Върховният административен съд отмени като незаконосъобразно наложеното от ВСС дисциплинарно наказание на съдия Мирослава Тодорова
София. Петчленен състав на Върховния административен съд анулира решението по административно дело №10631 от 2020 година и вместо него постанови анулация на дисциплинарното наказване „ забележка “ на арбитър Мирослава Тодорова. Това беше наложено с решение по т.3 от протокол № 30 от 1.09.2020 година на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет, на съображение член 308, ал.1, т.1 от Закона за правосъдната власт. Това оповестиха от пресцентъра на Върховния административен съд .
Върховните магистрати одобряват, че обжалваното решение, след осъществена инспекция по реда на член 218, ал.1 и ал.2 от Административнопроцесуален кодекс, и по отношение на решение от 19.10.2021 година по дело „ Мирослава Тодорова против България “ на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), се явява незаконосъобразно.
Решението на Европейски съд по правата на човека съставлява ново събитие по смисъла на член 142, алинея 2 Административно-процесуалния кодекс, несъмнено относимо към преценката за правомерност на оспореното по правосъден ред решение на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет за налагане на наказване. Това решение на Европейски съд по правата на човека открива нови обстоятелства от значително правно значение, които подлежат на преценка все още на привършване на устните надпревари в сегашното касационно произвеждане.
Задължителната мощ на решението на Европейски съд по правата на човека за националния съд произтича от чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България по отношение на чл.46 от КЗПЧ, която Конвенция е утвърдена от страната ни през 1992 година и по силата на тази ратификация е приета и юрисдикцията на Европейски съд по правата на човека.
Съгласно член 46, т.1 от КЗПЧ, Република България, като „ високодоговаряща страна “ посредством съответните органи на власт и съдилищата, има международноправно обвързване да извършва окончателните решения на Европейски съд по правата на човека, установяващи нарушавания на Конвенцията, като спомага или директно отстранява откритите нарушавания с използвани и възможни ограничения. Тези ограничения са предоставени под друга форма на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт с редица решения, резолюции и други документи на Комитета на министрите и Отдела за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека към Съвета на Европа и целят сполучливото осъществяване на решенията и попречване на бъдещи нарушавания на Конвенцията.
С решението на Европейски съд по правата на човека по дело „ Мирослава Тодорова против България “ се приема, че предходните две дисциплинарни санкции на арбитър Тодорова са й наложени поради рецензията ѝ към Висш съдебен съвет и изпълнителната власт, като преобладаващата цел /паралелна на законосъобразната цел/ е била тя да бъде осъдена и сплашена поради позициите си, а не да се подсигурява спазването на периодите по делата /§ 191-§210/.
Нещо повече, в §211 се засяга, че осъществения блян да се употребяват дисциплинарните производства като възмездие за изразените от жалбоподателката позици е изключително обезпокоителен “. Този извод и други такива, изразени по-долу, както и в §212, са дали съображение за систематизиране във второ равнище по значимост на това решение на Европейски съд по правата на човека. В тази връзка е и постановеното в §176, в който се засяга, че Съдът не подценява обстоятелството, че тези санкции са имали като официално съображение съществени професионални пропуски на жалбоподателката, които са настрана от обществено изразяваните от нея позиции и чието фактически битие не може да бъде оспорено, само че Съдът приема, че наложените й дисциплинарни санкции са имали един „ възпиращ и обезкуражаващ резултат “ както върху жалбоподателката, по този начин и върху другите магистрати за изложение на отзиви и то по въпроси от социална значителност, свързани с независимостта на правосъдната власт.
Обсъжданото решение на Европейски съд по правата на човека подлага на подозрение и дискредитира наложените две предишни санкции на арбитър Тодорова и то по метод, задължаващ Държавата да признае този факт. В тази връзка признатата от Висш съдебен съвет и първоинстанционният съд в обжалваното решение „ методичност “ по член 307, ал.3, т.1 Закон за съдебната власт е освен разколебана, а и несъществуваща, т.е. налице е несъответност на правното съображение, визирано в обжалвания административен акт с откритата фактическа конюнктура пред Европейски съд по правата на човека, относима и напълно използвана в сегашното касационно произвеждане с оглед заложеното в §201 от решението.
Следователно, обжалваното решение на тричленният състав на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата на Тодорова против решение по т.3 от протокол № 30 / 01.09.2020 година на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет се явява незаконосъобразно и следва да бъде анулирано и по реда на член 222, ал.1 Административнопроцесуален кодекс - постановено друго всъщност, с което се анулира решението за Семеен кодекс на Висш съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказване „ забележка “ на арбитър Мирослава Тодорова.
Върховните магистрати одобряват, че обжалваното решение, след осъществена инспекция по реда на член 218, ал.1 и ал.2 от Административнопроцесуален кодекс, и по отношение на решение от 19.10.2021 година по дело „ Мирослава Тодорова против България “ на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), се явява незаконосъобразно.
Решението на Европейски съд по правата на човека съставлява ново събитие по смисъла на член 142, алинея 2 Административно-процесуалния кодекс, несъмнено относимо към преценката за правомерност на оспореното по правосъден ред решение на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет за налагане на наказване. Това решение на Европейски съд по правата на човека открива нови обстоятелства от значително правно значение, които подлежат на преценка все още на привършване на устните надпревари в сегашното касационно произвеждане.
Задължителната мощ на решението на Европейски съд по правата на човека за националния съд произтича от чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България по отношение на чл.46 от КЗПЧ, която Конвенция е утвърдена от страната ни през 1992 година и по силата на тази ратификация е приета и юрисдикцията на Европейски съд по правата на човека.
Съгласно член 46, т.1 от КЗПЧ, Република България, като „ високодоговаряща страна “ посредством съответните органи на власт и съдилищата, има международноправно обвързване да извършва окончателните решения на Европейски съд по правата на човека, установяващи нарушавания на Конвенцията, като спомага или директно отстранява откритите нарушавания с използвани и възможни ограничения. Тези ограничения са предоставени под друга форма на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт с редица решения, резолюции и други документи на Комитета на министрите и Отдела за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека към Съвета на Европа и целят сполучливото осъществяване на решенията и попречване на бъдещи нарушавания на Конвенцията.
С решението на Европейски съд по правата на човека по дело „ Мирослава Тодорова против България “ се приема, че предходните две дисциплинарни санкции на арбитър Тодорова са й наложени поради рецензията ѝ към Висш съдебен съвет и изпълнителната власт, като преобладаващата цел /паралелна на законосъобразната цел/ е била тя да бъде осъдена и сплашена поради позициите си, а не да се подсигурява спазването на периодите по делата /§ 191-§210/.
Нещо повече, в §211 се засяга, че осъществения блян да се употребяват дисциплинарните производства като възмездие за изразените от жалбоподателката позици е изключително обезпокоителен “. Този извод и други такива, изразени по-долу, както и в §212, са дали съображение за систематизиране във второ равнище по значимост на това решение на Европейски съд по правата на човека. В тази връзка е и постановеното в §176, в който се засяга, че Съдът не подценява обстоятелството, че тези санкции са имали като официално съображение съществени професионални пропуски на жалбоподателката, които са настрана от обществено изразяваните от нея позиции и чието фактически битие не може да бъде оспорено, само че Съдът приема, че наложените й дисциплинарни санкции са имали един „ възпиращ и обезкуражаващ резултат “ както върху жалбоподателката, по този начин и върху другите магистрати за изложение на отзиви и то по въпроси от социална значителност, свързани с независимостта на правосъдната власт.
Обсъжданото решение на Европейски съд по правата на човека подлага на подозрение и дискредитира наложените две предишни санкции на арбитър Тодорова и то по метод, задължаващ Държавата да признае този факт. В тази връзка признатата от Висш съдебен съвет и първоинстанционният съд в обжалваното решение „ методичност “ по член 307, ал.3, т.1 Закон за съдебната власт е освен разколебана, а и несъществуваща, т.е. налице е несъответност на правното съображение, визирано в обжалвания административен акт с откритата фактическа конюнктура пред Европейски съд по правата на човека, относима и напълно използвана в сегашното касационно произвеждане с оглед заложеното в §201 от решението.
Следователно, обжалваното решение на тричленният състав на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата на Тодорова против решение по т.3 от протокол № 30 / 01.09.2020 година на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет се явява незаконосъобразно и следва да бъде анулирано и по реда на член 222, ал.1 Административнопроцесуален кодекс - постановено друго всъщност, с което се анулира решението за Семеен кодекс на Висш съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказване „ забележка “ на арбитър Мирослава Тодорова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ