Случвало ви се е, когато задълбочите връзката си с някого,

Това, което не ми харесва в другите, го коригирам в себе си...

Случвало ви се е, когато задълбочите връзката си с някого, последователно да започнете да откривате аспекти от личността му, които не ви харесват?

Теорията за огледалото на Жак Лакан ни оказва помощ да разберем този развой.

Според френския психиатър и психоаналитик построяването на персоналната ни еднаквост става посредством откриването на себе си в другите.

Така връзките, които поддържаме с близките, са отблясъци или проекции на аспекти от нашата персона – аспекти, които харесваме и такива, които не утвърждаваме.

Какво съставлява огледалната доктрина?

Точно както има елементи от тялото и визията ни като цяло, които не харесваме, когато се гледаме в огледалото, има и избрани черти в характера и личността ни, които не одобряваме.

Според теорията за огледалото в другите ние откриваме отраженията на личните си черти, които не харесваме, като в множеството случаи това е изцяло неволен развой.

Ние непрекъснато проектираме аспекти от личността си върху другите.

В този смисъл теорията за огледалото е визия, която предлага смяна на вероятността: Тъй като е невероятно да се следим в цялост в профил, с цел да открием минусите си и даже добродетелите си, животът ни сервира връзки, които по непосреден метод ни демонстрират същността на личността ни.

Така другите се трансформират в огледало, отразяващо нас самите и даващо ни опция да се срещнем със самите себе си.

Директно или обърнато огледало

Теорията на огледалото може да работи непосредствено или назад.

Нека да разгледаме един образец. Представете си, че не харесвате егоизма на колегата си. Това може да значи, че вие проектирате върху него своя лична егоистична линия, която отричате.

Но може също и да значи какъв брой дребна стойност имате за него, щом слага всичко друго преди всичко, само че не и вас…

Това, което не ми харесва в другите, го поправям в себе си…

Може би си мислите, че шефът ви е прекомерно придирчив с вас. Това може да значи, че вие самите сте перфекционисти, а вашият началник не е нищо друго с изключение на отражение на условията, което сами си налагате.

От друга страна, допустимо е да сте прекомерно разпилени и да имате потребност от малко суровост в живота си.

Емоционални рани

Първото нещо, което вършим, когато се нараним физически, е да изразим болката си. Едва по-късно започваме да почистваме и лекуваме раната с подобаващите лекарства. Не я покриваме, с цел да я скрием и забравим, тъй като знаем, че не това е методът. След това прекарваме няколко дни в грижи за нея, следейки да не се инфектира и така нататък

Какво вършим за своите прочувствени рани?

Емоционалните рани са страстите, възприятията, мислите и методите на деяние, които са плод на един или няколко мъчителни момента от нашия живот, които не можем да преодолеем и приемем.

Ние ставаме пандизчии на тези страсти, които ни държат в фиктивен затвор.

Лечението на нашите прочувствени рани (от което зависи и благополучието ни) включва трансформирането на тези страсти и способи на мислене в мъдрост и опит, тъй че те да ни служат в сложните интервали от живота.

Емоционалните рани като проекция

Когато пренебрегнем раните си (и останат неизлекувани), те стават част от несъзнаваното и въздействат върху нашите мисли, върху нашето прочувствено положение и нашето държание.

Ако не ги излекуваме, те могат да се трансфорат в неизменима част от същността ни, в призма, през която да пречупваме всичко, което ни се случва.

Често в нашия сътрудник или в хората, които ни обкръжават, откриваме дефекти, които доста наподобяват на нашите. И тъкмо това е повода за връзката ни с тях.

Например, двама души, които са страдали доста поради любовта, се срещат и откриват, че от любовта в действителност не боли. Тази двойка е обединена от една и съща рана, само че и двамата би трябвало да бъдат доста деликатни, тъй като раните, които сплотяват, могат и да разделят.

Необходимо е и двамата да излекуват прочувствените си рани, в противоположен случай те ще стартират да подкопават щастието и връзката им.

Несигурност, страхове, ревност… като че ли животът се стреми да ни изпрати всевъзможни тествания (нашите лични проекции), които ще маркират пътя, който би трябвало да извървим, с цел да растем.

Ако не ги проучваме и не се възползваме от предоставената ни информация (собствените дефекти, които проектираме върху колегата си), ние няма да пораснем и развием, а вследствие и връзките ни ще бъдат доста нежни.

Следователно, взаимоотношенията, които поддържаме с другите, според огледалната доктрина, могат да ни дадат доста скъпа информация за нас самите и раните, които носим в себе си.