Солженицин, Александър Исаевич е руски писател, драматург и дисидент, благодарение

Солженицин, Александър Исаевич е съветски публицист, драматург и отстъпник, с помощта на чието творчество светът научава за руските лагери за насилствен труд ГУЛАГ.

Така изсъхнало показан, е мъчно да се разбере ролята на този незабравим публицист не толкоз и освен за литературата, що се касае за пробуждането на хората и проглеждането им за едно събитие, което удивлява и поразява света - терорът над милиони хора в Съветския съюз, тъй като са инакомислещи или просто тъй като са интелигенти, т.е. мъчно податливи на операции.

Нобеловата премия за литература е единствено нищожно самопризнание за смелостта на Солженицин да се опълчи на мощната руска власт, преди тя да го прокуди от родината му. И защото това е литературна премия, тя е поради въздействието на словото на Солженицин върху цялата европейска политика. А то е извънредно и многопосочно.

Кой е индивидът, който раздруса света в подобен под напрежение миг като Студената война? Биографията на Солженицин не е необикновена за историческия интервал, в който живее. Тя е неотделима от историята на Русия по времето, наричано сталинизъм.

Кратки биографични данни за Александър Солженицин

Животът на Солженицин би трябвало да се написа като житие поради всички премеждия, пред които минава, съхранявайки духа си.

Роден е година след болшевишката гражданска война, на 11 декември 1918 година в курортния град Кисловодск в Русия.

Младежките му години не се отличават от тези на хиляди други съветски младежи. Учи математика и физика в университета в Ростов на Дон. Завършва преди да стартира ІІ международна война и взе участие в нея като червеноармеец.

Издига се до чин капитан, само че през 1945 година е задържан поради рецензии към Сталиновата политика в писма до собствен някогашен съученик. Без присъда остава в пандиза 8 години до 1952 година. Прекарва времето в пандиза Шарашка, където затварят интелигенти и хора на науката. Описва прекарванията си там в романа В първия кръг.

Изпратен е и в лагери за тежък насилствен труд в системата ГУЛАГ. На тези времена Солженицин посвещава най-известните си произведения Един ден от живота на Иван Денисович и Архипелаг ГУЛАГ.

През 1952 година писателят се разболява от рак, само че съумява да се излекува след 2 години в болничното заведение в Ташкент. На това си приключение посвещава повестта Раково поделение.

При ръководството на Никита Хрушчов желязната хватка на властта се отпуска и през 1962 година разказът Един ден от живота на Иван Денисович е оповестен в Съветския съюз. Писателят е оправдан и се завръща в Централна Русия, установявайки се в град Рязан. Започва работа като преподавател по математика и физика и работи над своите книги.

Четири години по-късно стопират изявленията на каквито и да е негови произведения. Хората си ги трансферират от ръка на ръка. Съществуващата система самиздат го прави познато име, а множеството творби, видели бял свят по този метод, са съвсем апокрифни.

Солженицин написа отворено писмо до ІV конгрес на руските писатели, в което упорства да се отстрани цензурата, да се оправдават писатели и творбите им. Включва и искане да му върнат персоналния списък, конфискуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1965 година.

Това деяние провокира сериозен спор с мощната и репресивна руска власт. Няколко години по-късно в чужбина са издадени негови произведения - В първия кръг и Раково поделение, а през 1970 година писателят е почетен с Нобелова премия за литература. Това ускорява спора и 4 години по-късно Солженицин е лишен от съветско поданство и изпъден от родината си.

Писателят отпътува за Швейцария и отсяда в Цюрих, а 2 години по-късно се реалокира в Съединени американски щати, щата Върмонт.

След измененията в Русия през 1990 година на Солженицин е върнато съветското поданство, а след 4 години той се завръща в Русия. Независимо че в Америка се отнасят с почитание към персоналния му живот, писателят постоянно е мечтал да се завърне вкъщи и не пропуща тази опция.

Три години по-късно Солженицин става член на Руската академия на науките и самичък основава своя литературна премия.

Александър Солженицин умира в Москва през 2008 година, малко преди да навърши 90 години.

Литературна и политическа стойност на творчеството на Солженицин

Всеки четец има собствен личен Солженицин. За някои е идол, за други литературна звезда, за трети отстъпник от огромна мащаб. Някои го считат съвсем за Бог.

Всеки огромен създател основава към себе си цели светове и читателят намира в тях това, което търси посредством творчеството му. Солженицин е живо удостоверение на тази истина.

Литературният му дебют Един ден от живота на Иван Денисович е литературна и политическа сензация с появяването си. Не е инцидентно, за първи път създателят дръзва да приказва намерено за лагерите в страната на служащите и селяните, за ориста на елементарните хора в тези злокобни места.

Темата за лагерите е прекомерно болна за самия публицист и идващите му творби Раково поделение и В първия кръг още веднъж са отдадени на нея. Излизайки на Запад, те носят популярност и Нобелова премия на създателя си.

Най-силната му творба безспорно е документалният епос Архипелаг ГУЛАГ. Първата част излиза във Франция през 1973 година. Това мощно писмено произведение безусловно раздрусва света с нарисуваната огромна картина на сталинските репресии и терора над хората в руска Русия.

Архипелаг ГУЛАГ влияе толкоз мощно на читателите, че някои леви политици и интелектуалци на Запад премислят отношението си към Съветския съюз и неговите ръководители. Всеобщото самопризнание и в родината на Солженицин е, че той е нанесъл голяма щета на имиджа на целия строй. Заклеймяването му не закъснява както у родината му, по този начин и във всички страни от блока.

Солженицин печели такава голяма известност, че ново заточване или очистване към този момент е невероятно, по тази причина е пропъден.

В Съединени американски щати Солженицин написа многотомното си произведение Червеното колело. Това е историческа книга, в която създателят се връща в предишното на Русия и там търси аргументите за всички нейни беди.

При завръщането си в Русия написа добре познатия си манифест Как да устроим Русия. Идеите му са утопични, тъй като желае нов път, друг както от комунистическата тирания, по този начин и от нравствения крах на Запада. Този бленуван път, единствен единствено за родината му, на самоорганизация на живота и труда в Русия е неупотребим в актуалния живот.

Въпреки многото почести и признанието, което получава в родината си на края на живота си, Солженицин остава неразбираем като мъдрец. И основно неуместен, тъй като издига истината над всичко и я пази с перото на непоколебимия полемист, облегнат на силата на гения си. Това в никакъв случай не може да бъде комфортно за властимащите.

Още няколко обстоятелството от творчеството на Солженицин

Солженицин е създател на един забавен роман Матрьонината къща. В него намира отражение идеологията на почвеничеството. Това е виждане, което е както срещу руската власт, по този начин и против западните полезности. Солженицин очевидно мечтае за едно идеално общество. Той желае един съветски свят, нов свят, съграден върху най-хубавото от народопсихологията на съветския народ.

Солженицин е ослепителен публицист документалист, само че философските му визии са прекомерно наивни. Той счита, че човечеството може да се излекува от бедите, в случай че се върне към духовен живот. Това го сближава с президента Путин, който споделя същата концепция за отдалечаване на Русия от западния модел на развиване.