София. 27 ноември е дата, която за Българската армия е

София. 27 ноември е дата, която за Българската войска е доста черна, доста трагична дата, тъй като се пречупва гръбнакът на една мощна, освен мощна духом, само че на една доста респектираща на Балканите войска, която никой е нямал интерес да съществува като съперник негов. Това сподели военният историк и учител полк. от запаса Мишо Йорданов, в изявление за предаването „ За достойнството и славата на България “ на Радио „ Фокус “ във връзка 102 години от подписването на Ньойския диктат. „ Затова и англичаните споделят, че „ В една бъдеща война ние би трябвало да действаме по този начин, че българите да бъдат наши съдружници, а не наши съперници “. Това е истината за тази жестока кавга с българското войнство, за това грубо орязване както на материалната база, по този начин и на персоналния състав. Да не приказваме, че тук е поставена ръка и върху българското офицерство. След като се редуцират полкове, откакто се редуцират дивизии, българските офицери остават без работа, т.е. доста от тях са съкратени. Много от надарените български пълководци даже след тази злощастна, да не кажем… ньойска случка са били съдени и това дефинира и образуването на разнообразни военни съюзи, които са се формирали в отбрана на българското офицерство, за това то да не бъде унищожавано толкоз фрапантно, тъй като ще бъде нужно в една бъдеща война, каквато апропо и силите на Антантата, и Централните сили са очаквали “, уточни Йорданов.

„ Пророчески се оказват думите и на немския военачалник, подписа в Компиенската гора примирието сред Франция и Германия, който споделя „ Довиждане, господа, до след 20 години “. И тъкмо 20 години по-късно, схваща са, стартира Втората международна война като реванш на силите на победените страни за тази загуба в Първата международна война и тези контракти. Защо Турция, която също подписва един позорен контракт – Севарския, само че не го съблюдава, и успеха й в турско-гръцкия спор й обезпечава това неуважение на клаузите на Севарския контракт, съумява да запази армията си и върху нея ударът, върху армията, е малко по-лек, в сравнение с за Българската войска. Турците по принцип са победена страна също, те са наши съдружници в Първата международна война, само че на тях им е доста значимо да запазят земите, които Османската империя е имала преди. И това, което гърците са създали, е да се разширят колкото се може повече за сметка на тези земи. И по тази причина турците отпред отново с Кемал Ататюрк са съумели да се опълчват на клаузите още след подписването на Севарския мир, което пък им дава опция по-нататък да стъпят върху тази войска и да не отстъпват повече от положението на своите въоръжени сили “, съобщи той.

„ Сега, без външна интервенция, без външен напън, извънредно от вътрешни фактори и от недалновидни решения ние направихме това, което нашите съперници през 1918-1919 година направиха с тоя Ньойски диктат. Когато приказваме за наборната войска – фактически наборната войска през годините, когато беше обсъждано дали да продължим с наборна армия или не, беше войска, която нашата стопанска система не можеше да устоя. Тя беше понижена първо на 75 000. След това на 45 000, по-късно на 30 000, каквато дори и Ньойският контракт не ни беше сложил. Но това беше едно решение, взето повече на прочувствена основа, по моему. Това решение за редуциране на наборната войска беше недалновидно. Но още по-недалновидно е изоставянето на подготовката на младежите. За това нихилистично отношение на сегашната юноша, изключително на младежите от мъжки пол, е показателно. Те не желаят да служат в армията, те считат, че армията е кей за мързеливите, те считат, че армията е загуби-време, което за мен е по-страшната последица от това заличаване на наборната ни войска “ добави Йорданов.