-годишнината на Андрей Тошев, посланик, академик и политик, в София през април 1942 година произнася слово „ Един от поколението на възрожденците. Многостранното дело на Андрей Тошев “.
В тези години Симеон Радев се отзовава на всевъзможни молби за помощ от хора, които се обръщат към него – за съвет, за снабдяване на книги, при празнувания и други В процеса през 1942 година против Централния комитет на Българската работническа партия Радев свидетелства в интерес на своя приятел от млади години Павел Шатев, даже легендата споделя, че има заслуги Шатев да не бъде наказан на гибел.
Признат за водещ посланик и специалист, през ноември 1943 година по самодейност на външния министър Димитър Шишманов, Симеон Радев е включен в състава на една комисия с присъединяване на професорите Георги П. Генов, Любомир Владикин и Иван Дуйчев с концепцията да бъдат готови публикации по тематиката „ Какво преследва България с присъединяване ѝ в днешния въоръжен спор “, от които да е ясно, че страната търси национално обединяване на своите земи и няма завоевателни планове, и да се сътвори проект за обявяване на брошури, книги и изявления за доказване на тезата, както в страната, по този начин и в чужбина. Това е задача, за която Симеон Радев е добре квалифициран и има опит – още от началото на XX век той работи за информиране европейския свят за тежненията на македонските българи, негова е самодейността в Берн да се сътвори комитет, който да огласи позициите на България преди Първата международна война.
Задачата е продължение на предходна негова активност и не инцидентно е поканен да работи в тази група. Още от пролетта на 1940 година е предлагането за съдействие от негова страна за пропагандиране на българските ползи до Йордан Мечкаров, шеф на печата към Министерството на външните работи и изповеданията. В годините на Втората международна война Симеон Радев следи с жив и професионален интерес събитията. Тревогите му стават все по-големи, което намира място в някои от писмата до околните му другари.
Симеон Радев взе участие три войни (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна), директен участник е в и правенето на мирните договорите за техния край. Свидетел и пострадал е на началото на Втората международна война (Брюксел), от нейния кипеж (атаките на англо-американската авиация над България), само че краят на този пожар за него е непредвидим. Тревогата му е основателна в това съдбоносно за България време.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ