Жаждата за знание и родолюбие: Пътят на Симеон Радев от Ресен до Цариград
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Един от най-ярките създатели на България получава солидно за времето си обучение.
Жаждата да се учим беше част от нашето родолюбие “, написа по-късно в „ Ранни мемоари “ Симеон Радев.
Първоначално учи в родния си град, в българското учебно заведение, намерено през 1886 година с пръв преподавател Лазар Янев, изискан от неколцина заможни ресенчани. Пръв преподавател на С. Радев бил Мице Божанин, за който създателят на „ Ранни мемоари “ оставя добре нарисуван облик на непретенциозен човек и същински патриот.
В Ресен С. Радев получава главно обучение – от първо поделение до втори прогимназиален клас (1886 – 1891). След одобряването си Ресенската община поема издръжката на учителите. Негови учители са и ресенчаните Трайко (Трайче) Доревски, български журналист, деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Коста Николов, образован деятел, определян от Симеон Радев като възпитател по предопределение и с обич. И двамата, назначени от Българската екзархия, добре готови, въвели по-модерен метод на преподаване.
Следващата стъпка в образованието е в Охрид, където отпътува дружно с по-големия си брат Владимир, назначен за екзархийски преподавател в града. Той се записва в трети прогимназиален клас (1891 – 1892) в Охридското българско четирикласно учебно заведение, намиращо се близо до църквата „ Св. Климент “, което, по неговите думи, било доста добре уредено, преподаването там съществено, а учителите – взискателни, защото гледали на учителстването си като на национална задача. Годината на ученичеството в Охрид, доста по-късно в своите мемоари, Симеон Радев дефинира като една от най-щастливите в живота си.
През 1892 година родителите му го изпращат да учи в Битоля, настанен в Битолския интернат. По-късно С. Радев написа: „ Учениците в Битолския интернат идеха от цяла Югозападна Македония, от Прилеп до Костур и от Костур до Струга. Те бяха от всякакви обществени среди. Някои бяха синове на състоятелни граждани; те плащаха цялостен интернат. Други – деца на еснафите; те бяха на полустипендия. Имаше и селянчета – стипендианти. Ние се стараехме да приказваме на чист, книжовен език. Но въздействието на диалектите ни мощно се усещаше в изговора. Особено се акцентираха дебелото наречие на Прилеп и пеещият акцент на Костурско. От всякакви съсловия на обществото, от всякакви места, с разнообразни темпераменти и с разнообразни, добити в фамилията понятия, едно ни свързваше в някаква свещена связ – фанатичната обич към отечеството. Народността беше нашето верую. “
Добър възпитаник по всички предмети, С. Радев си спомня за удоволствието от образованието по френски език, а обяснението му за неговата заложба да учи езици (в своята професионална активност той си служи с пет езика), е че идва още от ресенското другарство на четири езика – български, турски, албански и влашки.
Семейното решение е ресенският юноша да продължи образованието си в известната Солунска българска мъжка гимназия, само че по предложение на учителите му от Битоля той получава стипендия от Българската екзархия, дружно с Владимир Робев от същото учебно заведение, с цел да се образоват в султанския колеж в Цариград (създаден още по времето на султан Баязид ІІ – 1481 година и осъвременен по пример на френските лицеи през 1866 г.), намиращ се в Галатасарай.
В европейска, а и типично османска среда – с доста приемливост и благоприятни условия за контакти младият С. Радев още веднъж подчертава върху езиците и изключително върху френската литература. Не са инцидентни първите му опити да написа, повлиян най-много от френските мислители.
Паралелно с образованието си в лицея С. Радев чете и употребява библиотеката на Екзархията, където се получават всички български книги, вестници, списания, както и литература на съветски и гръцки език. След първия книжовен опит „ Хайдут Велко “, първите стихове и „ насърчението “ – „ по-малко пишете, повече четете “, към момента възпитаник С. Радев продължава да чете и прави опити в белетристиката.
Екзарх Йосиф демонстрираше изключително снизхождение към мене. През празниците и в неделя, след службата в параклиса на Екзархията, той влизаше в салона и там приемаше по-важните лица, пристигнали като богомолци. Щом отидех да му целуна ръка, поставяше ме надясно от него. Случваше се да ме вика при себе си, когато другите си отидат. Разпитваше ме за моето обучение, за книгите, които четях, даваше ми препоръки. Свършил в Париж, с изключение на правото и литература, той познаваше чудесно френските типичен писатели. Особено драго му беше, че и аз съм ги изучил добре. Много от книгите, които вземах от Екзархията, бяха ми предложени от него. Той приказваше с мене не като с юноша, а като с възрастен човек, оказвайки ми доверие “.
Из Ранни мемоари от Симеон Радев, първо издание, София, 1967
Симеон Радев приключва лицея през 1898 година, като заради отлични триумфи от първи клас минава в трети. Той отхвърля предлагането на Екзарх Йосиф да замине за Париж, да следва литература и право, а по-късно да учи в съветска духовна академия и да бъде ръкоположен за свещеник. След прощалната среща с българския екзарх С. Радев отпътува за София.
Публикацията е по отношение на осъществяване от Фондация „ Пигмалион “ на план BG- RRP-11.020-0041 „ Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев “ по контракт за финансиране по скица за безплатна помощ с две сесии „ Създаване на български продукции и копродукции в бранша на КТИ и промотирането им на европейските и интернационалните пазари за изкуства “ от Плана за възобновяване и резистентност
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Един от най-ярките създатели на България получава солидно за времето си обучение.
Жаждата да се учим беше част от нашето родолюбие “, написа по-късно в „ Ранни мемоари “ Симеон Радев.
Първоначално учи в родния си град, в българското учебно заведение, намерено през 1886 година с пръв преподавател Лазар Янев, изискан от неколцина заможни ресенчани. Пръв преподавател на С. Радев бил Мице Божанин, за който създателят на „ Ранни мемоари “ оставя добре нарисуван облик на непретенциозен човек и същински патриот.
В Ресен С. Радев получава главно обучение – от първо поделение до втори прогимназиален клас (1886 – 1891). След одобряването си Ресенската община поема издръжката на учителите. Негови учители са и ресенчаните Трайко (Трайче) Доревски, български журналист, деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Коста Николов, образован деятел, определян от Симеон Радев като възпитател по предопределение и с обич. И двамата, назначени от Българската екзархия, добре готови, въвели по-модерен метод на преподаване.
Следващата стъпка в образованието е в Охрид, където отпътува дружно с по-големия си брат Владимир, назначен за екзархийски преподавател в града. Той се записва в трети прогимназиален клас (1891 – 1892) в Охридското българско четирикласно учебно заведение, намиращо се близо до църквата „ Св. Климент “, което, по неговите думи, било доста добре уредено, преподаването там съществено, а учителите – взискателни, защото гледали на учителстването си като на национална задача. Годината на ученичеството в Охрид, доста по-късно в своите мемоари, Симеон Радев дефинира като една от най-щастливите в живота си.
През 1892 година родителите му го изпращат да учи в Битоля, настанен в Битолския интернат. По-късно С. Радев написа: „ Учениците в Битолския интернат идеха от цяла Югозападна Македония, от Прилеп до Костур и от Костур до Струга. Те бяха от всякакви обществени среди. Някои бяха синове на състоятелни граждани; те плащаха цялостен интернат. Други – деца на еснафите; те бяха на полустипендия. Имаше и селянчета – стипендианти. Ние се стараехме да приказваме на чист, книжовен език. Но въздействието на диалектите ни мощно се усещаше в изговора. Особено се акцентираха дебелото наречие на Прилеп и пеещият акцент на Костурско. От всякакви съсловия на обществото, от всякакви места, с разнообразни темпераменти и с разнообразни, добити в фамилията понятия, едно ни свързваше в някаква свещена связ – фанатичната обич към отечеството. Народността беше нашето верую. “
Добър възпитаник по всички предмети, С. Радев си спомня за удоволствието от образованието по френски език, а обяснението му за неговата заложба да учи езици (в своята професионална активност той си служи с пет езика), е че идва още от ресенското другарство на четири езика – български, турски, албански и влашки.
Семейното решение е ресенският юноша да продължи образованието си в известната Солунска българска мъжка гимназия, само че по предложение на учителите му от Битоля той получава стипендия от Българската екзархия, дружно с Владимир Робев от същото учебно заведение, с цел да се образоват в султанския колеж в Цариград (създаден още по времето на султан Баязид ІІ – 1481 година и осъвременен по пример на френските лицеи през 1866 г.), намиращ се в Галатасарай.
В европейска, а и типично османска среда – с доста приемливост и благоприятни условия за контакти младият С. Радев още веднъж подчертава върху езиците и изключително върху френската литература. Не са инцидентни първите му опити да написа, повлиян най-много от френските мислители.
Паралелно с образованието си в лицея С. Радев чете и употребява библиотеката на Екзархията, където се получават всички български книги, вестници, списания, както и литература на съветски и гръцки език. След първия книжовен опит „ Хайдут Велко “, първите стихове и „ насърчението “ – „ по-малко пишете, повече четете “, към момента възпитаник С. Радев продължава да чете и прави опити в белетристиката.
Екзарх Йосиф демонстрираше изключително снизхождение към мене. През празниците и в неделя, след службата в параклиса на Екзархията, той влизаше в салона и там приемаше по-важните лица, пристигнали като богомолци. Щом отидех да му целуна ръка, поставяше ме надясно от него. Случваше се да ме вика при себе си, когато другите си отидат. Разпитваше ме за моето обучение, за книгите, които четях, даваше ми препоръки. Свършил в Париж, с изключение на правото и литература, той познаваше чудесно френските типичен писатели. Особено драго му беше, че и аз съм ги изучил добре. Много от книгите, които вземах от Екзархията, бяха ми предложени от него. Той приказваше с мене не като с юноша, а като с възрастен човек, оказвайки ми доверие “.
Из Ранни мемоари от Симеон Радев, първо издание, София, 1967
Симеон Радев приключва лицея през 1898 година, като заради отлични триумфи от първи клас минава в трети. Той отхвърля предлагането на Екзарх Йосиф да замине за Париж, да следва литература и право, а по-късно да учи в съветска духовна академия и да бъде ръкоположен за свещеник. След прощалната среща с българския екзарх С. Радев отпътува за София.
Публикацията е по отношение на осъществяване от Фондация „ Пигмалион “ на план BG- RRP-11.020-0041 „ Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев “ по контракт за финансиране по скица за безплатна помощ с две сесии „ Създаване на български продукции и копродукции в бранша на КТИ и промотирането им на европейските и интернационалните пазари за изкуства “ от Плана за възобновяване и резистентност
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ