Родното място и семейната среда на Симеон Радев в неговите „Ранни спомени“
Сподели
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония.
Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора.
В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Симеон Трайчев Радев е роден на 7/19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя, през днешния ден в рамките на Република Северна Македония.
Разположен близо до Преспанското езеро, в местност с положителни условия за развиване на зарзаватчийство и градинарство, градът има с изключение на този занаят на популацията, и грънчарството и гурбетчийството. Според статистиката на известния български географ Васил Кънчов (Македония. Етнография и статистика, 1900) в последните десетилетия на XIX век градът е с преобладаващо българско население. Както и в други градове от останалите след Руско-турската война (1877 – 1878) под османска власт региони с българско население, грижите за подсилване на просветното му дело са поети от Българската екзархия. През 1882 година е определена и одобрена от екзархията Ресенската българска община, която съществува до Втората балканска/Междусъюзническата война от 1913 година
Видни съграждани на Симеон Радев са Андрей Ляпчев, политик, неведнъж министър-председател на България, Трайко Китанчев, журналист и стихотворец, пръв ръководител на Върховния македоно-одрински комитет, известните дейци от родовете Татарчеви, Стрезови и други
В писаните през началото на 1950-те „ Ранни мемоари “ Симеон Радев разказва както Ресен, неговите поданици и поминъка им, връзките сред обществените групи и народностите в града, събитията, белязали годините на неговото детство, по този начин и своите предшественици.
… Ресенската долина – висока 960 метра над морското ниво – заградена от три страни в високи планини и продължена от юг от Преспанското езеро, е красива. Особена хубост добива тя през пролетта, когато по многочислените ѝ градини цъфнат овощните дървета и ливадите се изпъстрят с цветя, над които се издигат, пръскайки своя упойващ аромат, нарцисите. Тук земята е плодородна, само че малко, и не може да храни своето население. От незапомнени времена селяните са отивали за облага в Цариград.
Из Ранни мемоари от Симеон Радев, първо издание, София, 1967.
Дядо ми Раде бе родом от Съпотско, картинно село, ситуирано под един рид на няколко километра от Ресен. По вековния бит от околията той отишъл, още непълнолетен, в Цариград и работел с отплата в градините, сетне взимал самичък градини чартърен, обработвал ги на собствен ред с надничари и замогнал. Той изключително забогатял по време на Кримската война, когато продавал зарзават и плодове на задграничните армии, които имали бази в турската столица. Печалбите тогава били огромни. … По това време дядо ми купил къща в Ресен, настанил там фамилията си и станал жител.
Един от честите гости на дядо ми Раде беше дядо ми Кòте, татко на майка ми. Те се тачеха доста. Прекарали и двамата огромна част от живота си в Цариград, те бяха усвоили от турците етикецията и се отнасяха един към различен с гала. Бяха доста разнообразни по тип и природа. Дядо Раде бе със междинен растеж, много цялостен, с дълги руси мустаци, горделивост за неговите млади години. … Дядо Кòте бе изсъхнал, чевръст, с жив и остроумен взор. Всичко у него дишаше предвидливост, сила и воля. Докато дядо Раде се носеше повърхностно, с прахуляк от цигара по облеклата, той се носеше подреден и всичко лъщеше по него. … Единственото, което зная, това е, че е бил нещо у княз Стефан Богориди. … Друго за предишното на дядо Коте не зная, също така, че когато се завърнал от Цариград, носел някаква военна униформа, поради която го нарекли Кòте Низам. … Заселил се той в село Янковец, на четвърт час разстояние от Ресен, село единствено по име, защото животът в него е градски. Дядо Кòте бил с пари и парцел, един от най-богатите люде в околията.
Из Ранни мемоари от Симеон Радев, първо издание, София, 1967.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев –.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от огромните имена в българската историография и журналистика. Български публицист, европейски посланик, демократ и същински родолюбец, отдал сили и познания за България, той резервира вечно своята обич към Македония.
Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите творби са издавани и преиздавани. Той е влезнал в българските учебници, неговите книги, най-много „ Строителите на модерна България “, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е разнолик и многообразен създател. Той написа незабравим труд върху Македония и Българското възобновление, мемоари, които обгръщат времето от края на 19 доникъде на 20 век, написа за войните на България и договорите, подписани след тях, в които той е значим участник. Автор е на очерци върху културни обстоятелства, на многочислени писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора.
В поредицата от изявления под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го създадем посредством многочислените архивни документи, дарени през 2010 година на Централния държавен списък от неговия наследник Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Симеон Трайчев Радев е роден на 7/19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя, през днешния ден в рамките на Република Северна Македония.
Разположен близо до Преспанското езеро, в местност с положителни условия за развиване на зарзаватчийство и градинарство, градът има с изключение на този занаят на популацията, и грънчарството и гурбетчийството. Според статистиката на известния български географ Васил Кънчов (Македония. Етнография и статистика, 1900) в последните десетилетия на XIX век градът е с преобладаващо българско население. Както и в други градове от останалите след Руско-турската война (1877 – 1878) под османска власт региони с българско население, грижите за подсилване на просветното му дело са поети от Българската екзархия. През 1882 година е определена и одобрена от екзархията Ресенската българска община, която съществува до Втората балканска/Междусъюзническата война от 1913 година
Видни съграждани на Симеон Радев са Андрей Ляпчев, политик, неведнъж министър-председател на България, Трайко Китанчев, журналист и стихотворец, пръв ръководител на Върховния македоно-одрински комитет, известните дейци от родовете Татарчеви, Стрезови и други
В писаните през началото на 1950-те „ Ранни мемоари “ Симеон Радев разказва както Ресен, неговите поданици и поминъка им, връзките сред обществените групи и народностите в града, събитията, белязали годините на неговото детство, по този начин и своите предшественици.
… Ресенската долина – висока 960 метра над морското ниво – заградена от три страни в високи планини и продължена от юг от Преспанското езеро, е красива. Особена хубост добива тя през пролетта, когато по многочислените ѝ градини цъфнат овощните дървета и ливадите се изпъстрят с цветя, над които се издигат, пръскайки своя упойващ аромат, нарцисите. Тук земята е плодородна, само че малко, и не може да храни своето население. От незапомнени времена селяните са отивали за облага в Цариград.
Из Ранни мемоари от Симеон Радев, първо издание, София, 1967.
Дядо ми Раде бе родом от Съпотско, картинно село, ситуирано под един рид на няколко километра от Ресен. По вековния бит от околията той отишъл, още непълнолетен, в Цариград и работел с отплата в градините, сетне взимал самичък градини чартърен, обработвал ги на собствен ред с надничари и замогнал. Той изключително забогатял по време на Кримската война, когато продавал зарзават и плодове на задграничните армии, които имали бази в турската столица. Печалбите тогава били огромни. … По това време дядо ми купил къща в Ресен, настанил там фамилията си и станал жител.
Един от честите гости на дядо ми Раде беше дядо ми Кòте, татко на майка ми. Те се тачеха доста. Прекарали и двамата огромна част от живота си в Цариград, те бяха усвоили от турците етикецията и се отнасяха един към различен с гала. Бяха доста разнообразни по тип и природа. Дядо Раде бе със междинен растеж, много цялостен, с дълги руси мустаци, горделивост за неговите млади години. … Дядо Кòте бе изсъхнал, чевръст, с жив и остроумен взор. Всичко у него дишаше предвидливост, сила и воля. Докато дядо Раде се носеше повърхностно, с прахуляк от цигара по облеклата, той се носеше подреден и всичко лъщеше по него. … Единственото, което зная, това е, че е бил нещо у княз Стефан Богориди. … Друго за предишното на дядо Коте не зная, също така, че когато се завърнал от Цариград, носел някаква военна униформа, поради която го нарекли Кòте Низам. … Заселил се той в село Янковец, на четвърт час разстояние от Ресен, село единствено по име, защото животът в него е градски. Дядо Кòте бил с пари и парцел, един от най-богатите люде в околията.
Из Ранни мемоари от Симеон Радев, първо издание, София, 1967.
Повече за плана за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев –.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ