Засилване на културния и търговски обмен – фокус в дипломатическата мисия на Симеон Радев във Вашингтон
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Във Симеон Радев не е дипломатически служител, който извършва единствено нарежданията от София. В страната на неограничените благоприятни условия неговото въображение и сила се развиват в цялостна мощ. Търси и намира способи за издигане на престижа и престижа на България, за вдъхване на доверие – политическо (в диалози с авторитетни лица коментира, че държавното управление в София се старае да бъде спазван публичният ред посредством парламентарната демокрация), финансово, икономическо.
Симеон Радев схваща, че въпреки и слаб, икономическият интерес на Съединени американски щати към България може да се ускори не толкоз с дипломатически дейности, колкото с чисто икономически и търговски връзки. За това би трябвало да се спомага, да се провокира интерес у огромни американски компании към България, да се лобира те да търгуват с България или да се строят предприятия в страната.
С писма до А. Ляпчев уведомява българското държавно управление за проявен стопански интерес от страна на американци към България, или за благоприятни условия за съдействие – в железопътното дело, в употребата на гори и други действия, и в търговията.
В изявление за българската преса от 1930 година предава мнението на американски експерт по храните за американския пазар на консервирани зеленчуци, високото качество на българските зеленчуци и опциите за експорт.
По стопанските и финансови проблеми в следвоенна България дипломатът води диалози при своите срещи с икономисти и адвокати. В писмо до А. Ляпчев, особено внимание отделя на срещата с Едуин Уолтър Кемерер (Edwin Walter Kemmerer, 1875 – 1945), американски икономист, един от значимите финансисти за времето си, прочут консултант на задгранични държавни управления, и диалога с него за опита му, който би бил потребен за българското банково дело.
Симеон Радев спомага за разширение познанията за стопанската система и финансите на България – и по негова рекомендация от Института Брукингс да учи икономическите проблеми в България е изпратен Лео Пасволски (Leo Pasvolsky, 1893 – 1953), който разгласява проучванията си в книгата „ Стопанска България. Със особено проучване върху репарационния въпрос и делото на ОН “ (издадена от института през 1930 година на британски и преведена през 1932 година на български език), която е добре призната в Америка и Европа.
Както и в Европа, Симеон Радев се възползва от библиотеки и архиви за осъществяване на своите служебни и проучвателен задания, работи в Конгресната библиотека във Вашингтон, написа публикация за Стефан Богориди – „ Стефан Богориди и неговото време “ (1929), само че уговорките го засипват и не съумява да я разгласява.
Дипломатът поддържа връзки с български музиканти и художници, пробва се да спомогне за техни изяви в Америка. Следи отношението на американската аудитория към български създатели. Отчита, че Елин Пелин и изключително неговият роман „ Волът “ е считан за шедьовър, че в положителни литературни списания са оповестени творби на Йордан Йовков и Ангел Каралийчев, а част от „ Записките “ на Захари Стоянов са преведени на британски език. Самият той приказва за българската литература пред университетска публика.
В изявление Симеон Радев споделя, че студенти в американските университети, Харвард, Принстън, се интересуват от българската история. Търсят книгопис, поучават се както с Панаретов, по този начин и с него.
В името на разширение знанието за България и издигане на престижите на нейните водещи персони Симеон Радев работи към визитата на принц Кирил в Съединени американски щати напролет на 1929 година Съдейства за срещи на Негово царско височество с публични лица и американски другари на България и с наслада отбелязва в писма положителното усещане, което той оставя.
Тънък ценител на публичните настроения, изключително когато е отвън рамките на страната, Симеон Радев преценя, че личността на цар Борис провокира интерес и търси благоприятни условия да поддържа този интерес. Мнението, че царят на България е най-хубавият дипломат на своята страна и че неговата дипломация ще бъде особено оценена от американците, той показва в края на писмо до цар Борис, в което прочувствено споделя за вълнуващата гала пред гроба на Макгахан в Ню Лексингтън, Охайо, където е сложил цветя на паметника в символ на благодарност.
Преди това събитие Симеон Радев написа писма до министър-председателя, до самия цар Борис, до български общественици, за изложение респект към американци със заслуги към българския народ. Споделя в писмо (1926) до министър-председателя Андрей Ляпчев концепция за създаване на монумент в родното му място в щата Охайо, на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан публицист, бранител на българите, създател на репортажи за разрушенията и жертвите при потушаването на Априлското въстание през 1876 година
Пише и за Юджийн Скайлър, академик, публицист и посланик, тогава секретар на американското посолство в Цариград, чийто отчет осведоми обществеността за жертвите измежду цивилното българско население. Напомня и за Никълъс Мъри Бътлър, мъдрец, посланик и журналист, ръководител на „ Фондация Карнеги за интернационален мир “ (от 1925), по отношение на Доклада на интернационалната комисия за следствие аргументите и провеждането на Балканските войни, публикуван през 1914 година от името на фондацията, известно именуван Карнегиевата анкета.
През юли 1933 година Симеон Радев е отзован като дипломатически представител във Вашингтон и е назначен за пълномощен министър разполагаем във Външно министерство.
В отговора от американския президент Франклин Делано Рузвелт (Franklin Delano Roosevelt), от ноември 1933 година до НЦВ Борис III на отзователното писмо за Симеон Радев се споделя че той „ беше спечелил уважението на всички, с които е имал публични контакти… “
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Във Симеон Радев не е дипломатически служител, който извършва единствено нарежданията от София. В страната на неограничените благоприятни условия неговото въображение и сила се развиват в цялостна мощ. Търси и намира способи за издигане на престижа и престижа на България, за вдъхване на доверие – политическо (в диалози с авторитетни лица коментира, че държавното управление в София се старае да бъде спазван публичният ред посредством парламентарната демокрация), финансово, икономическо.
Симеон Радев схваща, че въпреки и слаб, икономическият интерес на Съединени американски щати към България може да се ускори не толкоз с дипломатически дейности, колкото с чисто икономически и търговски връзки. За това би трябвало да се спомага, да се провокира интерес у огромни американски компании към България, да се лобира те да търгуват с България или да се строят предприятия в страната.
С писма до А. Ляпчев уведомява българското държавно управление за проявен стопански интерес от страна на американци към България, или за благоприятни условия за съдействие – в железопътното дело, в употребата на гори и други действия, и в търговията.
В изявление за българската преса от 1930 година предава мнението на американски експерт по храните за американския пазар на консервирани зеленчуци, високото качество на българските зеленчуци и опциите за експорт.
По стопанските и финансови проблеми в следвоенна България дипломатът води диалози при своите срещи с икономисти и адвокати. В писмо до А. Ляпчев, особено внимание отделя на срещата с Едуин Уолтър Кемерер (Edwin Walter Kemmerer, 1875 – 1945), американски икономист, един от значимите финансисти за времето си, прочут консултант на задгранични държавни управления, и диалога с него за опита му, който би бил потребен за българското банково дело.
Симеон Радев спомага за разширение познанията за стопанската система и финансите на България – и по негова рекомендация от Института Брукингс да учи икономическите проблеми в България е изпратен Лео Пасволски (Leo Pasvolsky, 1893 – 1953), който разгласява проучванията си в книгата „ Стопанска България. Със особено проучване върху репарационния въпрос и делото на ОН “ (издадена от института през 1930 година на британски и преведена през 1932 година на български език), която е добре призната в Америка и Европа.
Както и в Европа, Симеон Радев се възползва от библиотеки и архиви за осъществяване на своите служебни и проучвателен задания, работи в Конгресната библиотека във Вашингтон, написа публикация за Стефан Богориди – „ Стефан Богориди и неговото време “ (1929), само че уговорките го засипват и не съумява да я разгласява.
Дипломатът поддържа връзки с български музиканти и художници, пробва се да спомогне за техни изяви в Америка. Следи отношението на американската аудитория към български създатели. Отчита, че Елин Пелин и изключително неговият роман „ Волът “ е считан за шедьовър, че в положителни литературни списания са оповестени творби на Йордан Йовков и Ангел Каралийчев, а част от „ Записките “ на Захари Стоянов са преведени на британски език. Самият той приказва за българската литература пред университетска публика.
В изявление Симеон Радев споделя, че студенти в американските университети, Харвард, Принстън, се интересуват от българската история. Търсят книгопис, поучават се както с Панаретов, по този начин и с него.
В името на разширение знанието за България и издигане на престижите на нейните водещи персони Симеон Радев работи към визитата на принц Кирил в Съединени американски щати напролет на 1929 година Съдейства за срещи на Негово царско височество с публични лица и американски другари на България и с наслада отбелязва в писма положителното усещане, което той оставя.
Тънък ценител на публичните настроения, изключително когато е отвън рамките на страната, Симеон Радев преценя, че личността на цар Борис провокира интерес и търси благоприятни условия да поддържа този интерес. Мнението, че царят на България е най-хубавият дипломат на своята страна и че неговата дипломация ще бъде особено оценена от американците, той показва в края на писмо до цар Борис, в което прочувствено споделя за вълнуващата гала пред гроба на Макгахан в Ню Лексингтън, Охайо, където е сложил цветя на паметника в символ на благодарност.
Преди това събитие Симеон Радев написа писма до министър-председателя, до самия цар Борис, до български общественици, за изложение респект към американци със заслуги към българския народ. Споделя в писмо (1926) до министър-председателя Андрей Ляпчев концепция за създаване на монумент в родното му място в щата Охайо, на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан публицист, бранител на българите, създател на репортажи за разрушенията и жертвите при потушаването на Априлското въстание през 1876 година
Пише и за Юджийн Скайлър, академик, публицист и посланик, тогава секретар на американското посолство в Цариград, чийто отчет осведоми обществеността за жертвите измежду цивилното българско население. Напомня и за Никълъс Мъри Бътлър, мъдрец, посланик и журналист, ръководител на „ Фондация Карнеги за интернационален мир “ (от 1925), по отношение на Доклада на интернационалната комисия за следствие аргументите и провеждането на Балканските войни, публикуван през 1914 година от името на фондацията, известно именуван Карнегиевата анкета.
През юли 1933 година Симеон Радев е отзован като дипломатически представител във Вашингтон и е назначен за пълномощен министър разполагаем във Външно министерство.
В отговора от американския президент Франклин Делано Рузвелт (Franklin Delano Roosevelt), от ноември 1933 година до НЦВ Борис III на отзователното писмо за Симеон Радев се споделя че той „ беше спечелил уважението на всички, с които е имал публични контакти… “
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ