Симеон Радев след Първата световна война: Да се чуе и нашият глас
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След възобновяване на като пълномощен министър към Министерството на външните работи и изповеданията през ноември 1918 година, той пътува в Швейцария, в Берн, като дипломатически представител, лоялен на концепция да се дава публичност на позициите, настояванията, истината и историята на България.
След войната, преди и по време на Парижката мирна конференция, се засилват организациите на бежанците в България, сред които и многочислените благотворителни македонски организации и братства.
Заедно с Божирад Татарчев С. Радев взе участие като пратеник на Ресенското македонско приятелство в Учредителния събор на македонските емигрантски организации, извършен в София (22 – 25 ноември 1918).
На събора е определен Изпълнителен комитет на македонските братства в България и гласувана импортираната от С. Радев резолюция за управителните начала в активността на комитета. След конгреса стартира работа за приготовление на спомен до мирната конференция и държавните управления на великите сили с настояванията на македонските българи.
Симеон Радев взе участие като съавтор и следи издаването на обширния „ Мемоар до ръководителя на Конференцията на мира и до държавните управления на Американските съединени щати, Англия, Италия, Франция и Япония от Изпълнителния комитет на македонските братства в България “, обнародван през февруари 1919 година, по-късно преведен на британски, френски и италиански език и изпратен до високопоставени участници в конференцията.
Симеон Радев се включва и като специалист при оформяне на документи от Вътрешна македонска революционна организация. Исканията на Вътрешна македонска революционна организация (стоят подписите на Тодор Александров и Александър Протогеров) са за допускане на представители на македонските българи на Парижката мирна конференция, с цел да защитят своята идея. Консултанти и съветници на дейците от Вътрешна македонска революционна организация са проф. Л. Милетич и Никола Милев, само че, заради изключителната претовареност на Н. Милев, с работа като съветник и редактор на подготвяните документи се заема С. Радев.
През 1919 година излиза на британски и френски език документалният алманах „ Българският въпрос и балканските страни “, публикуван от Министерството на външните работи. Автор на въвеждащото историческото ревю е Симеон Радев, а Никола Милев сортира оповестените документи, оценени като енциклопедия на българския народен въпрос от С. Радев, който по-късно написа, че книгата е доста употребена в Европа и Америка от историци и публицисти, само че съвсем непозната в България.
Под никой от посочените документи и издания не попада името на С. Радев. В името на ползите на България изтъкването на имената и авторството е без значение.
Запазена е преписка от пролетта на 1919 година сред С. Радев и висшия български свещеник и държавник, роден в Прилеп, старозагорския митрополит Методий Кусев, във връзка писмото на духовника до американския президент Удроу Уилсън за търсене на обективен мир, от която се схваща че е съдействал със препоръки за съставянето и за превода на писмото.
За отбраната на справедливите ползи на България Симеон Радев по гледище на Тодор Александров и Никола Милев става член на масонската организация. Приет е в ложа „ Светлина “, част от Великата масонска ложа на България. Идеята да се разширят опциите на С. Радев посредством въздействието на масонското придвижване. През септември 1923 година Великата ложа на България изпраща своите делегати Симеон Радев и полк. Александър Самарджиев за Втория конгрес на учредената през октомври 1921 година в Женева, Швейцария, Международна масонска асоциация.
Успоредно с всички други задължения, публично оторизиран или публично зает, неговото перо на историк не пресъхва. С. Радев написа за българският народен въпрос в интернационалната политика и македонският въпрос в другите му етапи. През 1919 година разгласява (в сп. „ Обществена обнова “, бр. 8 и 9) „ Българският въпрос в интернационалната политика (Дипломатически бележки) “, където за времето след примирието написа: „ Не би трябвало да се мисли обаче, че нашата значимост е вечно заличена. Ние се намираме единствено във краткотрайно затъмнение. Но с труд и мъдрост и от него ще излезем. Докато стоим на тоя огромен кръстопът, гдето ни е сложила историята, все ще пристигна ден нашият народ да добие цена и нашият глас да се чуе. “
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След възобновяване на като пълномощен министър към Министерството на външните работи и изповеданията през ноември 1918 година, той пътува в Швейцария, в Берн, като дипломатически представител, лоялен на концепция да се дава публичност на позициите, настояванията, истината и историята на България.
След войната, преди и по време на Парижката мирна конференция, се засилват организациите на бежанците в България, сред които и многочислените благотворителни македонски организации и братства.
Заедно с Божирад Татарчев С. Радев взе участие като пратеник на Ресенското македонско приятелство в Учредителния събор на македонските емигрантски организации, извършен в София (22 – 25 ноември 1918).
На събора е определен Изпълнителен комитет на македонските братства в България и гласувана импортираната от С. Радев резолюция за управителните начала в активността на комитета. След конгреса стартира работа за приготовление на спомен до мирната конференция и държавните управления на великите сили с настояванията на македонските българи.
Симеон Радев взе участие като съавтор и следи издаването на обширния „ Мемоар до ръководителя на Конференцията на мира и до държавните управления на Американските съединени щати, Англия, Италия, Франция и Япония от Изпълнителния комитет на македонските братства в България “, обнародван през февруари 1919 година, по-късно преведен на британски, френски и италиански език и изпратен до високопоставени участници в конференцията.
Симеон Радев се включва и като специалист при оформяне на документи от Вътрешна македонска революционна организация. Исканията на Вътрешна македонска революционна организация (стоят подписите на Тодор Александров и Александър Протогеров) са за допускане на представители на македонските българи на Парижката мирна конференция, с цел да защитят своята идея. Консултанти и съветници на дейците от Вътрешна македонска революционна организация са проф. Л. Милетич и Никола Милев, само че, заради изключителната претовареност на Н. Милев, с работа като съветник и редактор на подготвяните документи се заема С. Радев.
През 1919 година излиза на британски и френски език документалният алманах „ Българският въпрос и балканските страни “, публикуван от Министерството на външните работи. Автор на въвеждащото историческото ревю е Симеон Радев, а Никола Милев сортира оповестените документи, оценени като енциклопедия на българския народен въпрос от С. Радев, който по-късно написа, че книгата е доста употребена в Европа и Америка от историци и публицисти, само че съвсем непозната в България.
Под никой от посочените документи и издания не попада името на С. Радев. В името на ползите на България изтъкването на имената и авторството е без значение.
Запазена е преписка от пролетта на 1919 година сред С. Радев и висшия български свещеник и държавник, роден в Прилеп, старозагорския митрополит Методий Кусев, във връзка писмото на духовника до американския президент Удроу Уилсън за търсене на обективен мир, от която се схваща че е съдействал със препоръки за съставянето и за превода на писмото.
За отбраната на справедливите ползи на България Симеон Радев по гледище на Тодор Александров и Никола Милев става член на масонската организация. Приет е в ложа „ Светлина “, част от Великата масонска ложа на България. Идеята да се разширят опциите на С. Радев посредством въздействието на масонското придвижване. През септември 1923 година Великата ложа на България изпраща своите делегати Симеон Радев и полк. Александър Самарджиев за Втория конгрес на учредената през октомври 1921 година в Женева, Швейцария, Международна масонска асоциация.
Успоредно с всички други задължения, публично оторизиран или публично зает, неговото перо на историк не пресъхва. С. Радев написа за българският народен въпрос в интернационалната политика и македонският въпрос в другите му етапи. През 1919 година разгласява (в сп. „ Обществена обнова “, бр. 8 и 9) „ Българският въпрос в интернационалната политика (Дипломатически бележки) “, където за времето след примирието написа: „ Не би трябвало да се мисли обаче, че нашата значимост е вечно заличена. Ние се намираме единствено във краткотрайно затъмнение. Но с труд и мъдрост и от него ще излезем. Докато стоим на тоя огромен кръстопът, гдето ни е сложила историята, все ще пристигна ден нашият народ да добие цена и нашият глас да се чуе. “
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ