Симеон Радев в Брюксел – краят на една забележителна дипломатическа кариера
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Веднага след отзоваването на Симеон Радев от Лондонската задача той е изпратен като пълномощен министър в Брюксел.
Постът на Симеон Радев в неутрална Белгия го изправя пред нови провокации. От една страна това е по-спокойно място, съпоставено с уговорките в Лондон и пътуванията до Хага, което дава опция за изчерпателни разбори за подкрепяне ръководещите в София.
Но въпреки това интервалът на неговата задача в сърцето на Европа е доста неустойчив, непредсказуем. Сигурността на неутралните централноевропейски страни с граници с Германия става интернационален проблем. След започване на военното опълчване през 1939 година мирът за тях става водеща политическа линия. В същата уязвима позиция е и България. Симеон Радев си дава ясна сметка за това и неговият разсъдък го води към прецизно съблюдаване на напътствията от България и следване на нейната публична политика.
В своите писма до министър-председателя, само че най-много до цар Борис, който към този момент си е извоювал позицията на фактическия началник на страната, Симеон Радев прави цялостен преглед на политиката на Англия, Съединени американски щати, Германия, Италия. В неофициалните си донесения предава конфиденциална информация, получена вследствие на неговите многочислени и положителни познанства в дипломатически среди, на персонални откровени диалози – за желанията на Германия по отношение на така наречен „ неутрални “, за различията в управителните немски кръгове по отношение на неутралитета и други
Осведомява за отгласа от срещите на Съмнър Уелс, делегат на президента Рузвелт в Европа с задача в интерес на мира. Отчита скептицизма на белгийският министър-председател Пол-Анри Спаак, както и на английските представители. Предава сведения за позицията, въпреки и неофициална, на Италия по отношение на Югославия, за италианските упоритости към Балканите.
Срещите му с умерени дипломати от страните на воюващите му дават взор за настроенията на обществата вътре, укрепват очакванията, че може би една международна злополука би се разминала, само че в същото време опитът го учи, и това той недвусмислено изпраща като коментар, че всички стават все по-скептични за попречване разрастването на спора.
Описвайки срещите си с формалните представители на страните, Симеон Радев регистрира действителната позиция на всеки един от дипломатите – дали е доверено лице на формалната политика или е в периферна позиция, във връзка с руските дипломати отбелязва пропагандния темперамент на техните изказвания.
Интересни са писмата на Симеон Радев, като изключим формалната преписка до външно министерство, по-скоро до президента или неговите другари – правейки разбор на интернационалната конюнктура, той не може да се освободи от умеенето, от пристрастеността да прави разбор и на личността, да обрисува облици. От този тъничък наблюдаващ и ловък рисувач се получава една невероятна палитра от портрети.
Така писмата му, обрисувайки „ мрачните пътеки на ситуацията в Европа “ с изключение на осведомителни, каквито се изисква да бъдат, са и литературни четива.
Архивът на фамилията съдържа предложения до тях от кралския замък за вечери и приеми, от аристократи за гостувания в именията им. Ерудираният посланик поддържа контакти и се среща с политически дейци от Белгия. Както написа по-късно Траян Радев, там той си извоювал позициите да е измежду най-аристократичните среди.
Семейство Радеви провеждат срещи в Българската легация, за което получават доста благодарствени писма. Сприятеляват се с Анри Давиньон, белгийски публицист, член на Кралската академия за френски език и литература, който отбелязва, че изпитва същинско наслаждение от срещите с „ чудесната българска двойка “.
Особени грижи демонстрират към детето знамение, цигуларя Васко Абаджиев, който учи в Брюкселската академия. Чувствителната Бистра Винарова провежда за него специфични посрещания в легацията, с цел да откри отмора от напрегнатия за възрастта му музикантски живот.
Симеон Радев поставя старания да ориентира българските политици, на България още веднъж ѝ следва съдбоносен избор, още веднъж въпросите за националното обединяване водят политическата мисъл. Външното министерство го натоварва, като един от най-хубавите експерти по тематиката, да изготви българската позиция за Южна Добруджа и Тракия и то в няколко разновидността предвид на това на чий представител от меродавните външни сили ще се показа.
След нападението на Германия над Белгия на 10 май 1940 година и нейната окупация, Симеон Радев следва по указания от София белгийското държавно управление, напуща Брюксел и остава известно време в Париж.
Пак по инструкции от Външното министерство, българският посланик идва в София като резервира ранга си на пълномощен министър към Министерството на външните работи и изповеданията.
През 1940 година Симеон Радев се завръща в България. Може да се каже, че началото на Втората международна война поставя завършек на неговата дълга и доста забележителна дипломатическа кариера. Балканската война насочва пътя му към дипломацията, без това да е желанието на журналиста и историографа Симеон Радев, различен международен спор връща дипломата последователно към старите му занимания.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Веднага след отзоваването на Симеон Радев от Лондонската задача той е изпратен като пълномощен министър в Брюксел.
Постът на Симеон Радев в неутрална Белгия го изправя пред нови провокации. От една страна това е по-спокойно място, съпоставено с уговорките в Лондон и пътуванията до Хага, което дава опция за изчерпателни разбори за подкрепяне ръководещите в София.
Но въпреки това интервалът на неговата задача в сърцето на Европа е доста неустойчив, непредсказуем. Сигурността на неутралните централноевропейски страни с граници с Германия става интернационален проблем. След започване на военното опълчване през 1939 година мирът за тях става водеща политическа линия. В същата уязвима позиция е и България. Симеон Радев си дава ясна сметка за това и неговият разсъдък го води към прецизно съблюдаване на напътствията от България и следване на нейната публична политика.
В своите писма до министър-председателя, само че най-много до цар Борис, който към този момент си е извоювал позицията на фактическия началник на страната, Симеон Радев прави цялостен преглед на политиката на Англия, Съединени американски щати, Германия, Италия. В неофициалните си донесения предава конфиденциална информация, получена вследствие на неговите многочислени и положителни познанства в дипломатически среди, на персонални откровени диалози – за желанията на Германия по отношение на така наречен „ неутрални “, за различията в управителните немски кръгове по отношение на неутралитета и други
Осведомява за отгласа от срещите на Съмнър Уелс, делегат на президента Рузвелт в Европа с задача в интерес на мира. Отчита скептицизма на белгийският министър-председател Пол-Анри Спаак, както и на английските представители. Предава сведения за позицията, въпреки и неофициална, на Италия по отношение на Югославия, за италианските упоритости към Балканите.
Срещите му с умерени дипломати от страните на воюващите му дават взор за настроенията на обществата вътре, укрепват очакванията, че може би една международна злополука би се разминала, само че в същото време опитът го учи, и това той недвусмислено изпраща като коментар, че всички стават все по-скептични за попречване разрастването на спора.
Описвайки срещите си с формалните представители на страните, Симеон Радев регистрира действителната позиция на всеки един от дипломатите – дали е доверено лице на формалната политика или е в периферна позиция, във връзка с руските дипломати отбелязва пропагандния темперамент на техните изказвания.
Интересни са писмата на Симеон Радев, като изключим формалната преписка до външно министерство, по-скоро до президента или неговите другари – правейки разбор на интернационалната конюнктура, той не може да се освободи от умеенето, от пристрастеността да прави разбор и на личността, да обрисува облици. От този тъничък наблюдаващ и ловък рисувач се получава една невероятна палитра от портрети.
Така писмата му, обрисувайки „ мрачните пътеки на ситуацията в Европа “ с изключение на осведомителни, каквито се изисква да бъдат, са и литературни четива.
Архивът на фамилията съдържа предложения до тях от кралския замък за вечери и приеми, от аристократи за гостувания в именията им. Ерудираният посланик поддържа контакти и се среща с политически дейци от Белгия. Както написа по-късно Траян Радев, там той си извоювал позициите да е измежду най-аристократичните среди.
Семейство Радеви провеждат срещи в Българската легация, за което получават доста благодарствени писма. Сприятеляват се с Анри Давиньон, белгийски публицист, член на Кралската академия за френски език и литература, който отбелязва, че изпитва същинско наслаждение от срещите с „ чудесната българска двойка “.
Особени грижи демонстрират към детето знамение, цигуларя Васко Абаджиев, който учи в Брюкселската академия. Чувствителната Бистра Винарова провежда за него специфични посрещания в легацията, с цел да откри отмора от напрегнатия за възрастта му музикантски живот.
Симеон Радев поставя старания да ориентира българските политици, на България още веднъж ѝ следва съдбоносен избор, още веднъж въпросите за националното обединяване водят политическата мисъл. Външното министерство го натоварва, като един от най-хубавите експерти по тематиката, да изготви българската позиция за Южна Добруджа и Тракия и то в няколко разновидността предвид на това на чий представител от меродавните външни сили ще се показа.
След нападението на Германия над Белгия на 10 май 1940 година и нейната окупация, Симеон Радев следва по указания от София белгийското държавно управление, напуща Брюксел и остава известно време в Париж.
Пак по инструкции от Външното министерство, българският посланик идва в София като резервира ранга си на пълномощен министър към Министерството на външните работи и изповеданията.
През 1940 година Симеон Радев се завръща в България. Може да се каже, че началото на Втората международна война поставя завършек на неговата дълга и доста забележителна дипломатическа кариера. Балканската война насочва пътя му към дипломацията, без това да е желанието на журналиста и историографа Симеон Радев, различен международен спор връща дипломата последователно към старите му занимания.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ