Никой от семейството не харесва избраницата на сина
Снаха ми не е подобаваща жена за сина. Тя не е добра стопанка и не ни почита.
Синът ми докара избраницата си на един фамилен празник. Веднага щом си отвори устата, всички започнахме да се гледаме недоумяващо. Това момиче въобще не знаеше по какъв начин да се държи почтително. Още от първата минута тя стартира да ни приказва, като че ли сме първи другари. Когато вечерята беше сервирана, тя намерено сподели, че не харесва тлъстото и мазно ядене.
Бяхме сигурни, че тази връзка няма да продължи дълго. Очевидно беше, че синът ми бързо ще се умори от нея. Половин година по-късно, обаче, той ни смая с новината, че ще се женят.
Чувството, че тази връзка е обречена, не ни напусна, даже когато избирахме менюто за идната женитба. Синът към момента беше студент, тъй че ние поехме по-голямата част от разноските. Родителите на булката също дадоха някаква сума.
Дъщеря ми даде своята рокля на бъдещата младоженка. Но тя, несъмнено, искаше да й купим нова.
Затова цяла вечер беше нацупена. Родителите й се държаха по този начин, като че ли щерка им не се дами. Говореха за живота си. А когато се нахраниха, поздравиха младоженците още един път и се прибраха. Това беше единственият път, когато видяхме сватове.
Оттогава изминаха 2 години. Семейният им живот се оказа надалеч от слънчев. Те се карат непрекъснато. Няколко пъти синът даже идваше при нас с движимостите си и след известно време се връщаше при жена си, с цел да се сдобрят. Всичко се повтаряше още веднъж и още веднъж. Снахата непрекъснато е недоволна от сина ми. Опитвам се да не се греша. Дори стопирах да им отивам на посетители. Жилището им е в такова положение, че не желая и да си припомням. Тя несъмнено не е грижовна стопанка.
Вижте още: Издържам някогашната си брачна половинка, а тя отхвърля да си откри работа
Тази седмица брачният партньор ми и аз отпразнувахме 30 години от сватбата. Разбира се, синът и брачната половинка му бяха поканени. Освен тях, на посетители ни пристигнаха всички най-близки родственици. Тъкмо седнахме на масата и в един миг брат ми ни оповестява, че има огромен подарък за нас – фамилен портрет. На картината бяхме аз, брачният партньор ми, дъщерята със зетя, внучката и сина.
Снаха ми се разплака. Тя си потегли, а синът ни я последва. Сега той въобще не желае да поддържа връзка с нас. Въпреки че му споделих, че не съм знаела за картината, той ми се сърди. Всички обидихме жена му. Той не приказва с никого.
Все още се надявам да се разведат. Този брак няма да продължи дълго.
