От „L’Effort“ до „Вечерна поща“: Пътят на Симеон Радев в журналистиката
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Още като студент в Женева Симеон Радев навлиза в публицистиката, без това да е неговата професионална цел. Тя служи като инструмент за разпространение проблемите и тежненията на популацията в Македония. Журналистическото перо е средство за осъществяване на неговите визии и въжделенията да види Македония свободна.
Постепенно публицистиката го увлича и той влага пристрастеност в подготовката на публикациите, кореспонденциите, интервютата. Едновременно със списването на двата вестника по време на следването си “L’Effort ” в Женева и “Mouvement Macedonien ” в Париж, които са в полето на концепцията за агитация на освободителното придвижване, задача, предоставена му от ръководители на това придвижване, Симеон Радев сътрудничи и на в. „ Вечерна поща “ от 1901 година като сътрудник от чужбина, а след завръщането си в София и като редактор от 1903 година
Вестник „ Вечерна поща “ е основан по самодейност на Борис Сарафов, ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и член на управлението на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на доктор Никола Генадиев, публицист, политик, един от водачите на Народнолибералната партия.
Вестникът излиза от 1900 година до 1914 година, като от 1902 година е всекидневник. Първият основен редактор е журналистът Стоян Шангов, също деятел на македоно-одринската организация. След политическите разногласия към ролята на Русия в българската политика в края на XIX и началото на XX век, през 1905 година век русофилът Ст. Шангов е отхвърлен от вестника, шеф става Ставре Наумов, сподвижник на доктор Н. Генадиев, а Симеон Радев – основен редактор, до 1909 година
През 1903 година в навечерието и след Илинденското въстание като сътрудник на в. „ Вечерна поща “ Симеон Радев пътува до Рим, Париж и Лондон.
В Италия през 1903 година, (както и по-късно, през 1907) Симеон Радев с изключение на Рим посещава Милано, Торино и други градове, намира се с водещи публицисти, депутати, учени, сред които и неговият професор по стопанска система от Женева Матео Панталеоне, общественици, взе участие в събития и диалози, които отразява в своите репортажи и изявленията за „ Вечерна поща “.
След Италия кореспондентската задача на Симеон Радев го води във Франция като времето на пребиваването му там съответствува с трагичните събития в Македония по време на солунските атентати, намерили своето отражение във вестника. Както в Париж, по този начин и по-късно в Лондон С. Радев се среща и основава познанства с журналисти, изтъкнати политици и общественици, с редактори и ръководители на авторитетни вестници и списания.
Симеон Радев работи за малко и във Виена, тогава измежду най-значимите средища за продан на вести, където е отпред на телеграфната работа на „ Вечерна поща “, с цел да предава сведения за хода на Руско-японската война (1904 – 1905). Стремежът да бъде на мястото на събитията го води през декември 1905 година в Русия, с цел да отразява Първата съветска гражданска война. През няколкомесечното си престояване като сътрудник на „ Вечерна поща “ разгласява репортажи и изявленията за трагичните събитията в Русия, както и серия очерци и пътеписи. Темите в изпратените публикации и в политическите портрети са свързани и с външната политика на Русия на Балканите.
Като редактор Симеон Радев има заслуга за одобряване на „ Вечерна поща “ като характерен всеобщ вестник за политика, стопанска система, литература и най-много за вести от целия свят. Вестникът става водещият български всекидневник, с който съгласно историци на българската публицистика, се преценяват всички политици, даже и княз Фердинанд. Основната външнополитическа тематика е Македония и отношението на Великите сили към проблемите и драмите на българското население. Множеството интервютата на Симеон Радев с известни персони, сред които забележителното с Луиджи Албертини, шеф на огромния италиански вестник „ Corriere de la Sera “, за политиката на Великите сили и македонския въпрос (1903) и няколкото от съветската столица по време на кореспонденциите му за революцията в Русия (1906), постановат този род в българския периодически щемпел и бележат С. Радев като негов безспорен занаятчия.
Кореспонденциите за в. „ Вечерна поща “ от разнообразни точки на Европа, запознаването му със събития и хора, най-много с политиката на Великите сили, трансформират Симеон Радев в публицист с особено перо и ярка политическа позиция. Неговата пристрастеност, леката ироничност и в същото време изчерпателност са блестящо проявени в уводните публикации на вестника, които той написа. В своята журналистическа процедура С. Радев постанова една почтена за почитание процедура – да не се позволява анонимното писане в изданията, които управлява. Той застава с името си зад всичко, което е писал и разгласил. Неговите публикации са едни от най-четените и обсъждани в столицата, което прави създателя им забележима и авторитетна фигура. Това е солидната основа, от която потегля по-нататък в развиването си политикът, историкът и дипломатът Симеон Радев.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Още като студент в Женева Симеон Радев навлиза в публицистиката, без това да е неговата професионална цел. Тя служи като инструмент за разпространение проблемите и тежненията на популацията в Македония. Журналистическото перо е средство за осъществяване на неговите визии и въжделенията да види Македония свободна.
Постепенно публицистиката го увлича и той влага пристрастеност в подготовката на публикациите, кореспонденциите, интервютата. Едновременно със списването на двата вестника по време на следването си “L’Effort ” в Женева и “Mouvement Macedonien ” в Париж, които са в полето на концепцията за агитация на освободителното придвижване, задача, предоставена му от ръководители на това придвижване, Симеон Радев сътрудничи и на в. „ Вечерна поща “ от 1901 година като сътрудник от чужбина, а след завръщането си в София и като редактор от 1903 година
Вестник „ Вечерна поща “ е основан по самодейност на Борис Сарафов, ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и член на управлението на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на доктор Никола Генадиев, публицист, политик, един от водачите на Народнолибералната партия.
Вестникът излиза от 1900 година до 1914 година, като от 1902 година е всекидневник. Първият основен редактор е журналистът Стоян Шангов, също деятел на македоно-одринската организация. След политическите разногласия към ролята на Русия в българската политика в края на XIX и началото на XX век, през 1905 година век русофилът Ст. Шангов е отхвърлен от вестника, шеф става Ставре Наумов, сподвижник на доктор Н. Генадиев, а Симеон Радев – основен редактор, до 1909 година
През 1903 година в навечерието и след Илинденското въстание като сътрудник на в. „ Вечерна поща “ Симеон Радев пътува до Рим, Париж и Лондон.
В Италия през 1903 година, (както и по-късно, през 1907) Симеон Радев с изключение на Рим посещава Милано, Торино и други градове, намира се с водещи публицисти, депутати, учени, сред които и неговият професор по стопанска система от Женева Матео Панталеоне, общественици, взе участие в събития и диалози, които отразява в своите репортажи и изявленията за „ Вечерна поща “.
След Италия кореспондентската задача на Симеон Радев го води във Франция като времето на пребиваването му там съответствува с трагичните събития в Македония по време на солунските атентати, намерили своето отражение във вестника. Както в Париж, по този начин и по-късно в Лондон С. Радев се среща и основава познанства с журналисти, изтъкнати политици и общественици, с редактори и ръководители на авторитетни вестници и списания.
Симеон Радев работи за малко и във Виена, тогава измежду най-значимите средища за продан на вести, където е отпред на телеграфната работа на „ Вечерна поща “, с цел да предава сведения за хода на Руско-японската война (1904 – 1905). Стремежът да бъде на мястото на събитията го води през декември 1905 година в Русия, с цел да отразява Първата съветска гражданска война. През няколкомесечното си престояване като сътрудник на „ Вечерна поща “ разгласява репортажи и изявленията за трагичните събитията в Русия, както и серия очерци и пътеписи. Темите в изпратените публикации и в политическите портрети са свързани и с външната политика на Русия на Балканите.
Като редактор Симеон Радев има заслуга за одобряване на „ Вечерна поща “ като характерен всеобщ вестник за политика, стопанска система, литература и най-много за вести от целия свят. Вестникът става водещият български всекидневник, с който съгласно историци на българската публицистика, се преценяват всички политици, даже и княз Фердинанд. Основната външнополитическа тематика е Македония и отношението на Великите сили към проблемите и драмите на българското население. Множеството интервютата на Симеон Радев с известни персони, сред които забележителното с Луиджи Албертини, шеф на огромния италиански вестник „ Corriere de la Sera “, за политиката на Великите сили и македонския въпрос (1903) и няколкото от съветската столица по време на кореспонденциите му за революцията в Русия (1906), постановат този род в българския периодически щемпел и бележат С. Радев като негов безспорен занаятчия.
Кореспонденциите за в. „ Вечерна поща “ от разнообразни точки на Европа, запознаването му със събития и хора, най-много с политиката на Великите сили, трансформират Симеон Радев в публицист с особено перо и ярка политическа позиция. Неговата пристрастеност, леката ироничност и в същото време изчерпателност са блестящо проявени в уводните публикации на вестника, които той написа. В своята журналистическа процедура С. Радев постанова една почтена за почитание процедура – да не се позволява анонимното писане в изданията, които управлява. Той застава с името си зад всичко, което е писал и разгласил. Неговите публикации са едни от най-четените и обсъждани в столицата, което прави създателя им забележима и авторитетна фигура. Това е солидната основа, от която потегля по-нататък в развиването си политикът, историкът и дипломатът Симеон Радев.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ