Истината се заключава в това, че истина няма ~ Йосиф БРОДСКИ
Сорбоната, март 1989 година
Да се следва философия би трябвало в най-хубавия случай - след петдесет. Да се прави публичен модел - още по-късно. Първо се научи да вариш чорба, да пържиш - в случай че не да ловиш риба, да правиш положително кафе. В противоположен случай нравствените закони намирисват на бащин каиш или превод от немски. Първо би трябвало да се научиш да губиш, преди да спечелиш, да мразиш себе си повече от тирана, да плащаш години за малко стайче половината от мизерната си заплата, а след това да разсъждаваш за тържеството на справедливостта. Което идва винаги със забавяне най-малко четвърт век.
Философският труд би трябвало да се учи през призмата на опита или през очила (често то е едно и също), когато буквите се сливат и когато голата жена върху смачканите чаршафи за вас е още веднъж фотография или пък репродукция от картината на занаятчия. Истинската обич към мъдростта не изисква реципрочност и не свършва с брак под формата на издадена в Гьотинген тухла, а с равнодушие към самия себе си, с окраска от позор, а от време на време - с елегия.
Някъде дрънчи трамвай, очите се слепват,
бойци се връщат от бардака с песни,
дъждът е единственото, напомнящо Хегел.
Истината се заключава в това, че истина няма. Това не освобождава от отговорност, таман противоположното: етиката е вакумът, запълван с човешко държание – непрекъснато, също като остарелия космос. Боговете ценят положителното не поради хубавите му очи, а тъй като в случай че го нямаше, нямаше да ги има и тях. Те на собствен ред запълват вакума, даже по-систематично от самите нас, тъй като на нас не може да се разчита. Макар че сме по-многобройни от всеки път – това да не ви е Гърция… Нас ни погубва ниската облачност и както към този момент загатнах - дъжда.
Да се учи философия би трябвало, когато философията не ви би трябвало. Когато се досещате, че столовете във вашата гостна и Млечният път са свързани между тях вероятно по-тясно, в сравнение с повода и следствието, в сравнение с самите вие с вашите родственици. Че общото у столовете и съзвездията е тяхната апатия, безсърдечност. Това сродява повече от съвкуплението или пък кръвта. Разбира се, да се стремим да заприличаме на движимости не трябва. От друга страна, разболеете ли се, не е речено, че би трябвало да оздравеете или да се изнервяте от типа си. Ето това знаят хората над петдесетте. Затова понякога, като се гледат в огледалото, смесват хармония и метафизика.
Архив сп. Факел
Илюстрации: thebaffler.com, venicemylove.com
