София е сред градовете в Европа с най-мръсен въздух
София е измежду най-замърсените с финни прахови частици градове в Европа. Това твърди научната работа на Европейската комисия, която предлага самостоятелни, основани на научни проучвания препоръки в поддръжка на правенето на политиките на Европейски Съюз. Данните разкриват какво е качеството на въздуха в 150 града в Европейски Съюз и кои са най-замърсените места. Отговорите на тези въпроси и съпоставения на данните предлага особено направен атлас за качеството на въздуха.
Атласът показва главните категории източници на излъчвания на фини прахови частици ПЧ2.5 за 150 града в цяла Европа , в това число четири в България – Бургас, Пловдив, София и Варна.
Според данните София има един от най-високите проценти в Европа на излъчванията, генерирани от огромните градове (център плюс прилежащите му зони), с 64 %, при междинна стойност за Европейски Съюз от 32 %, сочат данните в атласа.
ПЧ2,5 са частици във въздуха с диаметър, по-малък от 2,5 микрометра (милионна част от метъра - μm). Те включват както непосредствено издадени прахови частици, пушек, сажди, полени и почвени частици, по този начин и частици, които се образуват непосредствено в атмосферата. ПЧ2,5 вредят на здравето. През 2019 година се счита, че те са предизвикали към 307 000 случая на преждевременна гибел в Европейски Съюз .
Атласът дава подробна визия за това по какъв начин излъчванията от превоза, селското стопанство, индустрията, отоплението на жилищата и корабоплаването въздействат върху замърсяването с ПЧ2,5. Техният принос за замърсяването на въздуха варира доста в другите градове. Например в Малмьо преобладаващият източник е превозът, а в Любляна това е жилищното отопление.
Особено когато е над стандартите на Европейски Съюз за качество на въздуха, замърсяването с ПЧ2,5 се отразява на публичното здраве, усилва разноските за опазване на здравето и въздейства на стопанската система.
Познаването на каузи на излъчванията и техния генезис може да помогне на градовете да разработят ограничения, ориентирани към най-замърсяващите действия. То може също по този начин да помогне да се разбере дали интервенциите на локално, национално или европейско ниво ще бъдат най-ефективни.
Актуалното издание на атласа от края на предходната година осъвременява данните от предходното издание, оповестено през 2017 г.
Атласът демонстрира, че излъчванията от превоза имат значим принос за равнищата на ПЧ2,5 в няколко европейски града. Такъв е казусът с градове като Малмьо (39 % от общото количество ПЧ2,5), Бреша (28 %) и Парма (27 %), Анже и Верона (26 %).
В същото време прави усещане, че излъчванията на CO₂ и парникови газове в България понижават през последните 3 десетилетия като се изключи транспортния бранш. Това пък сочат данни от изданието от 2021 година на доклада EDGAR на Съвместния проучвателен център. Ако излъчванията на замърсители, генерирани от строителния бранш, понижават с 82 % от 1990 година насам, тези в превоза набъбнаха с 22 %.
Въпреки че селскостопанските действия се правят най-вече отвън градовете, техните излъчвания способстват доста за концентрацията на ПЧ2,5 в доста европейски градове. Най-голям е приносът в Нюкасъл (34 %) и в немските градове Волфсбург (32 %), Хановер (31 %), Кил (30 %) и Бон (40 %).
Промишлеността играе основна роля за замърсяването на въздуха в някои градове. Най-голям е приносът в Линц (55 %), Рига и Катовице (47 %), Кошице (44 %) и Овиедо (44 %). Влиянието на жилищното отопление е по-значимо в някои източни страни и в някои градове в Италия. Най-голям е приносът в Любляна (45%), Торино (41%), София (40%), Загреб (38%) и Будапеща (33%).
Корабоплаването също има основна роля, изключително в крайбрежните градове като Валета (33%), Палермо (29%), Палма де Майорка (26%), Атина (24%) и Бари (21%).
Резултатите, показани в атласа, са получени с помощта на опростения модел за качеството на въздуха SHERPA, създаден от Съвместния проучвателен център.
Авторите акцентират като рекомендация въз основа на научните проучвания, че при изработването на проекти за качеството на въздуха е значимо да се вземат поради характерните за града условия . Въздействието на ограниченията върху концентрациите на фини прахови частици е друго в обособените градове, даже и в градовете в една и съща страна.
За доста градове дейностите на локално равнище в градски мащаб са дейно средство за възстановяване на качеството на въздуха с ПЧ2,5. Основният източник на замърсяване постоянно се намира в границите на града . Секторните ограничения, ориентирани към селското стопанство в мащаба на страната или Европейски Съюз, могат да имат ясна изгода за качеството на въздуха в градовете, заключават създателите на атласа.
Атласът показва главните категории източници на излъчвания на фини прахови частици ПЧ2.5 за 150 града в цяла Европа , в това число четири в България – Бургас, Пловдив, София и Варна.
Според данните София има един от най-високите проценти в Европа на излъчванията, генерирани от огромните градове (център плюс прилежащите му зони), с 64 %, при междинна стойност за Европейски Съюз от 32 %, сочат данните в атласа.
ПЧ2,5 са частици във въздуха с диаметър, по-малък от 2,5 микрометра (милионна част от метъра - μm). Те включват както непосредствено издадени прахови частици, пушек, сажди, полени и почвени частици, по този начин и частици, които се образуват непосредствено в атмосферата. ПЧ2,5 вредят на здравето. През 2019 година се счита, че те са предизвикали към 307 000 случая на преждевременна гибел в Европейски Съюз .
Атласът дава подробна визия за това по какъв начин излъчванията от превоза, селското стопанство, индустрията, отоплението на жилищата и корабоплаването въздействат върху замърсяването с ПЧ2,5. Техният принос за замърсяването на въздуха варира доста в другите градове. Например в Малмьо преобладаващият източник е превозът, а в Любляна това е жилищното отопление.
Особено когато е над стандартите на Европейски Съюз за качество на въздуха, замърсяването с ПЧ2,5 се отразява на публичното здраве, усилва разноските за опазване на здравето и въздейства на стопанската система.
Познаването на каузи на излъчванията и техния генезис може да помогне на градовете да разработят ограничения, ориентирани към най-замърсяващите действия. То може също по този начин да помогне да се разбере дали интервенциите на локално, национално или европейско ниво ще бъдат най-ефективни.
Актуалното издание на атласа от края на предходната година осъвременява данните от предходното издание, оповестено през 2017 г.
Атласът демонстрира, че излъчванията от превоза имат значим принос за равнищата на ПЧ2,5 в няколко европейски града. Такъв е казусът с градове като Малмьо (39 % от общото количество ПЧ2,5), Бреша (28 %) и Парма (27 %), Анже и Верона (26 %).
В същото време прави усещане, че излъчванията на CO₂ и парникови газове в България понижават през последните 3 десетилетия като се изключи транспортния бранш. Това пък сочат данни от изданието от 2021 година на доклада EDGAR на Съвместния проучвателен център. Ако излъчванията на замърсители, генерирани от строителния бранш, понижават с 82 % от 1990 година насам, тези в превоза набъбнаха с 22 %.
Въпреки че селскостопанските действия се правят най-вече отвън градовете, техните излъчвания способстват доста за концентрацията на ПЧ2,5 в доста европейски градове. Най-голям е приносът в Нюкасъл (34 %) и в немските градове Волфсбург (32 %), Хановер (31 %), Кил (30 %) и Бон (40 %).
Промишлеността играе основна роля за замърсяването на въздуха в някои градове. Най-голям е приносът в Линц (55 %), Рига и Катовице (47 %), Кошице (44 %) и Овиедо (44 %). Влиянието на жилищното отопление е по-значимо в някои източни страни и в някои градове в Италия. Най-голям е приносът в Любляна (45%), Торино (41%), София (40%), Загреб (38%) и Будапеща (33%).
Корабоплаването също има основна роля, изключително в крайбрежните градове като Валета (33%), Палермо (29%), Палма де Майорка (26%), Атина (24%) и Бари (21%).
Резултатите, показани в атласа, са получени с помощта на опростения модел за качеството на въздуха SHERPA, създаден от Съвместния проучвателен център.
Авторите акцентират като рекомендация въз основа на научните проучвания, че при изработването на проекти за качеството на въздуха е значимо да се вземат поради характерните за града условия . Въздействието на ограниченията върху концентрациите на фини прахови частици е друго в обособените градове, даже и в градовете в една и съща страна.
За доста градове дейностите на локално равнище в градски мащаб са дейно средство за възстановяване на качеството на въздуха с ПЧ2,5. Основният източник на замърсяване постоянно се намира в границите на града . Секторните ограничения, ориентирани към селското стопанство в мащаба на страната или Европейски Съюз, могат да имат ясна изгода за качеството на въздуха в градовете, заключават създателите на атласа.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ