Солунското примирие и дипломатическият принос на Симеон Радев за подписването му
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
„ Една жестока орис пожела щото на два пъти да преживея от най-близо разпятието на България: в 1913 година, когато вървях в Букурещ за подписването на контракта, носещ името на тоя град; в 1918 година, когато отидох в Солун за сключването на примирието “ ще напише Симеон Радев в публикация спомен за Андрей Ляпчев (публ. в „ Заря “, бр. 6979, 29 септ. 1942).
През есента на 1918 година С. Радев е включен в делегацията за сключване на примирието в Солун по искане на А. Ляпчев, министър на финансите в държавното управление на Александър Малинов, лидера на Демократическата партия, пристигнало на власт през юни 1918 година след рухването на станалото към този момент извънредно непопулярно държавно управление на Васил Радославов.
Новото държавно управление има и задачата да се откри удобен за страната излаз от войната, която през лятото и есента на 1918 година върви към победа за Съглашението.
През септември 1918 година ситуацията на фронта е неудържимо за българската войска. Независимо от точното изложение на обстановката на фронта и настояването към българските съдружници, Германия и Австро-Унгария не изпращат подкрепления на Балканския фронт, заети с проблемите на Западната фронтова линия.
След пробива от съперниците при Добро поле, почнал на 15 септември и войнишките протести след 18 септември 1918 година, България е изправена пред проваляне. Това принуждава българското държавно управление да желае помирение. Съставена е делегация, в която са Андрей Ляпчев и генерал-майор Иван Луков, командващ Втора войска.
По искане на А. Ляпчев в състава на българската делегация като експерт-съветник е включен Симеон Радев, извоювал си името на добър посланик. Неговото присъединяване в едни възможни договаряния със силите на Съглашението е квалифицирано още през лятото на 1918 година, когато той в отпуск от 11 Македонска дивизия идва в София и посещава Ляпчев. Двамата съграждани, виновни и загрижени за ориста на страната (независимо от другите си политически пристрастия и принадлежност), разискват вероятните изходи за България. Още тогава Ляпчев желае неговата експертна помощ.
Българската делегация за примирието отпътува от София на 25 септември 1918 година Към нея се причислява и ръководещият американската легация в София Доминик Мърфи (с вярата, че ще помогне за вероятно ходатайство на държавното управление на Съединените щати), който не е позволен на договарянията в Солун.
Мемоаристът С. Радев няма да пропусне да означи извънредно достойното и невъзмутимо държание на огромния български общественик А. Ляпчев по време на договарянията с делегацията на Съглашението, водена от военачалник Луи Франше д’Еспере́.
Пътят им от София към Солун минава през разрушени или барикадирани от разбунтувалите се бойци мостове и пътища, през знаците на изгубената война.
На 28 септември след уведомление от изпратения пратеник майор Траянов българските представители отпътуват за неприятелския фронт, посрещнати от британския пост на самата бойна линия и отведени в квартирата на британската войски, а по здрач са признати в Солун от военачалник Франше д’Еспере́, командващ Съглашенската източна войска (съвместно формирование на многонационалните сили на Антантата на Солунския/Балканския фронт).
Генерал Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев, членове на българската делегация на договарянията за помирение в Солун. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1657Благодарение на умелата дипломатичност и изключителния френски език и знания на С. Радев първичната злост на генерала към българския посланик е преодоляна. Обсъжданията са върху текстове, препоръчани от съюзните сили и българско предложение, направено от С. Радев, което тушира някои от неприемливите противникови оферти. Въпреки опитите за интервенция на заинтригувани страни (Гърция) договарящите стигат до обединен текст.
На 29 септември 1918 година в 11 и половина часа вечерта, в Солун е подписана Военна спогодба, определяща изискванията за прекъсване военните дейности сред Съглашенските сили и България. Под тази спогодба стоят подписите на Франше д’Еспере́, А. Ляпчев и военачалник Луков, и към нея по гледище на Съюзните сили са прибавени още няколко секрети условия, завършени като 4 точки, също подписани от членовете на двете делегации.
Веднага след подписването на Военната спогодба е разпоредено да се прекратят военните дейности на Балканския фронт.
Завръщането на делегацията от Солун към София е по същия бодлив път, сред озлобените лица на някогашните бойци, сегашни бунтовници, обезверени и изгубили посоката.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
„ Една жестока орис пожела щото на два пъти да преживея от най-близо разпятието на България: в 1913 година, когато вървях в Букурещ за подписването на контракта, носещ името на тоя град; в 1918 година, когато отидох в Солун за сключването на примирието “ ще напише Симеон Радев в публикация спомен за Андрей Ляпчев (публ. в „ Заря “, бр. 6979, 29 септ. 1942).
През есента на 1918 година С. Радев е включен в делегацията за сключване на примирието в Солун по искане на А. Ляпчев, министър на финансите в държавното управление на Александър Малинов, лидера на Демократическата партия, пристигнало на власт през юни 1918 година след рухването на станалото към този момент извънредно непопулярно държавно управление на Васил Радославов.
Новото държавно управление има и задачата да се откри удобен за страната излаз от войната, която през лятото и есента на 1918 година върви към победа за Съглашението.
През септември 1918 година ситуацията на фронта е неудържимо за българската войска. Независимо от точното изложение на обстановката на фронта и настояването към българските съдружници, Германия и Австро-Унгария не изпращат подкрепления на Балканския фронт, заети с проблемите на Западната фронтова линия.
След пробива от съперниците при Добро поле, почнал на 15 септември и войнишките протести след 18 септември 1918 година, България е изправена пред проваляне. Това принуждава българското държавно управление да желае помирение. Съставена е делегация, в която са Андрей Ляпчев и генерал-майор Иван Луков, командващ Втора войска.
По искане на А. Ляпчев в състава на българската делегация като експерт-съветник е включен Симеон Радев, извоювал си името на добър посланик. Неговото присъединяване в едни възможни договаряния със силите на Съглашението е квалифицирано още през лятото на 1918 година, когато той в отпуск от 11 Македонска дивизия идва в София и посещава Ляпчев. Двамата съграждани, виновни и загрижени за ориста на страната (независимо от другите си политически пристрастия и принадлежност), разискват вероятните изходи за България. Още тогава Ляпчев желае неговата експертна помощ.
Българската делегация за примирието отпътува от София на 25 септември 1918 година Към нея се причислява и ръководещият американската легация в София Доминик Мърфи (с вярата, че ще помогне за вероятно ходатайство на държавното управление на Съединените щати), който не е позволен на договарянията в Солун.
Мемоаристът С. Радев няма да пропусне да означи извънредно достойното и невъзмутимо държание на огромния български общественик А. Ляпчев по време на договарянията с делегацията на Съглашението, водена от военачалник Луи Франше д’Еспере́.
Пътят им от София към Солун минава през разрушени или барикадирани от разбунтувалите се бойци мостове и пътища, през знаците на изгубената война.
На 28 септември след уведомление от изпратения пратеник майор Траянов българските представители отпътуват за неприятелския фронт, посрещнати от британския пост на самата бойна линия и отведени в квартирата на британската войски, а по здрач са признати в Солун от военачалник Франше д’Еспере́, командващ Съглашенската източна войска (съвместно формирование на многонационалните сили на Антантата на Солунския/Балканския фронт).
Генерал Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев, членове на българската делегация на договарянията за помирение в Солун. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1657Благодарение на умелата дипломатичност и изключителния френски език и знания на С. Радев първичната злост на генерала към българския посланик е преодоляна. Обсъжданията са върху текстове, препоръчани от съюзните сили и българско предложение, направено от С. Радев, което тушира някои от неприемливите противникови оферти. Въпреки опитите за интервенция на заинтригувани страни (Гърция) договарящите стигат до обединен текст.
На 29 септември 1918 година в 11 и половина часа вечерта, в Солун е подписана Военна спогодба, определяща изискванията за прекъсване военните дейности сред Съглашенските сили и България. Под тази спогодба стоят подписите на Франше д’Еспере́, А. Ляпчев и военачалник Луков, и към нея по гледище на Съюзните сили са прибавени още няколко секрети условия, завършени като 4 точки, също подписани от членовете на двете делегации.
Веднага след подписването на Военната спогодба е разпоредено да се прекратят военните дейности на Балканския фронт.
Завръщането на делегацията от Солун към София е по същия бодлив път, сред озлобените лица на някогашните бойци, сегашни бунтовници, обезверени и изгубили посоката.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ