Медия сапиенс и убийството в Надежда
Специалистите по обществените мрежи евентуално биха споделили, че към този момент не живеем в света на новината, а в света на реакцията; това какво се е случило е значимо, само че по-важни са реакциите към него. Последното грубо ликвидиране - в столичния квартал " Надежда ", където мъж ликвидира жена си, а след това и бебето си, както и предпоследното - на Виктория Маринова в Русе, обаче демонстрираха таман какво става в този свят на реакциите, разпределен сред форумите и Facebook.
Там валят страшни неща. Размятат се Истанбулски конвенции, либерали питат патриоти за какво, щом стане дума за бял хетеросексуален палач, вторите мълчат, а те пък ги питат, за какво, когато килърът бил ром, не обелват и дума. Феминистки кръгове атакуват " българския мъж ", тъй като растял с комплекси и Викторио Александров надали не го репрезентирал, до момента в който най-бруталното е, че гневни майки линчуват таксиметровия водач, тъй като не взел бебето, а мислел да избави личния си живот, защото да направиш това умозаключение сред кафенцето и на диванчето във Facebook, е толкоз елементарно, колкото и да го вземеш с опряно дуло на револвер в слепоочието в тъмната нощ и полуделия пасажер до теб на седалката.
Цялото това нещо има потребност от така наречен reality check, инспекция на действителността. Защото както при Виктория Маринова, по този начин и при нейния скръбен съименик, става едно и също - действителността пада под печата на няколко щампи на мислене, които се постановиха от медиите и Facebook. Тези щампи учат, че неизбежно всеки проблем може да бъде прошнурован през осите на либерализъм-консерватизъм, глобализъм-патриотизъм, мнозинство-малцинство, мъже-жени и още няколко сходни. А в действителност и при двата случая ставаше дума за доста по-дълбоко, ужасно, брутално зло, чиято отминалост е толкоз архаична, колкото с противоположен знак ефимерни са всички фейсбук моди. Facebook аватари се замярат с клишета както деца с пръчки, изкуствени изводи се борят с изкуствени изводи. Нима в действителност мислите, че гъстия мрак, който дреме към тези двама убийци, може да бъде разбулен с приказки за политически адженди, феминизми, консерватизми и либерализми? Нима в действителност ви се коства, че злото може да бъде разгадавано през сходни структури на мисленето?
Томас Джеферсън има една велика мисъл: че в случай че би трябвало да избере сред човек, който чете единствено вестници, и човек, който не чете нищо, ще избере втория. Това не е просто духовитост, ориентирано от Джеферсън против вестниците, даже не е медийна рецензия. А концепцията е, че медийната среда е нужна, само че когато се трансформира в единствена, това ограбва мозъка и го прави по-малко свободен от мозъка на оня, който не чете нищо.
А казаното от Джеферсън е единствено безобидно знамение спрямо това, което става през днешния ден. Човекът през днешния ден чете единствено медии, конгреси и Facebook. Този медия сапиенс ще става все по-неподготвен да проумява освен злото, такова, каквото е, а действителността изобщо. Facebook събра хората дружно, а по-късно ги клишира и ги копира, карайки ги да мислят еднообразно и еднообразно плитко. Накрая ще попитате: а какво да четем бе да те е́ба?
Щом питате, значи нещата в действителност отиват на зле.
Автор: Райко Байчев
Там валят страшни неща. Размятат се Истанбулски конвенции, либерали питат патриоти за какво, щом стане дума за бял хетеросексуален палач, вторите мълчат, а те пък ги питат, за какво, когато килърът бил ром, не обелват и дума. Феминистки кръгове атакуват " българския мъж ", тъй като растял с комплекси и Викторио Александров надали не го репрезентирал, до момента в който най-бруталното е, че гневни майки линчуват таксиметровия водач, тъй като не взел бебето, а мислел да избави личния си живот, защото да направиш това умозаключение сред кафенцето и на диванчето във Facebook, е толкоз елементарно, колкото и да го вземеш с опряно дуло на револвер в слепоочието в тъмната нощ и полуделия пасажер до теб на седалката.
Цялото това нещо има потребност от така наречен reality check, инспекция на действителността. Защото както при Виктория Маринова, по този начин и при нейния скръбен съименик, става едно и също - действителността пада под печата на няколко щампи на мислене, които се постановиха от медиите и Facebook. Тези щампи учат, че неизбежно всеки проблем може да бъде прошнурован през осите на либерализъм-консерватизъм, глобализъм-патриотизъм, мнозинство-малцинство, мъже-жени и още няколко сходни. А в действителност и при двата случая ставаше дума за доста по-дълбоко, ужасно, брутално зло, чиято отминалост е толкоз архаична, колкото с противоположен знак ефимерни са всички фейсбук моди. Facebook аватари се замярат с клишета както деца с пръчки, изкуствени изводи се борят с изкуствени изводи. Нима в действителност мислите, че гъстия мрак, който дреме към тези двама убийци, може да бъде разбулен с приказки за политически адженди, феминизми, консерватизми и либерализми? Нима в действителност ви се коства, че злото може да бъде разгадавано през сходни структури на мисленето?
Томас Джеферсън има една велика мисъл: че в случай че би трябвало да избере сред човек, който чете единствено вестници, и човек, който не чете нищо, ще избере втория. Това не е просто духовитост, ориентирано от Джеферсън против вестниците, даже не е медийна рецензия. А концепцията е, че медийната среда е нужна, само че когато се трансформира в единствена, това ограбва мозъка и го прави по-малко свободен от мозъка на оня, който не чете нищо.
А казаното от Джеферсън е единствено безобидно знамение спрямо това, което става през днешния ден. Човекът през днешния ден чете единствено медии, конгреси и Facebook. Този медия сапиенс ще става все по-неподготвен да проумява освен злото, такова, каквото е, а действителността изобщо. Facebook събра хората дружно, а по-късно ги клишира и ги копира, карайки ги да мислят еднообразно и еднообразно плитко. Накрая ще попитате: а какво да четем бе да те е́ба?
Щом питате, значи нещата в действителност отиват на зле.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ