Сократ е един от най-забележителните древногръцки философи за своето време,

Сократ е един от най-забележителните древногръцки философи за своето време, съдействал доста за развиването на тази просвета. Той основава изцяло нов жанр във философията – нравственос. По пътя му го съпровожда неговият златен принцип – индивидът би трябвало да претърпи морално развиване, с цел да реализира триумфи. Той посвещава живота си в увещание и обучаване на хората, акцентирайки им верния път, по който да тръгнат. Защото моралът е всичко...

Сокат се появява на бял свят в Атина, през далечната 469 година прочие Хр., в семейство на ваятел и акушерка. Самият той прекарва юношеските години, отдаден на скулптурата. Бъдещият мъдрец изпитва мощна обвързаност към своя роден град и се стреми да бъде в непрекъснат контакт с хората в него. Той образува правилата си от ранна възраст. Никога не е вярвал в боговете, считал е, че човек дефинира ориста и живота си.

Проявявал е и изключителна храброст, участвайки в цели 3 войни със Спарта. Жени се един път за жена на име Ксантипа, чиято популярност е била на зла булка, само че това не е потвърдено сигурно. Има трима сина, само че не се трансформира в образцова глава на семейство, защото не способства по никакъв метод за живота нито на жена си, нито на децата си.

Целия си живот прекарва, действайки съгласно личната си философия – работи без да желае възнаграждение за труда си, отхвърля всякаква помощ, рушвет, лепта, не отдава никакво значение на парите. Посвещава голяма част от времето си на беседи, разногласия и образования. Има доста възпитаници, на които в никакъв случай не взимал пари.

Философските хрумвания на Сократ са безпределно любопитни, смислени и забавни и до през днешния ден. Той е прочут с максимата „ Аз знам, че нищо не знам “. Това е по този начин, тъй като по времето, в което живял, в Атина с появили софистите – хора, които не признавали никаква безспорна истина. За тях всичко било субективно. С тях Сократ подхождал доста хитро. Задавал им въпроси, които водели до нови такива и с течение на този кръговрат се стигало до истини, които нямало по какъв начин да бъдат отречени. По този метод, философът желал да покаже, че никой не трябва да упорства и убеждава събеседника си в дадена истина, в която дори той не е сигурен.

В центъра на своята философия, Сократ слага хората. Той твърди, че човек би трябвало да поставя грижи само за личната си душа – не за тялото, имуществото си и всичко материално. Той счита, че човек е толкоз богат, колкото е добра душата му. Хората би трябвало да имат на първо време морални полезности, след това всичко останало. Според него, най-висшата добродетел е знанието и човек в никакъв случай не би трябвало да стопира да се учи и да търси такова.

Интересен факт е, че Сократ не оставя никакво креативно след себе си. Той избира действителните диалози, беседи и образования. Опира се на разговора.

Един от най-важните приноси на философа към света е неговия диалектичен способ, прочут като Сократов способ. В основата му стои разрешаването на даден проблем, което се случва, откакто последният се раздели на няколко въпроса. Така, в последна сметка, отговорът излизал на яве. Методът оказва помощ за анализирането на казуса, за извличането на хипотези, за опровержение на съперника посредством преразглеждане на личните му правила. Благодарение на него, Сократ е приет за татко на етиката, морала и политическата философия.

Сократ имал навика да постъпва извънредно хитро с тези, които не знаели кой е той в действителност. Щом осъществял разговор с тях, правейки се на неграмотен, той задавал въпрос на индивида насреща, провокирайки го да се впусне в пояснения. Тогава Сократ му задавал единствено няколко лесни въпроса, с които му доказвал, че изказванието му не е правилно или не има и друга позиция. Целта на Сократ била да помогне да хората да прозрат истината.

Също както майка му, която като акушерка пособия на децата да се повяват на бял свят, истините били чедата за Сократ. Той се стремил да накара всеки самичък да стигне до вярното изказване до отговора на своя въпрос. Не го казвал напряко, макар че го знаел. Той направлявал хората и ги учел.

Сократ следвал индуктивния способ – с цел да схванеш една истина, би трябвало да тръгнеш от частното към общото. Той учил хората, че би трябвало да се стремят да открият знанието за понятието. За него същинското благополучие идвало тогава, когато душата е щастлива, когато притежаваш добродетели. Но по какъв начин ще бъдеш добър, когато не знаеш какво е положително и по какъв начин ще бъдеш благополучен, когато не знаеш както е благополучие... Това в общи линии е правилото на философията на Сократ. Защото, в случай че човек знае какво е неприятно и какво е положително, надали ще се стреми към неприятни неща.

Около древногръцкият мъдрец се заформило понятието „ Демон на Сократ “. Така самият той определял своя интуиция, гласът, посредством който Бог помагал на Сократ и на философията му, когато пред нея се изпречи проблем.

Точно въпросният дявол става една от аргументите за гибелта на философа. Той получава тази присъда поради обвинявания в развращението на младежите. Смятало се, че Сократ не има вяра в боговете или по-точно признава единствено своите. Освен това, някакъв интуиция му казвал какво да прави и по какъв начин да постъпва вярно. Философът по този начин и не съумял да опровергае обвиняванията и да потвърди невинността си. Съдът решил той да бъде токсичен. Сократ умира на 71-годишна възраст.

През целия си живот Сократ правел това, за което бил на този свят, съгласно самия него – проповядвал своята философия. Имал голям брой възпитаници и почитатели, само че най-после останал неразбираем. Неговата максима и правила се помнят и през днешния ден, и е добре да се замислим над тях, защото някои негови препоръки биха могли да ни оказват помощ да преосмилим личния си живот. Той приканва на първо време да познаем себе си, да познаем положителното, да познаем мира в личната си душа, с цел да реализираме мечтаното благополучие. Да живеем с това, което имаме или по-скоро с това, което сами сме постигнали дотолкоз, доколкото ни стигат опциите. Да не променяме на личния си морал и правила, и несъмнено - да имаме такива!

Удивително е по какъв начин древността ни служи и през днешния ден. Как учението на този умен човек продължава да си проправя път и в съвремието.

Ето някои популярни цитати на този вели мъдрец, белязал вечно историята на света със своята философия.

...и Сократ сподели:

„ Аз знам, че нищо не знам, само че другите и това не знаят. “

„ Говори, с цел да те видя. “

„ Ако живееш единствено за себе си, ти си непотребен товар на земята. “

„ Колко доста неща има, без които мога да пребивавам! “

„ Познай себе си! “

„ Не би трябвало да се лекува тялото, без да се лекува душата. “

" В слънцето има един минус: то не може да се види единствено себе си. "

„ Висша мъдрост е да различаваш положителното от злото. “

" Най-добрата фалшификация към яденето е гладът. “

„ Не изисквай от другите това, което ти самичък не можеш да изпълниш. “

„ Не мога да науча никой на нищо, мога единствено да го накарам да мисли. “

„ Този, който не е удовлетворен от това което има, няма да е удовлетворен и от това, което желае да има. “

„ Не самият живот има значение, а да го живееш вярно. “

„ Природата ни е дала две очи и две уши, само че единствено един език. Затова би трябвало да гледаме и слушаме повече, в сравнение с приказваме. “

„ Щом не знаем какво е гибелта, не е разумно да ни е боязън. “

" Не животът, а положителният живот си коства да бъде скъп. "

„ Не прави на другите нещо, което те ядосва, когато го вършат на теб. “

„ Непременно се ожени — в случай че вземеш добра жена ще си щастлив; в случай че вземеш неприятна — ще станеш мъдрец. “

" Вчера бях интелигентен, по тази причина желаех да трансформира света, само че през днешния ден съм умен, по тази причина трансформирам себе си. "

" Лошите хора живеят, с цел да ядат и пият, до момента в който положителните ядат и пият, с цел да живеят. "

" Съвършенството на индивида - това е положение на душата. "

" Колко доста слова премълчаваме, които сме длъжни да кажем. И какъв брой доста думи изговаряме, които е по-добре да премълчим. "

" Във всеки човек има слънце, единствено му позволете да свети. "

" Това, което проумях, е прелестно. От там си върша извод, че и това, което не съм проумял, е прелестно. "

" Не търси най-хубавото, а своето. Защото най-хубавото може и да не бъде твое, само че това, което е твое постоянно е най-хубаво. "

„ Животът е единствено един момент сред две вечности. “