„Виковете на хората бяха смразяващи“: Пратениците на Euronews Bulgaria с истории за ужаса в Днипро
Специалните пратеници на Euronews България Анастасия Димитрова и Александър Шопов посетиха мястото на една от най-смъртоносните атакиот началото на войната – в град Днипро.
„ Първоначално видяхме, че на всички места към нас има стъкла. Рамките на прозорците просто прелетяха над нас, а осколките ни посякоха. “
Така наподобяват първите минути след една от най-смъртоносните ракетни офанзиви в Украйна от началото на войната. На 14 януари 46 души умират, а 80 са ранени след обстрел. Една от оживелите е Олга, която бяга от окупацията в Херсон, само че я настига ракета в Днипро.
Слава богу и двамата с мъжа ми бяхме живи. Станахме и тръгнахме да излизаме. Но когато отворихме вратата към прилежащата стая, видяхме бездна висока 9 етажа. Всичко беше в пламъци. Много страшни бяха виковете на хората. Всичко продължаваше да се взривява.
Олга, оживяла в офанзива против жилищен блок
Докато дойдат спасителите мъжът на Олга свети с фенерче към това, което е останало от вкъщи им, с цел да даде знак, че са живи.
„ След три часа и половина ни смъкнаха. Закараха ни в болничното заведение, където изгубих схващане. Дойдох на себе си след интервенцията. Бях ранена в региона на слепоочието. Лекарят ми сподели, че пребивавам втори живот - раната ми беше единствено на няколко сантиметра от темпоралната кост “, споделя Олга.
Като психолог Олга знае, че претърпелите контузии като тази минават три стадия. В първия си признателен, че си жив. Във втория обаче не си разрешаваш да се радваш при мисълта, че твои близки не са имали същия шанс.
„ Третият стадий е най-труден - когато в теб просто нещо умира вечно. Като психолог разбирах и знаех, че хората минават през това. Но когато се случи на мен, доста мъчно се оправих “, споделя Олга.
Тя е единствено един от хилядите бежанци от най-опасните точки на Украйна, които намират дом в Днипро. Нейната другарка Юлия живее месеци наред под окупация в Херсонска област с 13-годишната си щерка.
„ Войната ми лиши изцяло дома, работата, живота, приятелите ми. Беше толкоз неразбираемо, не знаех какво да направя “, споделя Юлия.
След живот в непрекъснат боязън, без ток, вода и газ, тя взема решение да се избавя на запад. И до момента в който последователно привиква с новия живот, това се оказва доста по-трудно за щерка ѝ.
„ Спомням си, че в четвъртък се прибрах у дома и видях, че щерка ми е стегнала багажа. Попитах я къде ще върви. А тя ми отговори: Мамо, не разбираш ли? Утре е годишнината от войната, могат още веднъж нещо да ни създадат, а ти не си готова. Детето ми беше в такава суматоха, че едвам я успокоих “, споделя Юлия.
Година след началото на войната и двете дами желаят да се върнат вкъщи и да не помнят ужаса на войната. А постройката в Днипро още дълго ще припомня за претърпяното и надали в миналото нейните поданици ще се завърнат.
Вижте повече във видеото.
„ Първоначално видяхме, че на всички места към нас има стъкла. Рамките на прозорците просто прелетяха над нас, а осколките ни посякоха. “
Така наподобяват първите минути след една от най-смъртоносните ракетни офанзиви в Украйна от началото на войната. На 14 януари 46 души умират, а 80 са ранени след обстрел. Една от оживелите е Олга, която бяга от окупацията в Херсон, само че я настига ракета в Днипро.
Слава богу и двамата с мъжа ми бяхме живи. Станахме и тръгнахме да излизаме. Но когато отворихме вратата към прилежащата стая, видяхме бездна висока 9 етажа. Всичко беше в пламъци. Много страшни бяха виковете на хората. Всичко продължаваше да се взривява.
Олга, оживяла в офанзива против жилищен блок
Докато дойдат спасителите мъжът на Олга свети с фенерче към това, което е останало от вкъщи им, с цел да даде знак, че са живи.
„ След три часа и половина ни смъкнаха. Закараха ни в болничното заведение, където изгубих схващане. Дойдох на себе си след интервенцията. Бях ранена в региона на слепоочието. Лекарят ми сподели, че пребивавам втори живот - раната ми беше единствено на няколко сантиметра от темпоралната кост “, споделя Олга.
Като психолог Олга знае, че претърпелите контузии като тази минават три стадия. В първия си признателен, че си жив. Във втория обаче не си разрешаваш да се радваш при мисълта, че твои близки не са имали същия шанс.
„ Третият стадий е най-труден - когато в теб просто нещо умира вечно. Като психолог разбирах и знаех, че хората минават през това. Но когато се случи на мен, доста мъчно се оправих “, споделя Олга.
Тя е единствено един от хилядите бежанци от най-опасните точки на Украйна, които намират дом в Днипро. Нейната другарка Юлия живее месеци наред под окупация в Херсонска област с 13-годишната си щерка.
„ Войната ми лиши изцяло дома, работата, живота, приятелите ми. Беше толкоз неразбираемо, не знаех какво да направя “, споделя Юлия.
След живот в непрекъснат боязън, без ток, вода и газ, тя взема решение да се избавя на запад. И до момента в който последователно привиква с новия живот, това се оказва доста по-трудно за щерка ѝ.
„ Спомням си, че в четвъртък се прибрах у дома и видях, че щерка ми е стегнала багажа. Попитах я къде ще върви. А тя ми отговори: Мамо, не разбираш ли? Утре е годишнината от войната, могат още веднъж нещо да ни създадат, а ти не си готова. Детето ми беше в такава суматоха, че едвам я успокоих “, споделя Юлия.
Година след началото на войната и двете дами желаят да се върнат вкъщи и да не помнят ужаса на войната. А постройката в Днипро още дълго ще припомня за претърпяното и надали в миналото нейните поданици ще се завърнат.
Вижте повече във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ