За баща ми и майка ми: Семейна снимка от перото на Симеон Радев
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония.
Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора.
В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Увлекателният роман на Симеон Радев в за любознателния четец е скъп и с описанието на всекидневието, обичаите, преданията за предишното, спомените на роднини за по-далечни и за неотдавнашни минали събития.
Специално място имат спомените за родителите, за връзките в фамилията, изпълнени с обич и доверие, само че и с уважение.
Семейството на ресенците Трайче и Фания Радеви има трима сина и пет дъщери.
Ние бяхме, написа Симеон Радев, трима братя, Владимир, аз, по-малкият ми брат
Христо, и пет сестри: Славка, Олга, две близначета, които умрели скоро след
раждането ми, Елена и Цветана и след тях Зора. Всичките ми сестри починаха на
всякакви възрасти, най-възрастната на осемнадесет години.
Най-големият наследник Владимир е преподавател в Охрид, Битоля, по-късно – кадърен и почитан, по думите на съвременник, служител в някои министерства в София.
Синовете вземат участие в Балканските войни.
Почти всички ресенски първенци бяха пристигнали от селата. След замогване те бяха се
заселили в Ресен и съставляваха в града една нова буржоазия, която по черковния
въпрос води битката против остарялата буржоазия…Сред първенците в Ресен се числеше и татко ми. Той не изпъкваше сред тях нито по
благосъстояние, нито по жадност за влияние… „ Баща ти – споделяше ми моят някогашен преподавател
Коста Николов – беше връзката сред интелигенцията и еснафа, от една страна, и
чорбаджиите, от друга “. Наистина в неговия дюкян идваха постоянно учителите и
положителните му другари от еснафа.***В една старопечатна книга татко ми попада сред спомоществувателите по
следния метод: „ Трайче Радев, артист. “ Това значи, че в миналото е бил псалт. … Пеенето на
татко ми в църквата било през време на черковния въпрос средство за агитация. Той
дружно със своите приятели ходил по случай празника на църквите по селата, гдето по-
рано се пеело по гръцки, пеел на славянски с чудесния си глас и докарвал богомолцитедо сълзи. Те не желали по-късно да слушат гръцко пение. През неговите престои в
Цариград той пеел в българската черква във Фенер.***Майка ми бе дребна по растеж, с черна коса и сини очи. Не мога да кажа, че беше
красавица, само че тънкото ѝ одухотворено лице, погледът ѝ, в който мозъкът грееше като
заря, една игрива усмивка по устните ѝ, каквато съм виждал в някои Богородици,
изписвани от примитивни майстори, ѝ даваха огромно обаяние. Аз не съм я чувал да
запее, нито да се дръж на хорото, само че не беше тъжна. Само че веселостта ѝ беше
вътрешна, в духа ѝ и в мисълта. Тя имаше остра бдителност, виждаше
смешните страни на живота и диалогът ѝ искреше от духовитости. Но зад нейния
лек комизъм имаше житейска философия с най-високите понятия за дълг, любов и жанр. Тя
си служеше доста постоянно с пословици.
Баща ми и майка ми живееха в идеален сговор. Аз не помня през цялото си детство
той да е споделил ядосана дума или тя да се оплаче от него. Авторитетността на татко
ми и съпружеската лоялност на майка ми еднообразно способствуваха за тази естетика.
Из „ Ранни мемоари “ от Симеон Радев, първо издание, София, 1967.
Публикацията е по отношение на осъществяване от Фондация „ Пигмалион “ на план BG- RRP-11.020-0041 „ Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев “ по контракт за финансиране по скица за безплатна помощ с две сесии „ Създаване на български продукции и копродукции в бранша на КТИ и промотирането им на европейските и интернационалните пазари за изкуства “ от Плана за възобновяване и резистентност
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония.
Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора.
В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Увлекателният роман на Симеон Радев в за любознателния четец е скъп и с описанието на всекидневието, обичаите, преданията за предишното, спомените на роднини за по-далечни и за неотдавнашни минали събития.
Специално място имат спомените за родителите, за връзките в фамилията, изпълнени с обич и доверие, само че и с уважение.
Семейството на ресенците Трайче и Фания Радеви има трима сина и пет дъщери.
Ние бяхме, написа Симеон Радев, трима братя, Владимир, аз, по-малкият ми брат
Христо, и пет сестри: Славка, Олга, две близначета, които умрели скоро след
раждането ми, Елена и Цветана и след тях Зора. Всичките ми сестри починаха на
всякакви възрасти, най-възрастната на осемнадесет години.
Най-големият наследник Владимир е преподавател в Охрид, Битоля, по-късно – кадърен и почитан, по думите на съвременник, служител в някои министерства в София.
Синовете вземат участие в Балканските войни.
Почти всички ресенски първенци бяха пристигнали от селата. След замогване те бяха се
заселили в Ресен и съставляваха в града една нова буржоазия, която по черковния
въпрос води битката против остарялата буржоазия…Сред първенците в Ресен се числеше и татко ми. Той не изпъкваше сред тях нито по
благосъстояние, нито по жадност за влияние… „ Баща ти – споделяше ми моят някогашен преподавател
Коста Николов – беше връзката сред интелигенцията и еснафа, от една страна, и
чорбаджиите, от друга “. Наистина в неговия дюкян идваха постоянно учителите и
положителните му другари от еснафа.***В една старопечатна книга татко ми попада сред спомоществувателите по
следния метод: „ Трайче Радев, артист. “ Това значи, че в миналото е бил псалт. … Пеенето на
татко ми в църквата било през време на черковния въпрос средство за агитация. Той
дружно със своите приятели ходил по случай празника на църквите по селата, гдето по-
рано се пеело по гръцки, пеел на славянски с чудесния си глас и докарвал богомолцитедо сълзи. Те не желали по-късно да слушат гръцко пение. През неговите престои в
Цариград той пеел в българската черква във Фенер.***Майка ми бе дребна по растеж, с черна коса и сини очи. Не мога да кажа, че беше
красавица, само че тънкото ѝ одухотворено лице, погледът ѝ, в който мозъкът грееше като
заря, една игрива усмивка по устните ѝ, каквато съм виждал в някои Богородици,
изписвани от примитивни майстори, ѝ даваха огромно обаяние. Аз не съм я чувал да
запее, нито да се дръж на хорото, само че не беше тъжна. Само че веселостта ѝ беше
вътрешна, в духа ѝ и в мисълта. Тя имаше остра бдителност, виждаше
смешните страни на живота и диалогът ѝ искреше от духовитости. Но зад нейния
лек комизъм имаше житейска философия с най-високите понятия за дълг, любов и жанр. Тя
си служеше доста постоянно с пословици.
Баща ми и майка ми живееха в идеален сговор. Аз не помня през цялото си детство
той да е споделил ядосана дума или тя да се оплаче от него. Авторитетността на татко
ми и съпружеската лоялност на майка ми еднообразно способствуваха за тази естетика.
Из „ Ранни мемоари “ от Симеон Радев, първо издание, София, 1967.
Публикацията е по отношение на осъществяване от Фондация „ Пигмалион “ на план BG- RRP-11.020-0041 „ Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев “ по контракт за финансиране по скица за безплатна помощ с две сесии „ Създаване на български продукции и копродукции в бранша на КТИ и промотирането им на европейските и интернационалните пазари за изкуства “ от Плана за възобновяване и резистентност
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – .
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ