София. Клаузите, които поставя Ньойският договор на българската държава, в

София. Клаузите, които слага Ньойският контракт на българската страна, в частност на Българската войска, са смазващи. Това сподели военният историк и учител полк. от запаса Мишо Йорданов, в изявление за предаването „ За достойнството и славата на България “ на Радио „ Фокус “ във връзка 102 години от подписването на Ньойския диктат. По думите му по тази причина дефинираме и тази дата – 27 ноември, като една черна дата, която нанася голяма контузия в народопсихолигията ни.

„ Ако се запитаме за какво помним датата 27 ноември, за какво по този начин травматично сякаш се е забила в нашето схващане, ще кажем едно: тогава, без значение от териториалните загуби, които търпи България в Междусъюзническата война и клаузите на Букурещкия контракт, вярата не е към момента пречупена за решението на националната ни идея, на националния въпрос. Защото тогава Българската войска се съхранява, т.е. вярата не е пречупена. На 27 ноември, с подписването на Ньойския контракт тази вяра е пречупена, по тази причина, тъй като и Българската войска сякаш й е отнета опцията да съществува, на Българската войска е отнета опцията да взема присъединяване в отбраната или в бъдещи бойни дейности “, уточни той.

„ Наред с клаузите, които дефинират териториалните загуби за България, а те не са дребни – цяла Егейска Македония, Вардарска Македония… Тя, Македония, е разграничена на три, апропо – сред Сърбия, Гърция и България. Цялата тази разграничена Македония – ябълката на раздора, както споделяме в предходните войни, в този момент отива, сякаш тази идея е пречупена. След Македония имаме доста стопански клаузи, които са по този начин готови, че да не дадат опция на българската стопанска система още веднъж да възроди Българската войска. Т.е. пречупени са с репарации, пречупени са със възбраната да произвеждаме, да доставяме на Българската войска имущество. А самото орязване на персоналния състав на Българската войска приказва за това какъв брой доста се опасяват Великите сили или спечелилите “, сподели още Йорданов.

„ Така Българската войска, с изключение на със скъсен персонален състав, също така, че на нея й се не разрешава да има постоянна войска, т.е. да има наборна войска – армията към този момент се провежда, рекрутира на непринуден принцип, т.е. доброволци влизат в армията, и им е неразрешено да бъде повече от 20 000 души. 10 000 души, разбра се, служещи в жандармерия, полиция, митничари. Някъде към 33 000 души, които да не бъдат в положение даже да подсигуряват и нейния суверенитет, нейната целокупност и самостоятелност. Те са били предопределени извънредно за поддържане на вътрешния ред, както се споделя, в контракта. Освен това на Българската войска й е неразрешено да създава оръжие. Намалено е извънредно доста въоръжението на Българската войска. На 1000 души бойци се падат 1150 пушки, с 15 картечници, 2 минометни и две или три оръдия или гаубици, което е напълно, напълно незадоволително за въоръжението на един подобен състав. Забранено е да имаме подводници. Някой ще каже – то пък сякаш сме имали. Оказва се, че да, фактически сме имали подводница през Първата международна война и в този момент е неразрешено да имаме подводници, което пък нарушава салдото на флота. Флотът ни не може да бъде уравновесен, в случай че нямаме подводница. Това още в 1918 година е било известно “, добави той.