Ново поколение невронавигация в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ позволява главата да бъде подвижна по време на мозъчна операция
София. Ново потомство невронавигация разрешава главата да бъде преносима по време на мозъчна интервенция. Това е допустимо благодарение на специфична електромагнитна приставка, с помощта на която позицията на главата на пациента може да се трансформира, без да се трансформират авансово заложените координати в невронавигацията. Първото и само място у нас, в което е въведена в рутинната процедура новата технология е Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. Тя намира най-широко приложение и към този момент сполучливо е употребена за ендоназална, ендоскопска хирургия и други тумори на черепната база – главно пациенти с аденоми на хипофизата. При тези интервенции, с помощта на актуалните технологии, неврохирургът доближава до тумора през носната празнина, което подсигурява минимална хирургична контузия, по-добър резултат от хирургичното лекуване и по-бързо възобновяване. Това оповестиха от лечебното заведение .
Какво съставлява самата интервенция?
При ендоскопската ендоназална хирургия оптиката и микроинструментите минават през образуваните естествени анатомични кухини на черепа. Невронавигационната система подкрепя хирурга в достигането до набелязаната цел, намалявайки риска от нежелани затруднения. При общоприетата невронавигация, главата е закрепената в специфичен държач (пин холдер) и не може да бъде ротирана или местена в допълнение по време на процедурата. Това се постанова заради условието за устойчивост на характерните сферични излъчватели, които отразяват сигнала към камерите на невронавигационната система. Задаването на координатите и тяхното пресмятане се прави преди да стартира същинската хирургична активност и при разбъркване на главата се губи точността на координатите в навигационната система. Това крие сериозен риск за неточност и отклоняване в координатите и загуба на вярната посока към набелязаната цел.
При ендоназалната, ендоскопска хиругия на черепната база обаче може да се наложи смяна в позицията на главата по време на хирургичната процедура. Допълнителната електромагнитна приставка се нарежда странично или под главата на пациента. В този случай държач на главата не е нужен и тя лежи свободно на силиконова възглавница. Камерите на системата засичат координатите на значимите за хирурга анатомични репери, без значение от смяната в позицията на главата и на процедура отклоняване и неточност са невъзможни.
„ Промяната на позицията на главата с ротиране или флексиране по време на хирургичната процедура разрешава още по-добра визуализация и маневриране в кухините, с цел да се доближи до набелязаната цел. При общоприетата навигация с закрепена глава, всяка смяна в нейната позиция изисква нова регистрация на анатомичните репери и преизчисляване на координатите в навигационната система. По време на същинската хирургична част това е извънредно мъчно, а в множеството случаи невероятно. Използването на тази приставка прави процедурата по-малко рискова за пациента, а на хирурга дава по- огромна независимост на придвижвания и маневриране с инструментариума “. Това изясни ръководителят на Референтния център за ендоскопско лекуване на хипофизни аденоми доктор Асен Хаджиянев, д.м. който е пионер в потреблението на новата технология в България . Намаляването на времетраенето на интервенцията снижава риска от спомагателна контузия за пациента по време на процедурата и подсигурява доста по-бързо възобновяване.
Първата у нас ендоскопска, ендоназална процедура с потребление на тази система е осъществена в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ при започване на месец август. Пациентът беше дете с туморна лезия – краниофарингиом. Операцията мина сполучливо и с добър излаз за дребния човек. При децата този характерен консуматив се поема от фонда за лекуване на деца към НЗОК. При възрастните, за жалост, на този стадий, няма реимбурсиране и е за сметка на пациента. „ Надяваме се потреблението на тази система да бъде по-широко застъпено в нашата клинична процедура, както и да се откри решение за цялостното й реимбурсиране “, споделя доктор Хаджиянев, д.м..
И малко статистика:
Хипофизните аденоми предстваляват към 8-10% от интракраниалните тумори. При деца се срещат рядко, за разлика от краниофанигиомите. Тези, които са показани за оперативно лекуване, би трябвало да бъдат отстранявани в точния момент, с цел да не се стига до трайна инвалидизация. Диагнозата се показва от характерни признаци или разгъната клинична изява: главоболие, зрителни разстройства, хормонална дисфункция, инсипиден (воден) диабет, закъснение във физическото развиване. Всичките тези признаци допускат провеждането на профилирани хормонални проучвания и наложителната образна диагностика с МРТ и контрастно увеличаване.
Какво съставлява самата интервенция?
При ендоскопската ендоназална хирургия оптиката и микроинструментите минават през образуваните естествени анатомични кухини на черепа. Невронавигационната система подкрепя хирурга в достигането до набелязаната цел, намалявайки риска от нежелани затруднения. При общоприетата невронавигация, главата е закрепената в специфичен държач (пин холдер) и не може да бъде ротирана или местена в допълнение по време на процедурата. Това се постанова заради условието за устойчивост на характерните сферични излъчватели, които отразяват сигнала към камерите на невронавигационната система. Задаването на координатите и тяхното пресмятане се прави преди да стартира същинската хирургична активност и при разбъркване на главата се губи точността на координатите в навигационната система. Това крие сериозен риск за неточност и отклоняване в координатите и загуба на вярната посока към набелязаната цел.
При ендоназалната, ендоскопска хиругия на черепната база обаче може да се наложи смяна в позицията на главата по време на хирургичната процедура. Допълнителната електромагнитна приставка се нарежда странично или под главата на пациента. В този случай държач на главата не е нужен и тя лежи свободно на силиконова възглавница. Камерите на системата засичат координатите на значимите за хирурга анатомични репери, без значение от смяната в позицията на главата и на процедура отклоняване и неточност са невъзможни.
„ Промяната на позицията на главата с ротиране или флексиране по време на хирургичната процедура разрешава още по-добра визуализация и маневриране в кухините, с цел да се доближи до набелязаната цел. При общоприетата навигация с закрепена глава, всяка смяна в нейната позиция изисква нова регистрация на анатомичните репери и преизчисляване на координатите в навигационната система. По време на същинската хирургична част това е извънредно мъчно, а в множеството случаи невероятно. Използването на тази приставка прави процедурата по-малко рискова за пациента, а на хирурга дава по- огромна независимост на придвижвания и маневриране с инструментариума “. Това изясни ръководителят на Референтния център за ендоскопско лекуване на хипофизни аденоми доктор Асен Хаджиянев, д.м. който е пионер в потреблението на новата технология в България . Намаляването на времетраенето на интервенцията снижава риска от спомагателна контузия за пациента по време на процедурата и подсигурява доста по-бързо възобновяване.
Първата у нас ендоскопска, ендоназална процедура с потребление на тази система е осъществена в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ при започване на месец август. Пациентът беше дете с туморна лезия – краниофарингиом. Операцията мина сполучливо и с добър излаз за дребния човек. При децата този характерен консуматив се поема от фонда за лекуване на деца към НЗОК. При възрастните, за жалост, на този стадий, няма реимбурсиране и е за сметка на пациента. „ Надяваме се потреблението на тази система да бъде по-широко застъпено в нашата клинична процедура, както и да се откри решение за цялостното й реимбурсиране “, споделя доктор Хаджиянев, д.м..
И малко статистика:
Хипофизните аденоми предстваляват към 8-10% от интракраниалните тумори. При деца се срещат рядко, за разлика от краниофанигиомите. Тези, които са показани за оперативно лекуване, би трябвало да бъдат отстранявани в точния момент, с цел да не се стига до трайна инвалидизация. Диагнозата се показва от характерни признаци или разгъната клинична изява: главоболие, зрителни разстройства, хормонална дисфункция, инсипиден (воден) диабет, закъснение във физическото развиване. Всичките тези признаци допускат провеждането на профилирани хормонални проучвания и наложителната образна диагностика с МРТ и контрастно увеличаване.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ