От дипломатическата мисия до бойното поле: Животът на Симеон Радев по време на Първата световна война
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
В Първата международна, наричана тогава Европейската или Голямата война, траяла от лятото на 1914 до есента на 1918 година, водят война две обединения от страни – Съглашението (Антантата) (Франция, Русия, Англия, Сърбия, по-късно Съединени американски щати и други), и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). След дипломатически ходове и увещание от представители на страните от двата лагера, България се включва на страната на Централните сили от 1 октомври 1915 година След включването на Румъния във войната през лятото на 1916 година на страната на Съглашението Симеон Радев е изместен като пълномощен министър в Берн.
След тригодишната задача в румънската столица през септември 1916 година напуща Букурещ и скоро по-късно отпътува през Берлин за Берн. На 24 ноември 1916 година той връчва акредитивните си писма като пълномощен министър на България към Конфедерация Швейцария със седалище в Берн. Тази дата влиза в историята на българската дипломация като начало на българо-швейцарските дипломатически връзки.
Симеон Радев е надълбоко уверен, че с изключение на в окопите би трябвало да се води война и със силата на думите. И на двата фронта той се стреми да бъде на първа линия. В Берн развива концепцията, изложена в негово писмо до В. Радославов от март 1917 година, за основаване на културна задача, която да коментира справедливите претенции на България и претекстовете ѝ за включване във войната.
Мисията, управлявана от дипломата Тодор Недков, е със седалище в Берн и в нея са включени или ѝ сътрудничат български историци, филолози, етнографи и географи, някои с интернационална популярност. Създаден е и Българския съюз в Швейцария със седалище в Женева, управителен от публициста Димитър Мишев.
Дейците на двете неправителствени организации работят за информиране на европейското общество българската идея посредством книги, брошури, журналистика.
През пролетта на 1917 година С. Радев, заради противоречие с министър-председателя доктор В. Радославов, подава оставка от поста си в Берн и се завръща в София. Патриот и човек на дълга, Симеон Радев отпътува на фронта. Включва се в 11 Македонска дивизия – военна част, формирана основно от българи, родени в Македония и Тракия, основана през 1915 година като продължение на Македоно-одринското опълчение.
За пълководец на дивизията е назначен ген. Кръстю Златарев, роден в Охрид, а за началник-щаб полковник Петър Дървингов, роден в Кукуш. През 1918 година С. Радев взе участие в боевете при Беласица против сръбската войска.
По време на войната С. Радев работи и с цялостни сили и в сходство със своето схващане за влияние посредством словото, разяснението и убеждението. Тази негова позиция е още от времето на издаването на вестник „ Ефор “ (L’Effort, 1900) – разбирането, че светът би трябвало да знае за страданията и стремежите към независимост на македонските българи.
Цялата му журналистическа, а и дипломатическа активност по-късно, носи знака на същото схващане. Наред с това схващане е и споделеното в едно писмо до уважавания от него национален стихотворец и публицист Иван Вазов от Букурещ от есента 1913 година, че смята за своя задача да демонстрира на външния свят духовните достижения на българския народ, които са почтени за почитание, както и деянията му на подвиг.
През пролетта на 1918 година излиза от щемпел на френски език книгата на С. Радев “La Macédonie et la Renaissance Bulgare au XIX siècle ”. Издадена е от Съюза на българските учени, писатели и художници (1917 – 1918), сплотяващ български учени, литератори, хора на изкуството, изявени общественици (сред които и С. Радев), в програмните документи на който е записано, че измежду задачите му е да среща света с България, да пояснява и брани националните ползи и да основава връзки сред българските и задграничните представители на науката, литературата и и изкуството.
Идеята за книгата поражда още до момента в който видният историк работи върху „ Строителите на модерна България “, замисляйки текст „ Произходът на модерна България “. За написването на книгата С. Радев се опира на разнороден изворов материал, събиран в продължение на доста години.
Отделните глави са за Македония в средновековната история на България, литераторите македонци в българското възобновление, присъединяване на Македония в битката на българите за църковна самостоятелност и учредяването на Българската екзархия, за устрема за обединяването на българите след Берлинския конгрес (1878) до влизането на България в Първата международна война. Изложението наблюдава историята на възрожденските македонци като неразделна част от историята на българите.
Книгата на С. Радев „ Македония и Българското възобновление през XIX век “ има забавна орис – излязла по време на войната, тя остава непреведена на български език до 1927 година Тогава Македонският теоретичен институт, до момента в който създателят ѝ е на дипломатическа задача във Вашингтон, я издава на български език със заглавие „ Македония и българското възобновление в XIX век “ в три елементи (Ч. I. С., 1927; Ч. II. С., 1927; Ч. III. С., 1928), като книги № 7, 8 и 9 от поредицата Македонска библиотека.
Въпреки че изданието е квалифицирано без знанието на създателя, той посреща с утвърждение превода. По-късно в 1940-те години историкът на българското възобновление работи върху книгата, предопределена за българския четец, като я уголемява и добавя, само че издаването ѝ остава незавършено.
Под знака на малко очаквания и доста паники минават дните на Симеон Радев на фронта и в София, където от време на време в дните на отпуск се среща с политически дейци и общественици. В тези месеци зачестяват срещите му с Андрей Ляпчев, неговия съгражданин от Ресен, изтъкнат деятел на Демократическата партия и министър в няколко държавни управления. На двамата видни ресенчани ще се наложи да понесат на плещите си съдбовни отговорности в идващите тежки за България дни.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
В Първата международна, наричана тогава Европейската или Голямата война, траяла от лятото на 1914 до есента на 1918 година, водят война две обединения от страни – Съглашението (Антантата) (Франция, Русия, Англия, Сърбия, по-късно Съединени американски щати и други), и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). След дипломатически ходове и увещание от представители на страните от двата лагера, България се включва на страната на Централните сили от 1 октомври 1915 година След включването на Румъния във войната през лятото на 1916 година на страната на Съглашението Симеон Радев е изместен като пълномощен министър в Берн.
След тригодишната задача в румънската столица през септември 1916 година напуща Букурещ и скоро по-късно отпътува през Берлин за Берн. На 24 ноември 1916 година той връчва акредитивните си писма като пълномощен министър на България към Конфедерация Швейцария със седалище в Берн. Тази дата влиза в историята на българската дипломация като начало на българо-швейцарските дипломатически връзки.
Симеон Радев е надълбоко уверен, че с изключение на в окопите би трябвало да се води война и със силата на думите. И на двата фронта той се стреми да бъде на първа линия. В Берн развива концепцията, изложена в негово писмо до В. Радославов от март 1917 година, за основаване на културна задача, която да коментира справедливите претенции на България и претекстовете ѝ за включване във войната.
Мисията, управлявана от дипломата Тодор Недков, е със седалище в Берн и в нея са включени или ѝ сътрудничат български историци, филолози, етнографи и географи, някои с интернационална популярност. Създаден е и Българския съюз в Швейцария със седалище в Женева, управителен от публициста Димитър Мишев.
Дейците на двете неправителствени организации работят за информиране на европейското общество българската идея посредством книги, брошури, журналистика.
През пролетта на 1917 година С. Радев, заради противоречие с министър-председателя доктор В. Радославов, подава оставка от поста си в Берн и се завръща в София. Патриот и човек на дълга, Симеон Радев отпътува на фронта. Включва се в 11 Македонска дивизия – военна част, формирана основно от българи, родени в Македония и Тракия, основана през 1915 година като продължение на Македоно-одринското опълчение.
За пълководец на дивизията е назначен ген. Кръстю Златарев, роден в Охрид, а за началник-щаб полковник Петър Дървингов, роден в Кукуш. През 1918 година С. Радев взе участие в боевете при Беласица против сръбската войска.
По време на войната С. Радев работи и с цялостни сили и в сходство със своето схващане за влияние посредством словото, разяснението и убеждението. Тази негова позиция е още от времето на издаването на вестник „ Ефор “ (L’Effort, 1900) – разбирането, че светът би трябвало да знае за страданията и стремежите към независимост на македонските българи.
Цялата му журналистическа, а и дипломатическа активност по-късно, носи знака на същото схващане. Наред с това схващане е и споделеното в едно писмо до уважавания от него национален стихотворец и публицист Иван Вазов от Букурещ от есента 1913 година, че смята за своя задача да демонстрира на външния свят духовните достижения на българския народ, които са почтени за почитание, както и деянията му на подвиг.
През пролетта на 1918 година излиза от щемпел на френски език книгата на С. Радев “La Macédonie et la Renaissance Bulgare au XIX siècle ”. Издадена е от Съюза на българските учени, писатели и художници (1917 – 1918), сплотяващ български учени, литератори, хора на изкуството, изявени общественици (сред които и С. Радев), в програмните документи на който е записано, че измежду задачите му е да среща света с България, да пояснява и брани националните ползи и да основава връзки сред българските и задграничните представители на науката, литературата и и изкуството.
Идеята за книгата поражда още до момента в който видният историк работи върху „ Строителите на модерна България “, замисляйки текст „ Произходът на модерна България “. За написването на книгата С. Радев се опира на разнороден изворов материал, събиран в продължение на доста години.
Отделните глави са за Македония в средновековната история на България, литераторите македонци в българското възобновление, присъединяване на Македония в битката на българите за църковна самостоятелност и учредяването на Българската екзархия, за устрема за обединяването на българите след Берлинския конгрес (1878) до влизането на България в Първата международна война. Изложението наблюдава историята на възрожденските македонци като неразделна част от историята на българите.
Книгата на С. Радев „ Македония и Българското възобновление през XIX век “ има забавна орис – излязла по време на войната, тя остава непреведена на български език до 1927 година Тогава Македонският теоретичен институт, до момента в който създателят ѝ е на дипломатическа задача във Вашингтон, я издава на български език със заглавие „ Македония и българското възобновление в XIX век “ в три елементи (Ч. I. С., 1927; Ч. II. С., 1927; Ч. III. С., 1928), като книги № 7, 8 и 9 от поредицата Македонска библиотека.
Въпреки че изданието е квалифицирано без знанието на създателя, той посреща с утвърждение превода. По-късно в 1940-те години историкът на българското възобновление работи върху книгата, предопределена за българския четец, като я уголемява и добавя, само че издаването ѝ остава незавършено.
Под знака на малко очаквания и доста паники минават дните на Симеон Радев на фронта и в София, където от време на време в дните на отпуск се среща с политически дейци и общественици. В тези месеци зачестяват срещите му с Андрей Ляпчев, неговия съгражданин от Ресен, изтъкнат деятел на Демократическата партия и министър в няколко държавни управления. На двамата видни ресенчани ще се наложи да понесат на плещите си съдбовни отговорности в идващите тежки за България дни.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ