Карл Билд: Светът трябва да обърне внимание на кризата около името на Македония
Смята се, че Уинстън Чърчил е споделил, че Балканите са основали повече история, в сравнение с могат да поемат. Това се повтаря от всеки, които е имал основателна причина да се занимава с района.
Сега въпросът на масата е за наследството на Александър Велики, починал във Вавилон преди към 2 300 години, и правото на потребление на името „ Македония ”.
Повече от четвърт век самото битие на Република Македония вбесява гърците, които настояват, че името на съседите им е откраднато от гръцката провинция, която граничи с Македония от юг. Гърция (особено северният й район, откъдето е Александър Велики) прави всичко по силите си, с цел да блокира всевъзможни опити на Република Македония да получи интернационално самопризнание с това име.
През април 2008 година Гърция блокира опита на Македония да стане член на НАТО. И поредно блокира рекомендациите на Европейската комисия за започване на договаряния за присъединение на страната към Европейския съюз.
В неделя над 100 000 души демонстрираха в Атина в символ на митинг против потреблението на името „ Македония ”. В Солун към този момент се организираха големи демонстрации, а гръцката православна черква се опълчва против всеки компромис, който накърнява гръцкия монопол върху названието Македония.
Международният съд постанови през 2011 година, че съгласно съществуващите съглашения тя няма право да блокира договарянията за присъединение, само че правосъдното изговаряне не създаде никакъв резултат. Като известно възмездие предходното държавно управление в Скопие прибягна до присмиване на нещата като назова всичко допустимо „ Александър Велики ” и издигна скулптури на тогавашния цар в страната. Огромна скулптура на Александър стои в центъра на Скопие. Но на гърците не им беше занимателно.
Маневрите по въпроса от време на време се израждат в истински чудатости. След съглашение страната да влезе в Организация на обединените нации под името „ Бивша югославска република Македония ” имаше спор къде да я настанят в Общото заседание.
Обикновено това става по азбучен ред, само че беше по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Правителството в Скопие отхвърли да седне под писмен знак “F ” (the Former Yugoslav Republic of Macedonia ”), а държавното управление в Атина беше изрично срещу нареждане с писмен знак „ М ”. Компромисът беше да седнат, подредени под писмен знак „ Т ” от “the ” former republic.
Разговорите се водят сред македонския и гръцкия министър председател и в тази връзка имаше оживени действия, съвещания и пътувания. Но решението ще изисква бързи и мощни дейности от водачите на двете страни, които към момента би трябвало да преодолеят съществено опълчване от твърдолинейните националисти.
Но в този момент има нова опция за разрешаване на казуса. Новото държавно управление в Скопие се придвижи към възстановяване на връзките с България, където също има отколешни исторически въпроси, които пречат. И до момента в който Европейски Съюз излиза от интервала си на заспалост по отношение на разширението на Балканите, налице е нова незабавна нужда във връзка с Македония.
Това е единствено последната глава в описа за историческите битки и спорове на Македония. В последните стадии от съществуването на Османската империя, комплицираната етническа и културна комбинация в района отстъпва на поредност от интернационалните спорове – изключително Първата и Втората Балканска война, които проправят пътя към Трета балканска война, трансформирала се доста бързо в Първата международна война.
В началото на 90-те години Организация на обединените нации превантивно разположи в Македония умиротворителни сили с присъединяване на военни от Съединени американски щати. Преди по-малко от 20 години страната съвсем се разпадна, поради забавило се разширение на войната в Косово няколко години по-рано.
Вашингтон, Париж, Берлин, Лондон и други е по-добре да внимават и да създадат каквото могат, с цел да приготвят и поддържат в действителност всеки компромис за името.
Ако тези старания се провалят и Македония още веднъж бъде блокирана и към НАТО, и към Европейски Съюз, може да станем очевидци на повишаване на напрежението в исторически избухливия район. Има многочислени други възможности, които би трябвало да са допустими за всеки – „ Горна Македония ” е единствено една от тях, само че се изисква отчетлива воля, мощна решителност и ясна политическа храброст, с цел да се направи нужният компромис. Помощ от Москва, въпреки това, надали е идна. Точно противоположното: в Русия сигурно има сили, нетърпеливи да разбунят националистическите пристрастености на Балканите, тъй че да извадят от релси всяко бъдещо уголемение на НАТО и Европейски Съюз в района.
Руснаците знаят какъв е залогът – би трябвало да го знаем и ние. /БГНЕС
-----------
Карл Билд, някогашен министър-председател на Швеция. Анализът е оповестен във в. „ Вашингтон поуст ”.
Сега въпросът на масата е за наследството на Александър Велики, починал във Вавилон преди към 2 300 години, и правото на потребление на името „ Македония ”.
Повече от четвърт век самото битие на Република Македония вбесява гърците, които настояват, че името на съседите им е откраднато от гръцката провинция, която граничи с Македония от юг. Гърция (особено северният й район, откъдето е Александър Велики) прави всичко по силите си, с цел да блокира всевъзможни опити на Република Македония да получи интернационално самопризнание с това име.
През април 2008 година Гърция блокира опита на Македония да стане член на НАТО. И поредно блокира рекомендациите на Европейската комисия за започване на договаряния за присъединение на страната към Европейския съюз.
В неделя над 100 000 души демонстрираха в Атина в символ на митинг против потреблението на името „ Македония ”. В Солун към този момент се организираха големи демонстрации, а гръцката православна черква се опълчва против всеки компромис, който накърнява гръцкия монопол върху названието Македония.
Международният съд постанови през 2011 година, че съгласно съществуващите съглашения тя няма право да блокира договарянията за присъединение, само че правосъдното изговаряне не създаде никакъв резултат. Като известно възмездие предходното държавно управление в Скопие прибягна до присмиване на нещата като назова всичко допустимо „ Александър Велики ” и издигна скулптури на тогавашния цар в страната. Огромна скулптура на Александър стои в центъра на Скопие. Но на гърците не им беше занимателно.
Маневрите по въпроса от време на време се израждат в истински чудатости. След съглашение страната да влезе в Организация на обединените нации под името „ Бивша югославска република Македония ” имаше спор къде да я настанят в Общото заседание.
Обикновено това става по азбучен ред, само че беше по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Правителството в Скопие отхвърли да седне под писмен знак “F ” (the Former Yugoslav Republic of Macedonia ”), а държавното управление в Атина беше изрично срещу нареждане с писмен знак „ М ”. Компромисът беше да седнат, подредени под писмен знак „ Т ” от “the ” former republic.
Разговорите се водят сред македонския и гръцкия министър председател и в тази връзка имаше оживени действия, съвещания и пътувания. Но решението ще изисква бързи и мощни дейности от водачите на двете страни, които към момента би трябвало да преодолеят съществено опълчване от твърдолинейните националисти.
Но в този момент има нова опция за разрешаване на казуса. Новото държавно управление в Скопие се придвижи към възстановяване на връзките с България, където също има отколешни исторически въпроси, които пречат. И до момента в който Европейски Съюз излиза от интервала си на заспалост по отношение на разширението на Балканите, налице е нова незабавна нужда във връзка с Македония.
Това е единствено последната глава в описа за историческите битки и спорове на Македония. В последните стадии от съществуването на Османската империя, комплицираната етническа и културна комбинация в района отстъпва на поредност от интернационалните спорове – изключително Първата и Втората Балканска война, които проправят пътя към Трета балканска война, трансформирала се доста бързо в Първата международна война.
В началото на 90-те години Организация на обединените нации превантивно разположи в Македония умиротворителни сили с присъединяване на военни от Съединени американски щати. Преди по-малко от 20 години страната съвсем се разпадна, поради забавило се разширение на войната в Косово няколко години по-рано.
Вашингтон, Париж, Берлин, Лондон и други е по-добре да внимават и да създадат каквото могат, с цел да приготвят и поддържат в действителност всеки компромис за името.
Ако тези старания се провалят и Македония още веднъж бъде блокирана и към НАТО, и към Европейски Съюз, може да станем очевидци на повишаване на напрежението в исторически избухливия район. Има многочислени други възможности, които би трябвало да са допустими за всеки – „ Горна Македония ” е единствено една от тях, само че се изисква отчетлива воля, мощна решителност и ясна политическа храброст, с цел да се направи нужният компромис. Помощ от Москва, въпреки това, надали е идна. Точно противоположното: в Русия сигурно има сили, нетърпеливи да разбунят националистическите пристрастености на Балканите, тъй че да извадят от релси всяко бъдещо уголемение на НАТО и Европейски Съюз в района.
Руснаците знаят какъв е залогът – би трябвало да го знаем и ние. /БГНЕС
-----------
Карл Билд, някогашен министър-председател на Швеция. Анализът е оповестен във в. „ Вашингтон поуст ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ