Одобрение, мълчание и несъгласие: Как съвременниците на Симеон Радев възприемат „Строителите на съвременна България“
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
В „ Строителите на модерна България “ Симеон Радев прави психически портрети на голям брой персони, изиграли значима роля в българската история. Според една статистика в книгата са разказани към 270 облика. В загатна „ Как замислих и написах „ Строителите на модерна България “ (1964) признава, че негова горделивост са точно тези портрети.
Първоначално „ Строителите на модерна България “ излизат в два тома – през 1910 година том 1 – „ Царуването на княз Александра (1879 – 1886 ), през 1911 година излизат дружно том 1 и том 2, озаглавен „ Регентството “. Интересно е, че С. Радев не дава за щемпел подготвен напълно първия том. Нетърпението и журналистическият фасон на работа го карат да написа бързо и да изпраща в печатницата на чирпанлията Тане Пеев, това което е готово. Едновременно с писането работи и върху коректурите, освободен от грижите за издаване и разпространяване.
Изданието на първия том от 1911 година и вторият том са отпечатани от известния печатар и издател велешанина Петър Глушков, а за тях С. Радев разяснява, че имал двама издатели.
Интересът към книгата след нейното излизане е доста огромен. Шестхилядният тираж бързо е привършен. Но в случай че се запитаме какъв е отзвукът, отговорът с една дума е – спорен. Одобрение, безмълвие и противоречие. Всичко това е обяснимо като се имат пред тип времето на издаването на проучването и предаването на събитията от близкото минало, когато към момента не са заглъхнали пристрастеностите, както и позицията на самия създател.
Рецензии и мнения, позитивни или не, справедливи или повлияни от политически пристрастия (по това време С. Радев се е определил като последовател на политическа партия), излизат и в ежедневници, и в списания със профилиран профил.
В „ Как замислих и написах „ Строителите на модерна България “ (Симеон Радев. Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари. С, 1965) С. Радев, откакто отбелязва че книгата не била посрещната еднообразно добре от всички, заради това, че е засегнал някои в техните хрумвания, а други в тяхното минало, споделя задоволство от чешкия историк, живял и работил няколко години в Княжеството Константин Иречек и от критика от социалиста Димитър Благоев.
В писмото, изпратено през декември 1912 година, само че недостигнало до своя получател, заради това че С. Радев отпътувал с Македоно-одринското опълчение и по тази причина представено по черновата от фонда на Иречек в архива на Българската академия на науките, известният славист и създател на „ История на българите “ проф. К. Иречек назовава „ Строителите на модерна България “ популярно съчинение.
В рецензията от Д. Благоев, поместена в списание „ Ново време “, наред с рецензии на идеологическа основа, е маркирано, че е добре аргументирана и изложена фактическата страна на събитията, и че „ … С. Радев е огромен занаятчия на характерността на политическите персони.
След една дълга пауза първите два тома са преиздадени през 1973 година (следват издания от 1990 и 2004 г.). Много по-късно през 2009 година, съвсем 100 години след първото издание, излиза квалифициран за щемпел от Траян Радев третият том, който включва събитията от детронирането на княз Александър I до избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз през 1887 година Както споделя в изявление пред Норберт Рандов самият Симеон Радев: „ Третият том оставаше ненаписан. Едвам в Лондон, 1937 година написах третия том, който носеше заглавието „ Краят на регентството и възшествието на княз Фердинанд “, а от спомените му за другарството с Александър Балабанов разбираме, че началото на работата върху третия том стартира още през 1934 година
Няма тъкмо и общоприето определение за характера на забележителното Симеон-Радево произведение. То варира от историография до литература – историческо съчинение, исторически роман, историко-мемоарно съчинение, документална прозаичност, художествено произведение.
Видима е наклонността в отношението към книгата – с течение на времето се вижда възходящо удивление от днешните читатели, с цел да се стигне до оценката, че тя е измежду най-значимите за българското общество книги.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
В „ Строителите на модерна България “ Симеон Радев прави психически портрети на голям брой персони, изиграли значима роля в българската история. Според една статистика в книгата са разказани към 270 облика. В загатна „ Как замислих и написах „ Строителите на модерна България “ (1964) признава, че негова горделивост са точно тези портрети.
Първоначално „ Строителите на модерна България “ излизат в два тома – през 1910 година том 1 – „ Царуването на княз Александра (1879 – 1886 ), през 1911 година излизат дружно том 1 и том 2, озаглавен „ Регентството “. Интересно е, че С. Радев не дава за щемпел подготвен напълно първия том. Нетърпението и журналистическият фасон на работа го карат да написа бързо и да изпраща в печатницата на чирпанлията Тане Пеев, това което е готово. Едновременно с писането работи и върху коректурите, освободен от грижите за издаване и разпространяване.
Изданието на първия том от 1911 година и вторият том са отпечатани от известния печатар и издател велешанина Петър Глушков, а за тях С. Радев разяснява, че имал двама издатели.
Интересът към книгата след нейното излизане е доста огромен. Шестхилядният тираж бързо е привършен. Но в случай че се запитаме какъв е отзвукът, отговорът с една дума е – спорен. Одобрение, безмълвие и противоречие. Всичко това е обяснимо като се имат пред тип времето на издаването на проучването и предаването на събитията от близкото минало, когато към момента не са заглъхнали пристрастеностите, както и позицията на самия създател.
Рецензии и мнения, позитивни или не, справедливи или повлияни от политически пристрастия (по това време С. Радев се е определил като последовател на политическа партия), излизат и в ежедневници, и в списания със профилиран профил.
В „ Как замислих и написах „ Строителите на модерна България “ (Симеон Радев. Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари. С, 1965) С. Радев, откакто отбелязва че книгата не била посрещната еднообразно добре от всички, заради това, че е засегнал някои в техните хрумвания, а други в тяхното минало, споделя задоволство от чешкия историк, живял и работил няколко години в Княжеството Константин Иречек и от критика от социалиста Димитър Благоев.
В писмото, изпратено през декември 1912 година, само че недостигнало до своя получател, заради това че С. Радев отпътувал с Македоно-одринското опълчение и по тази причина представено по черновата от фонда на Иречек в архива на Българската академия на науките, известният славист и създател на „ История на българите “ проф. К. Иречек назовава „ Строителите на модерна България “ популярно съчинение.
В рецензията от Д. Благоев, поместена в списание „ Ново време “, наред с рецензии на идеологическа основа, е маркирано, че е добре аргументирана и изложена фактическата страна на събитията, и че „ … С. Радев е огромен занаятчия на характерността на политическите персони.
След една дълга пауза първите два тома са преиздадени през 1973 година (следват издания от 1990 и 2004 г.). Много по-късно през 2009 година, съвсем 100 години след първото издание, излиза квалифициран за щемпел от Траян Радев третият том, който включва събитията от детронирането на княз Александър I до избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз през 1887 година Както споделя в изявление пред Норберт Рандов самият Симеон Радев: „ Третият том оставаше ненаписан. Едвам в Лондон, 1937 година написах третия том, който носеше заглавието „ Краят на регентството и възшествието на княз Фердинанд “, а от спомените му за другарството с Александър Балабанов разбираме, че началото на работата върху третия том стартира още през 1934 година
Няма тъкмо и общоприето определение за характера на забележителното Симеон-Радево произведение. То варира от историография до литература – историческо съчинение, исторически роман, историко-мемоарно съчинение, документална прозаичност, художествено произведение.
Видима е наклонността в отношението към книгата – с течение на времето се вижда възходящо удивление от днешните читатели, с цел да се стигне до оценката, че тя е измежду най-значимите за българското общество книги.
Тази обява е основана с финансовата поддръжка на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Пигмалион “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Европейския съюз и Национален фонд „ Култура “.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ