Списание Military Watсh разказва за предимствата на съветската система С-200

Списание Military Watсh споделя за преимуществата на руската система С-200

разгласява публикация „ Защо в НАТО мразеха С -200 - най-далекобойната система Противовъздушна отбрана по време на Студената война ".

Изданието напомня, че тази зенитно-ракетна система е играла водеща роля в руската противовъздушна защита в по-голямата част от Студената война, а през 1982 година тя стартира да се изнася в целия свят, като в това време в доста страни към момента е на въоръжение.

Сега съществени оператори са Северна Корея, Сирия, Иран, Полша и България . Те получиха ракетната система през 1980-1990 година Освен тях - Узбекистан, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан наследиха С-200 след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.

Системата е създадена за отбрана против всички типове въздушни офанзиви като по-усъвършенстван и далекобоен аналог на комплекса С-75.

Първите единици С-200 постъпват на въоръжение през 1966 година и остават в деяние до 1996 година, когато огромен брой системи за Противовъздушна отбрана са изведени от употреба.

Ракетите С-200 са употребявали полуактивна самонасочваща се глава за ориентиране. При поразяване на цел се взривява или фугасна бойна глава, или тактическа нуклеарна бойна глава, като последната може да бъде изстреляна единствено по команден сигнал.

Разликата в характерностите сред C-200, създадени през 80-те и истинските разновидности от 60-те години, е забележителна . В същото време върховата версия на С-200Д е имала обсег на разрушение от 300 км в съпоставяне със 175 км на истинския С-200A.

По -късните версии имат по-висок таван на полета - до 40 км, те са по -универсални, имат великолепен капацитет против балистични ракети и също по този начин доста по-голяма възможност да поразят цели. Те също по този начин могат да поразяват цели, движещи се с ниски хиперзвукови скорости до 6 маха, имат обсег на разкриване на цели до 600 км и опция за търсене на цели на височина над 45 000 метра - тези благоприятни условия са идеални за отбрана против балистични ракети.

Всеки батальон С-200 е употребявал 6 пускови установки и радар за осветление на задачата. Системата е проектирана да порази балистични ракети и бомбардировачи. Това обаче е можело да заплаши изтребителите и щурмовачите, в това число на огромни дистанции. Така в ръцете на сирийците, С-200 смъкна самолетите А-4 на Военноморски сили на Съединени американски щати и F-16 на Военновъздушни сили на Израел.

В интервала на Студената война нито един западен съперник не е превъзхождал във връзка с обсега.

Въпреки своите впечатляващи благоприятни условия, С-200 има един значителен минус. Това е неналичието на подвижност. Системата може да бъде разгърната единствено на стационарни площадки. Следователно, системата е била релативно лесна цел за съперника.

Независимо от това, С-200 остава настояща и до ден-днешен. Например Иран, който има в своя боеприпас доста по-съвременната С-300, влага обилни средства в модернизацията на системата и има намерение да я направи по-мобилна.

Както и преди, този комплекс е много надеждна отбрана против балистични ракети и високоскоростни самолети за наблюдаване, заключава MW.