Проф. д.н. Венелин Терзиев: Нека отгледаме онова прогресивно бунтарство, което да отвори нови и чисти хоризонти пред страната ни
София. Нека отгледаме това прогресивно бунтарство, което да отвори нови и чисти хоризонти пред страната ни! За това приканва проф., д.ик.н., д.н. (Национална сигурност), д.н. (Социални дейности) Венелин Терзиев в изявление за началото на образователната година, предоставено от Военна академия " Г. С. Раковски " .
" Утрото на 15 септември постоянно е по-различно и като чувство, и като същина. По-възрастните усещат оня привкус на притесненост и някаква избрана доза носталгия към това, което се е случило преди години. Най-малките са в трепетно очакване на нещо ново и друго, което се случва в техния млад живот. И в случай че би трябвало да бъдем откровени и почтени пред себе си, когато и да се е случило това, първият образователен ден остава в спомените и в съзнанието ни отпечатък върху нашето съществуване по един необикновен и друг метод ", показва проф. Терзиев.
" Неизменните цветя, набрани от градината или купени от локалния пазар, бяха наложителен признак за всеки възпитаник в тържеството за първия образователен ден. Днес, поизменили тази традиция с апели да използваме тези пари за някоя благотворителна цел, сякаш поотместваме както вниманието, по този начин и уважителното отношение към българския преподавател. А нали точно той, българският преподавател, е този, който от Възраждането до наши дни, в годините на всичките трудности по историческия и житейски ни път, е оня стожер, който ни дава познание, мощ и онази невидима сила за превъзмогване на превратностите на времето.
И в случай че през днешния ден считаме, че учителите към този момент имат съвсем прилични условия на труд и обичайно заплащане, би трябвало да се замислим къде и по какъв начин през годините ги поставихме по значителност и публично състояние в общественото ни развиване. И ми се коства, че те към момента изцяло несправедливо стоят някъде настрана, като добавък или нещо, от което сякаш всички имаме потребност, само че някак с не изключително огромно значение ", разяснява той.
" Историята ни припомня, че за първи път елино-българско учебно заведение подхваща да открие през 1812 година в Котел даскал Антон Хаджи Кринчу. Там той подкрепя учениците да схванат сложните гръцки текстове, като си служи с приказваме български език. За светския темперамент на Котленското елино-българско учебно заведение приказва и събитието, че даскал Андончо открива по-свободни връзки с децата, предизвиква игрите им, даже самичък взема присъединяване в тях. Между учениците му е и дребният Петър хаджи Беров, останал в историята ни с една търка брошура, озаглавена „ Буквар с разнообразни поуки “ и наречена по-късно от народа ни „ Рибен буквар “.
Днес, актуалната българска реалност би трябвало да постави особени старания, с цел да промени отношението ни както към образованието, по този начин и към езика ни. Не единствено тъй като запустелите ни учебни здания се множат с всяка минала година, а и поради това, че би трябвало дълбока да преосмислим отношението си освен към институцията на българския преподавател, а изобщо към процеса на обучение. И в случай че през днешния ден не намираме подобаващи думи за положително отношение, пари за цвете, като знак за почитание и задоволително време, с цел да присъстваме в този развой, то това значи, че сме на задоволително неверна позиция ", отбелязва проф. Терзиев.
" Съвременният немски публицист Вернер Мич споделя: „ Три предмета не са включени в учебната стратегия: приемливост, логичност, човещина, но и трите се възпитават точно там, в учебното заведение “. Колкото по-бързо и по-ясно осъзнаем потребността от избрана устременост в напъните да покажем и да кажем на обществото ни, че българските учители са изключително значими освен за личното ни дете, а за съществуването и развиването на обществото ни, толкоз по-скоро ще можем да разчитаме на ясни проявления на умереност и нормалност в човешките личностни връзки и в смяна на публичните връзки като цяло.
Безспорно законите се градят от хора за хора, само че са такива, каквито обществото е склонно да одобри и извърши. Именно в този незабележим развой са значими отношението, уважението и смисъла на институцията Учител ", декларира той.
" Американският публицист и мъдрец Хенри Дейвид Торо ни споделя: „ Вие не би трябвало да знаете прекалено много или да бъдете прекомерно акуратен в желанието си да знаете безусловно всичко. Понякога точно в неразгадаемото, скритото и тайнственото се крие хубостта на живота. Именно това би трябвало да се опитаме да оставим в мислите, в желанията и настройките на младите българи. Стремежите към всичко това ще роди или породи тези еволюционни или революционни процеси (без значение кои от тях), с цел да се случи или получи така мечтаното ни модерно българско общество. Дали то ще е по-добро или по-лошо ще зависи само и единствено от това по какъв начин и по-какъв метод сме подготвили младите българи да го подредят или наредят. Те, несъмнено, ще бъдат разнообразни от нас – ще имат нови и разнообразни ползи, ще си служат с нова техника и технологии. Но значимото и същинското е в това да бъдат положителни хора ", споделя още проф. Терзиев.
" Математикът Джейкъб Броновски споделя, че е „ значимо учениците да носят малко бунтарско отношение в занятията си. Те не са тук, с цел да боготворят това, което е познато, а с цел да го подлагат на подозрение “.
Нека отгледаме това прогресивно бунтарство, тъй като останалото ще поведе в бездната на смирение и нищожество.
Доста по-късно откакто в Котел е основано първото българско учебно заведение, за различен един популярен българин – Георги Стойков Раковски, Патриархът Вазов написа:
Тук влъхва умислен, там луда глава,
тъмен узник в Стамбул, военачалник в Балкана,
стихотворец и бандит под съща одеждa,
мисъл и желязо, лира и тръба.
Това е българинът и подобен би трябвало да бъде в актуалните ни измерения, мисли и усеща.
Затова и през днешния ден, когато пожелаваме на младежите: „ На добър час! “ през идната образователна година, дано им кажем, че е изключително значимо с изключение на познание да придобият това бунтарство, което да отвори нови и чисти хоризонти пред страната ни! ", акцентира проф. д.н. Венелин Терзиев.
" Утрото на 15 септември постоянно е по-различно и като чувство, и като същина. По-възрастните усещат оня привкус на притесненост и някаква избрана доза носталгия към това, което се е случило преди години. Най-малките са в трепетно очакване на нещо ново и друго, което се случва в техния млад живот. И в случай че би трябвало да бъдем откровени и почтени пред себе си, когато и да се е случило това, първият образователен ден остава в спомените и в съзнанието ни отпечатък върху нашето съществуване по един необикновен и друг метод ", показва проф. Терзиев.
" Неизменните цветя, набрани от градината или купени от локалния пазар, бяха наложителен признак за всеки възпитаник в тържеството за първия образователен ден. Днес, поизменили тази традиция с апели да използваме тези пари за някоя благотворителна цел, сякаш поотместваме както вниманието, по този начин и уважителното отношение към българския преподавател. А нали точно той, българският преподавател, е този, който от Възраждането до наши дни, в годините на всичките трудности по историческия и житейски ни път, е оня стожер, който ни дава познание, мощ и онази невидима сила за превъзмогване на превратностите на времето.
И в случай че през днешния ден считаме, че учителите към този момент имат съвсем прилични условия на труд и обичайно заплащане, би трябвало да се замислим къде и по какъв начин през годините ги поставихме по значителност и публично състояние в общественото ни развиване. И ми се коства, че те към момента изцяло несправедливо стоят някъде настрана, като добавък или нещо, от което сякаш всички имаме потребност, само че някак с не изключително огромно значение ", разяснява той.
" Историята ни припомня, че за първи път елино-българско учебно заведение подхваща да открие през 1812 година в Котел даскал Антон Хаджи Кринчу. Там той подкрепя учениците да схванат сложните гръцки текстове, като си служи с приказваме български език. За светския темперамент на Котленското елино-българско учебно заведение приказва и събитието, че даскал Андончо открива по-свободни връзки с децата, предизвиква игрите им, даже самичък взема присъединяване в тях. Между учениците му е и дребният Петър хаджи Беров, останал в историята ни с една търка брошура, озаглавена „ Буквар с разнообразни поуки “ и наречена по-късно от народа ни „ Рибен буквар “.
Днес, актуалната българска реалност би трябвало да постави особени старания, с цел да промени отношението ни както към образованието, по този начин и към езика ни. Не единствено тъй като запустелите ни учебни здания се множат с всяка минала година, а и поради това, че би трябвало дълбока да преосмислим отношението си освен към институцията на българския преподавател, а изобщо към процеса на обучение. И в случай че през днешния ден не намираме подобаващи думи за положително отношение, пари за цвете, като знак за почитание и задоволително време, с цел да присъстваме в този развой, то това значи, че сме на задоволително неверна позиция ", отбелязва проф. Терзиев.
" Съвременният немски публицист Вернер Мич споделя: „ Три предмета не са включени в учебната стратегия: приемливост, логичност, човещина, но и трите се възпитават точно там, в учебното заведение “. Колкото по-бързо и по-ясно осъзнаем потребността от избрана устременост в напъните да покажем и да кажем на обществото ни, че българските учители са изключително значими освен за личното ни дете, а за съществуването и развиването на обществото ни, толкоз по-скоро ще можем да разчитаме на ясни проявления на умереност и нормалност в човешките личностни връзки и в смяна на публичните връзки като цяло.
Безспорно законите се градят от хора за хора, само че са такива, каквито обществото е склонно да одобри и извърши. Именно в този незабележим развой са значими отношението, уважението и смисъла на институцията Учител ", декларира той.
" Американският публицист и мъдрец Хенри Дейвид Торо ни споделя: „ Вие не би трябвало да знаете прекалено много или да бъдете прекомерно акуратен в желанието си да знаете безусловно всичко. Понякога точно в неразгадаемото, скритото и тайнственото се крие хубостта на живота. Именно това би трябвало да се опитаме да оставим в мислите, в желанията и настройките на младите българи. Стремежите към всичко това ще роди или породи тези еволюционни или революционни процеси (без значение кои от тях), с цел да се случи или получи така мечтаното ни модерно българско общество. Дали то ще е по-добро или по-лошо ще зависи само и единствено от това по какъв начин и по-какъв метод сме подготвили младите българи да го подредят или наредят. Те, несъмнено, ще бъдат разнообразни от нас – ще имат нови и разнообразни ползи, ще си служат с нова техника и технологии. Но значимото и същинското е в това да бъдат положителни хора ", споделя още проф. Терзиев.
" Математикът Джейкъб Броновски споделя, че е „ значимо учениците да носят малко бунтарско отношение в занятията си. Те не са тук, с цел да боготворят това, което е познато, а с цел да го подлагат на подозрение “.
Нека отгледаме това прогресивно бунтарство, тъй като останалото ще поведе в бездната на смирение и нищожество.
Доста по-късно откакто в Котел е основано първото българско учебно заведение, за различен един популярен българин – Георги Стойков Раковски, Патриархът Вазов написа:
Тук влъхва умислен, там луда глава,
тъмен узник в Стамбул, военачалник в Балкана,
стихотворец и бандит под съща одеждa,
мисъл и желязо, лира и тръба.
Това е българинът и подобен би трябвало да бъде в актуалните ни измерения, мисли и усеща.
Затова и през днешния ден, когато пожелаваме на младежите: „ На добър час! “ през идната образователна година, дано им кажем, че е изключително значимо с изключение на познание да придобият това бунтарство, което да отвори нови и чисти хоризонти пред страната ни! ", акцентира проф. д.н. Венелин Терзиев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ