За или против замразения спанак
Спанакът може да си откри място на всяка една софра, може да бъде страхотна добавка и гарнитура към доста блюда, от него се вършат доста вкусни салати и e измежду едни от най-витаминозните зеленчуци.
Спанакът има висока хранителна стойност и е извънредно богат на антиоксиданти. Той е огромен източник на витамин А, витамин С, витамин К, витамин Е, магнезий, манган, фолиева киселина, бетаин, желязо, калций, калий, витамини В6 и В2, мед, белтъчини, фосфор, цинк, ниацин, селен и омега-3 мастни киселини. След този дълъг лист сами ще се обедите, че мускулите на Попай не са резултат на случайност.
Едва ли чувате за първи път, само че доста от продуктите, които всекидневно използваме в нашата кухня губят част от хранителната си стойност, витамините и минералите си след заледяване, термична обработка и консервиране. Оказва се, че със спанак нещата не стоят по този начин, а тъкмо противоположното.
Замразеният спанак може да бъде доста по-питателна храна, в сравнение с пресният. Интересен факт е, че той губи огромна част от потребните си съставки, когато се съхранява при стайна температура и даже в хладилника.
Представете си какъв брой време той е стоял от момента, в който е набран до излагането му върху комерсиалните щандове. По принцип спанакът се замразява съвсем незабавно след неговото набиране, а това е и тайната на неговата по-голяма полза.
Учени са потвърдили, че пресният спанак губи 100 % от своята аскорбинова киселина за по-малко от четири дни. А този, който е за заледяване минава през фабрична обработка часове откакто е набран, по този метод в него остават по-големи количества витамин С. Независимо дали е замразен, или свеж и в двата типа спанак наличието на витамин А не се трансформира.
Въпреки че можете да употребявате свеж спанак в съвсем всяка рецепта в която се изисква замразен, то противоположното не постоянно е правилно. За това яжте спанак без значение под каква форма е той, това сигурно няма да ви навреди, тъй като той е на едно от първите места по полза измежду зеленчуците.
