Симеон Радев в Лондон – има ли място за аристократи в размирното европейско време?
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След два през есента на 1933 година Симеон Радев се завръща в България като резервира ранга си на пълномощен министър към Министерството на външните работи и изповеданията доникъде на 1934 година когато е освободен.
Политическата конюнктура в страната след 19 май 1934 година се трансформира.
Деветнадесетомайците вършат опит за концентрация на страната и ръководство с наредба-закони, политическите партии за неразрешени, последователно се ускорява ролята на президента цар Борис. След отстраняването на държавното управление им отпред с Кимон Георгиев и двете преходни държавни управления на ген. Пенчо Златев и Андрей Тошев, през ноември 1935 година за министър-председател и министър на външните работи е назначен Георги Кьосеиванов, до тогава посланик.
След прибирането си в България Симеон Радев продължава литературните си занимания, още веднъж работи за идващия том от „ Строителите “, за което е събрал много исторически документи.
През 1935 година Симеон Радев е назначен за дипломатически представител в Лондон. Изпращането му в Лондон е важен факт освен за неговата кариера, само че и за българската външна политика. Англия е обичайно средищно място на европейската политика, само че от средата на 1930-те нейната позиция е извънредно значима. Опитът на С. Радев и дълбокото познаване на европейската и международна политика го вършат извънредно подобаващ за тази задача.
За известно време има неустойчивост на поста на Симеон Радев в Лондон – в писма, в това число и до самия Г. Кьосеиванов, изрично отхвърля да замине за Берлин, в случай че се потвърдят слуховете, че държавното управление ще го изпрати там. Проявява темперамент. Заявява, че за него е значимо да има успокоение и сигурност от страна на неговата страна, с цел да може да извършва своята задача и да е потребен.
С изглаждане на връзките сред министър-председателя и дипломата задачата му потегля в посока на усилена работа в няколко посоки – дипломатически срещи, политически разбори, усилване интереса към България в икономическо и културно отношение, неща, които той е кадърен да прави сполучливо.
Симеон Радев се среща с политически лица, дипломати, общественици, публицисти, учени. Следи деликатно развиването на ситуацията и трендовете на Балканите, проблемите в Европа, стреми се да бъде пунктуален, с информация от разнообразни източници. Редовно осведоми за развиването на въпроса за Проливите (Босфора и Дарданелите), и изключително за прекосяването на военните кораби, за подготовката и провеждането на конференцията в Монтрьо през 1936 година (приета е спогодба за регламентиране придвижването през проливите, осигуряващи връзка на Черно с Егейско и Средиземно море).
През втората половина на 1930-те години към този момент са завършени двата лагера – на основателите на Версайската система – Франция и Англия, поддържани от Съединени американски щати, които са за запазването на подписани контракти, без проверка на открития ред, и новата коалиция от Германия и Италия, с вътрешнополитически тоталитарни режими, която е за проверка на съществуващата система.
В такава интернационална конюнктура България сполучливо работи за превъзмогване на наложената ѝ след външнополитическа, най-вече районна, изолираност. Фактор за това се оказва и поддържане на правилото за отвод от извънредно обвързване с избрана страна или политически съюз.
Много деликатен е опитният посланик за връзките на България с Югославия. Симеон Радев дава препоръки за държанието на македонските организации в този внимателен интернационален миг – позволена е и нужна единствено една мирна агитация за българския темперамент на Македония.
Наред с това през 1930-те години се осъществят стопанско замогване и редица културни постижения. Както и в Америка, по този начин и в Лондон, с помощта на многото си познанства, Симеон Радев прави стъпки за подкрепяне на българската търговия, за разпространение на българската просвета. Следи изявите на българските историци в Обединеното кралство, както и на изявените британски учени, пишещи за България.
Редовни са другарските му срещите с Едуард Бойл, дългогодишния ръководител на Балканския комитет в Лондон, с братята Бъкстон. Самият той се стреми да разпространява българската история и просвета, изнася няколко лекции за България.
В Българската легация със съдействието на брачната половинка му са проведени музикални вечери – на една от тях изнася концерт младият цигулар Добрин Петков, оказват помощ за гостуването на също надарения цигулар Константин Илиев. С. Радев подкрепя български студенти и учени от разнообразни области на знанието за специализации. Активен е за реализиране на продан на книги сред Българската академия на науките и Кралското научно сдружение в Лондон.
Продължава да събира архивни документи за своя труд „ Строителите “. В късно изявление споделя, че през 1937 година в Лондон е написал третия том под заглавие „ Краят на регентството и възшествието на княз Фердинанд„.
Стъпките за икономическо издигане включват и развиването на търговията. Правят се старания, със съдействието и на българския пълномощен министър, по свидетелства от писма сред С. Радев и британски депутати, българските търговци на плодове и зеленчуци да доближат до британските пазари. Тези въпреки и скромни търговски връзки би трябвало да се отбележат на фона на преобладаващите българо-германски търговски връзки.
Поради историческо стичане на събитията през към четиригодишния мандат в Лондон Симеон Радев става очевидец на промяната на трима британски крале – краят на ръководството и погребението на Джордж V, възшествието на Едуард VIII, последвалата след по-малко от година абдикация с огромно напрежение в кралския двор, възшествието и коронацията на Джордж VI (12 май 1937).
Симеон Радев и Бистра Винарова имат редкия случай да бъдат одобрявани на встъпителни и прощални аудиенции от двама британски крале.
Ангажименти има пълномощният министър Симеон Радев при визитите на български цар Борис в Лондон през 1936 година и 1937 година за коронацията на крал Джордж VI, визитата на царското семейство, визитата на принц Кирил в Обединеното кралство.
През 1936 година С. Радев е назначен и за дипломатически представител на България в Хага, пост който в допълнение го натоварва в така и така нелеката му задача. Поема поста в името на своя дълг към страната, още повече, че Нидерландия граничи с Германия, а това в този миг е от значително значение за политиката на Европа.
Дипломатическата задача на Симеон Радев в Лондон и Хага продължава до началото на 1938 година При отпътуването си получава писма от британски политици и общественици, свидетелства за висока оценка на дипломата Симеон Радев, само че и за индивида и аристократа по дух.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След два през есента на 1933 година Симеон Радев се завръща в България като резервира ранга си на пълномощен министър към Министерството на външните работи и изповеданията доникъде на 1934 година когато е освободен.
Политическата конюнктура в страната след 19 май 1934 година се трансформира.
Деветнадесетомайците вършат опит за концентрация на страната и ръководство с наредба-закони, политическите партии за неразрешени, последователно се ускорява ролята на президента цар Борис. След отстраняването на държавното управление им отпред с Кимон Георгиев и двете преходни държавни управления на ген. Пенчо Златев и Андрей Тошев, през ноември 1935 година за министър-председател и министър на външните работи е назначен Георги Кьосеиванов, до тогава посланик.
След прибирането си в България Симеон Радев продължава литературните си занимания, още веднъж работи за идващия том от „ Строителите “, за което е събрал много исторически документи.
През 1935 година Симеон Радев е назначен за дипломатически представител в Лондон. Изпращането му в Лондон е важен факт освен за неговата кариера, само че и за българската външна политика. Англия е обичайно средищно място на европейската политика, само че от средата на 1930-те нейната позиция е извънредно значима. Опитът на С. Радев и дълбокото познаване на европейската и международна политика го вършат извънредно подобаващ за тази задача.
За известно време има неустойчивост на поста на Симеон Радев в Лондон – в писма, в това число и до самия Г. Кьосеиванов, изрично отхвърля да замине за Берлин, в случай че се потвърдят слуховете, че държавното управление ще го изпрати там. Проявява темперамент. Заявява, че за него е значимо да има успокоение и сигурност от страна на неговата страна, с цел да може да извършва своята задача и да е потребен.
С изглаждане на връзките сред министър-председателя и дипломата задачата му потегля в посока на усилена работа в няколко посоки – дипломатически срещи, политически разбори, усилване интереса към България в икономическо и културно отношение, неща, които той е кадърен да прави сполучливо.
Симеон Радев се среща с политически лица, дипломати, общественици, публицисти, учени. Следи деликатно развиването на ситуацията и трендовете на Балканите, проблемите в Европа, стреми се да бъде пунктуален, с информация от разнообразни източници. Редовно осведоми за развиването на въпроса за Проливите (Босфора и Дарданелите), и изключително за прекосяването на военните кораби, за подготовката и провеждането на конференцията в Монтрьо през 1936 година (приета е спогодба за регламентиране придвижването през проливите, осигуряващи връзка на Черно с Егейско и Средиземно море).
През втората половина на 1930-те години към този момент са завършени двата лагера – на основателите на Версайската система – Франция и Англия, поддържани от Съединени американски щати, които са за запазването на подписани контракти, без проверка на открития ред, и новата коалиция от Германия и Италия, с вътрешнополитически тоталитарни режими, която е за проверка на съществуващата система.
В такава интернационална конюнктура България сполучливо работи за превъзмогване на наложената ѝ след външнополитическа, най-вече районна, изолираност. Фактор за това се оказва и поддържане на правилото за отвод от извънредно обвързване с избрана страна или политически съюз.
Много деликатен е опитният посланик за връзките на България с Югославия. Симеон Радев дава препоръки за държанието на македонските организации в този внимателен интернационален миг – позволена е и нужна единствено една мирна агитация за българския темперамент на Македония.
Наред с това през 1930-те години се осъществят стопанско замогване и редица културни постижения. Както и в Америка, по този начин и в Лондон, с помощта на многото си познанства, Симеон Радев прави стъпки за подкрепяне на българската търговия, за разпространение на българската просвета. Следи изявите на българските историци в Обединеното кралство, както и на изявените британски учени, пишещи за България.
Редовни са другарските му срещите с Едуард Бойл, дългогодишния ръководител на Балканския комитет в Лондон, с братята Бъкстон. Самият той се стреми да разпространява българската история и просвета, изнася няколко лекции за България.
В Българската легация със съдействието на брачната половинка му са проведени музикални вечери – на една от тях изнася концерт младият цигулар Добрин Петков, оказват помощ за гостуването на също надарения цигулар Константин Илиев. С. Радев подкрепя български студенти и учени от разнообразни области на знанието за специализации. Активен е за реализиране на продан на книги сред Българската академия на науките и Кралското научно сдружение в Лондон.
Продължава да събира архивни документи за своя труд „ Строителите “. В късно изявление споделя, че през 1937 година в Лондон е написал третия том под заглавие „ Краят на регентството и възшествието на княз Фердинанд„.
Стъпките за икономическо издигане включват и развиването на търговията. Правят се старания, със съдействието и на българския пълномощен министър, по свидетелства от писма сред С. Радев и британски депутати, българските търговци на плодове и зеленчуци да доближат до британските пазари. Тези въпреки и скромни търговски връзки би трябвало да се отбележат на фона на преобладаващите българо-германски търговски връзки.
Поради историческо стичане на събитията през към четиригодишния мандат в Лондон Симеон Радев става очевидец на промяната на трима британски крале – краят на ръководството и погребението на Джордж V, възшествието на Едуард VIII, последвалата след по-малко от година абдикация с огромно напрежение в кралския двор, възшествието и коронацията на Джордж VI (12 май 1937).
Симеон Радев и Бистра Винарова имат редкия случай да бъдат одобрявани на встъпителни и прощални аудиенции от двама британски крале.
Ангажименти има пълномощният министър Симеон Радев при визитите на български цар Борис в Лондон през 1936 година и 1937 година за коронацията на крал Джордж VI, визитата на царското семейство, визитата на принц Кирил в Обединеното кралство.
През 1936 година С. Радев е назначен и за дипломатически представител на България в Хага, пост който в допълнение го натоварва в така и така нелеката му задача. Поема поста в името на своя дълг към страната, още повече, че Нидерландия граничи с Германия, а това в този миг е от значително значение за политиката на Европа.
Дипломатическата задача на Симеон Радев в Лондон и Хага продължава до началото на 1938 година При отпътуването си получава писма от британски политици и общественици, свидетелства за висока оценка на дипломата Симеон Радев, само че и за индивида и аристократа по дух.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ