Симеон Радев в Букурещ – дипломация сред бивши противници и бъдещи съюзници
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След привършване на Конференцията за мир през юли 1913 година членовете на българската делегация отпътуват за София, а Симеон Радев остава в Букурещ като връзка на българското държавно управление до възобновяване на формалните връзки сред България и Румъния. Работата му по време на конференцията е високо оценена от българските делегати и от държавното управление. Той приема предлагането да бъде назначен за български дипломатически представител в румънската столица, още повече че е добре признат и от румънския политически хайлайф. След формалното предопределение Симеон Радев връчва акредитивните си писма на румънския крал Карол като български дипломатически представител. Остава в Букурещ до лятото на 1916 година
Мисията на Симеон Радев в румънската столица е по неспокойното време след Балканските войни, отличаващо се с трескава дипломатическа интензивност, предшестваща Първата международна война, почнала на 28 юли 1914 година, тъкмо една година след подписването на Букурещкият мир.
За къс интервал от време столицата на Румъния става значим дипломатически център, в който са изпратени опитни дипломати от Великите сили.
Задачите, сложени на С. Радев от българското държавно управление посредством външния министър Никола Генадиев са свързани, изключително в началния интервал на активността му, с румънската окупацията и зародилите произшествия сред окупаторите и популацията и отношението на румънските управляващи към българите в Южна Добруджа след включването ѝ в рамките на румънската страна – да се работи за намаляване на натиска и по опциите за опазване на българските учебни заведения.
Сред комплицираните интернационалните въпроси основните са по опциите за развиване в българо-румънските връзки и деликатно наблюдаване върху връзките сред Румъния и Сърбия и ситуацията на Балканите след Букурещкия и Цариградския (между България и Османската империя от 16/29 септември 1913 година, уреждащ границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война) контракт.
Младият посланик бързо се ориентира в румънската столица, научава румънски език, свързва се с видни политически дейци, учени, лекари, с наследници на огромни български семейства, приели румънска еднаквост, само че деклариращи българския си генезис, с непознати дипломати и публицисти, някои от които остарели познайници.
Дипломатът е в деяние, историкът отстъпва на задна позиция. И макар предоставените му благоприятни условия не намира време да посети библиотеки или архиви, за което след време ще съжалява.
През времето на своята тригодишна задача в Букурещ Симеон Радев работи с двама външни министри – до 17 декември 1913 година български външен министър е доктор Никола Генадиев, а по-късно постът на външен министър се съвместява от министър-председателя доктор Васил Радославов.
Задълженията изискват да контактува и с президента – цар Фердинанд. Известен факт е, че сред тях няма благосклонности, даже се позволява, че цар Фердинанд е изпитвал злост към острото перо на С. Радев и че има внушения към създателя на Строителите да не продължава работата си по идващия исторически интервал, с цел да не засегне ръководството на Фердинанд.
Самият С. Радев дефинира като една своя значима задача като български пълномощен министър в Букурещ да бъде наблюдаващ. Тази му позиция дава опция за надарения занаятчия на перото да остави доста забавни облици, основно на румънци и обстановки, което е потребно както за оперативната му дипломатическа работа, по този начин и за историята. Важни са срещите с водещите румънски политически дейци Титу Майореску, Таке Йонеску, Еманоил Порумбару и други
С някои от дилемите си младият посланик се оправя добре, за други среща компликации. Както самичък признава, Симеон Радев става парещ бранител на българското население в Южна Добруджа, в мислите му Македония отстъпва място на Добруджа. В спомените си отбелязва прочувствените си визити в българските учебни заведения в Букурещ, Браила и Кюстенджа по време на годишния акт на връчването на дипломите.
Като пълномощен министър С. Радев има и отговорности по осъществяването на наследството на Евлоги Георгиев, единия от братята благодетели на българската (и румънската) просвета и просвета, към основания по силата на наследството съвет на изпълнителите в който са бележитите учени и общественици проф. Любомир Милетич, инж. Христо Станишев, Димитраки Ценович, назначени от него и по препоръки от доктор Н. Генадиев.
След включването на Румъния в Първата международна война на страната на Антантата Симеон Радев е отзован от Букурещ. По-късно, в „ Лица и събития от моето време “, ще напише: „ Аз стоях на своя пост в Букурещ цели три години и всяка една от тях ми представяше особена задача. “.
Авторитетният интелектуалец, публицист, политик, държавник среща на фронта мнозина свои остарели другари и познати. Той има опция да контактува с висши военни, да е по отношение на политици и непознати публицисти, което го прави доста по-информиран. Така, с изключение на заслугата на участник в сраженията, той има и самобитната заслуга на боен кореспондент, оставил скъпоценни страници, въпреки и написани и издадени доста по-късно, за това време на популярен български възторг.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След привършване на Конференцията за мир през юли 1913 година членовете на българската делегация отпътуват за София, а Симеон Радев остава в Букурещ като връзка на българското държавно управление до възобновяване на формалните връзки сред България и Румъния. Работата му по време на конференцията е високо оценена от българските делегати и от държавното управление. Той приема предлагането да бъде назначен за български дипломатически представител в румънската столица, още повече че е добре признат и от румънския политически хайлайф. След формалното предопределение Симеон Радев връчва акредитивните си писма на румънския крал Карол като български дипломатически представител. Остава в Букурещ до лятото на 1916 година
Мисията на Симеон Радев в румънската столица е по неспокойното време след Балканските войни, отличаващо се с трескава дипломатическа интензивност, предшестваща Първата международна война, почнала на 28 юли 1914 година, тъкмо една година след подписването на Букурещкият мир.
За къс интервал от време столицата на Румъния става значим дипломатически център, в който са изпратени опитни дипломати от Великите сили.
Задачите, сложени на С. Радев от българското държавно управление посредством външния министър Никола Генадиев са свързани, изключително в началния интервал на активността му, с румънската окупацията и зародилите произшествия сред окупаторите и популацията и отношението на румънските управляващи към българите в Южна Добруджа след включването ѝ в рамките на румънската страна – да се работи за намаляване на натиска и по опциите за опазване на българските учебни заведения.
Сред комплицираните интернационалните въпроси основните са по опциите за развиване в българо-румънските връзки и деликатно наблюдаване върху връзките сред Румъния и Сърбия и ситуацията на Балканите след Букурещкия и Цариградския (между България и Османската империя от 16/29 септември 1913 година, уреждащ границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война) контракт.
Младият посланик бързо се ориентира в румънската столица, научава румънски език, свързва се с видни политически дейци, учени, лекари, с наследници на огромни български семейства, приели румънска еднаквост, само че деклариращи българския си генезис, с непознати дипломати и публицисти, някои от които остарели познайници.
Дипломатът е в деяние, историкът отстъпва на задна позиция. И макар предоставените му благоприятни условия не намира време да посети библиотеки или архиви, за което след време ще съжалява.
През времето на своята тригодишна задача в Букурещ Симеон Радев работи с двама външни министри – до 17 декември 1913 година български външен министър е доктор Никола Генадиев, а по-късно постът на външен министър се съвместява от министър-председателя доктор Васил Радославов.
Задълженията изискват да контактува и с президента – цар Фердинанд. Известен факт е, че сред тях няма благосклонности, даже се позволява, че цар Фердинанд е изпитвал злост към острото перо на С. Радев и че има внушения към създателя на Строителите да не продължава работата си по идващия исторически интервал, с цел да не засегне ръководството на Фердинанд.
Самият С. Радев дефинира като една своя значима задача като български пълномощен министър в Букурещ да бъде наблюдаващ. Тази му позиция дава опция за надарения занаятчия на перото да остави доста забавни облици, основно на румънци и обстановки, което е потребно както за оперативната му дипломатическа работа, по този начин и за историята. Важни са срещите с водещите румънски политически дейци Титу Майореску, Таке Йонеску, Еманоил Порумбару и други
С някои от дилемите си младият посланик се оправя добре, за други среща компликации. Както самичък признава, Симеон Радев става парещ бранител на българското население в Южна Добруджа, в мислите му Македония отстъпва място на Добруджа. В спомените си отбелязва прочувствените си визити в българските учебни заведения в Букурещ, Браила и Кюстенджа по време на годишния акт на връчването на дипломите.
Като пълномощен министър С. Радев има и отговорности по осъществяването на наследството на Евлоги Георгиев, единия от братята благодетели на българската (и румънската) просвета и просвета, към основания по силата на наследството съвет на изпълнителите в който са бележитите учени и общественици проф. Любомир Милетич, инж. Христо Станишев, Димитраки Ценович, назначени от него и по препоръки от доктор Н. Генадиев.
След включването на Румъния в Първата международна война на страната на Антантата Симеон Радев е отзован от Букурещ. По-късно, в „ Лица и събития от моето време “, ще напише: „ Аз стоях на своя пост в Букурещ цели три години и всяка една от тях ми представяше особена задача. “.
Авторитетният интелектуалец, публицист, политик, държавник среща на фронта мнозина свои остарели другари и познати. Той има опция да контактува с висши военни, да е по отношение на политици и непознати публицисти, което го прави доста по-информиран. Така, с изключение на заслугата на участник в сраженията, той има и самобитната заслуга на боен кореспондент, оставил скъпоценни страници, въпреки и написани и издадени доста по-късно, за това време на популярен български възторг.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ