За кратко в политиката: Приносът на Симеон Радев в издаването на в. „Воля“
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
През пролетта на 1911 година излиза първият брой на ежедневника „ Воля “ с директор-стопанин Симеон Радев. Вестникът е определян в библиографски справочници и проучвателен текстове като вестник на Народнолибералната партия или обвързван с крилото на Никола Генадиев в тази партия (партийно издание е и в. „ Нов век “, с подзаглавие Орган на Народната демократична партия).
Официално партийно издание е в. „ Нов век “, с подзаглавие Орган на Народната демократична партия, по-късно Периодично издание на Народната демократична партия.
Вестник „ Воля “ излиза, с известно спиране по време на войните, до 1920 година – от 5 март 1911 година до 18 септ. 1912 г.; от 15 ноем. 1913 година до 10 септ. 1915 г.; от 23 ноем. 1918 година до 20 апр. 1920 година
В публицистичния екип е и Трифон Кунев, публицист, стихотворец, политик, който се изявява и като редактор на вестника. След отдръпването на С. Радев през септември 1912 година Тр. Кунев го замества като шеф на ежедневника. Независимо от смяната в политическите пристрастия на Тр. Кунев (привърженик на Ал. Стамболийски и Български земеделски народен съюз, след 9 септ. 1944 година е член на опозиционния Български земеделски народен съюз – Никола Петков), двамата видни интелектуалци резервират до края близки другарски усеща.
Вестник „ Воля “ е професионално списван вестник, което е резултат и на насъбрания журналистически опит на Симеон Радев и редактора Трифон Кунев. Във всеки брой има публикации по значими проблеми, кореспонденции, телеграми и дописки от мястото на събитието, бърза информация по настоящи въпроси, доста реклами. Вестникът е необятно поле за изява на Симеон Радев – доста постоянно той е създател на уводните публикации, написани със пристрастеност и ясна позиция.
Тематиката в изявленията на Симеон Радев е разнообразна – тя включва вътрешнополитически проблеми, в публикации, постоянно полемични, въпроси на външната политика, основно за взаимоотношенията на България с европейските и балканските страни, политиката на огромните европейски страни за Балканите и други тематики, в които показва и позиции по македонския въпрос.
За българското офицерство и българското общество и страна са негови шест публикации от март и април 1911 година, серия публикации от юни и юли 1912 година са свързани със разногласията сред Екзархията и Синода по отношение на единството на българската православна черква.
Публикува репортажи от откриването и съвещания на V Велико национално заседание (юни 1911), и публикации за конгреса на Народнолибералната партия (юли 1911, на който той е пратеник и определен във Висшия партиен съвет) и нейната стратегия.
В политическо отношение Симеон Радев заема ясна позиция. Става член на Народнолибералната партия (Стамболовисти), претендент за народен представител, създател на програмата на партията, оповестена във в. „ Воля “ през 1911 година, издига се до централното управление на Народнолибералната партия. И това не е инцидентно.
Симеон Радев и Никола Генадиев са близки по разбирания както за външната политика, по този начин и във връзка с вътрешнополитическите си тежнения. Стамболовистите виждат своята цел да „ бранят независимостта на България от домогванията на Русия “. И двамата идват в София като радетели за свободата на Македония.
Блестящ оратор, Н. Генадиев е запомнен като изтъкнат юрист, спечелил не едно дело, като разгорещен и полемичен народен представител, за който С. Радев дава изключителна оценка в „ Политическото сладкодумство в България “ (Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари. С., 1965), за неговата тирада, съчетаваща лиризма с иронията и находчивостта.
С отдръпването на С. Радев от в. „ Воля “ през есента на 1912 година завършва един стадий от неговата професионална и креативна активност – тази на несклоняем, реактивен публицист и журналист, оставил своя следа в българската публицистика.
С тази постъпка Симеон Радев на процедура завършва и късата си политическа активност, макар че резервира някои свои политически пристрастия.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
През пролетта на 1911 година излиза първият брой на ежедневника „ Воля “ с директор-стопанин Симеон Радев. Вестникът е определян в библиографски справочници и проучвателен текстове като вестник на Народнолибералната партия или обвързван с крилото на Никола Генадиев в тази партия (партийно издание е и в. „ Нов век “, с подзаглавие Орган на Народната демократична партия).
Официално партийно издание е в. „ Нов век “, с подзаглавие Орган на Народната демократична партия, по-късно Периодично издание на Народната демократична партия.
Вестник „ Воля “ излиза, с известно спиране по време на войните, до 1920 година – от 5 март 1911 година до 18 септ. 1912 г.; от 15 ноем. 1913 година до 10 септ. 1915 г.; от 23 ноем. 1918 година до 20 апр. 1920 година
В публицистичния екип е и Трифон Кунев, публицист, стихотворец, политик, който се изявява и като редактор на вестника. След отдръпването на С. Радев през септември 1912 година Тр. Кунев го замества като шеф на ежедневника. Независимо от смяната в политическите пристрастия на Тр. Кунев (привърженик на Ал. Стамболийски и Български земеделски народен съюз, след 9 септ. 1944 година е член на опозиционния Български земеделски народен съюз – Никола Петков), двамата видни интелектуалци резервират до края близки другарски усеща.
Вестник „ Воля “ е професионално списван вестник, което е резултат и на насъбрания журналистически опит на Симеон Радев и редактора Трифон Кунев. Във всеки брой има публикации по значими проблеми, кореспонденции, телеграми и дописки от мястото на събитието, бърза информация по настоящи въпроси, доста реклами. Вестникът е необятно поле за изява на Симеон Радев – доста постоянно той е създател на уводните публикации, написани със пристрастеност и ясна позиция.
Тематиката в изявленията на Симеон Радев е разнообразна – тя включва вътрешнополитически проблеми, в публикации, постоянно полемични, въпроси на външната политика, основно за взаимоотношенията на България с европейските и балканските страни, политиката на огромните европейски страни за Балканите и други тематики, в които показва и позиции по македонския въпрос.
За българското офицерство и българското общество и страна са негови шест публикации от март и април 1911 година, серия публикации от юни и юли 1912 година са свързани със разногласията сред Екзархията и Синода по отношение на единството на българската православна черква.
Публикува репортажи от откриването и съвещания на V Велико национално заседание (юни 1911), и публикации за конгреса на Народнолибералната партия (юли 1911, на който той е пратеник и определен във Висшия партиен съвет) и нейната стратегия.
В политическо отношение Симеон Радев заема ясна позиция. Става член на Народнолибералната партия (Стамболовисти), претендент за народен представител, създател на програмата на партията, оповестена във в. „ Воля “ през 1911 година, издига се до централното управление на Народнолибералната партия. И това не е инцидентно.
Симеон Радев и Никола Генадиев са близки по разбирания както за външната политика, по този начин и във връзка с вътрешнополитическите си тежнения. Стамболовистите виждат своята цел да „ бранят независимостта на България от домогванията на Русия “. И двамата идват в София като радетели за свободата на Македония.
Блестящ оратор, Н. Генадиев е запомнен като изтъкнат юрист, спечелил не едно дело, като разгорещен и полемичен народен представител, за който С. Радев дава изключителна оценка в „ Политическото сладкодумство в България “ (Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари. С., 1965), за неговата тирада, съчетаваща лиризма с иронията и находчивостта.
С отдръпването на С. Радев от в. „ Воля “ през есента на 1912 година завършва един стадий от неговата професионална и креативна активност – тази на несклоняем, реактивен публицист и журналист, оставил своя следа в българската публицистика.
С тази постъпка Симеон Радев на процедура завършва и късата си политическа активност, макар че резервира някои свои политически пристрастия.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ