Как емоционалните рани ни задържат в миналото?
Случвало ли ви се е всеки ваш спор да протича по еднакъв мъчителен метод? Или все да си избирате еднакъв вид сътрудник, с който нещата не се получават? В случай че да, най-вероятно в живота ви се е закотвил вреден модел от предишното, който не ви пуска да продължите напред. Като терапевт огромна част от моята работа се състои в това да откривам модели. Защо? Защото точно моделите показват пътя към същинския проблем – прочувствените възли, които ни държат заседнали в предишното.
Емоционалните възли са като невидими въжета, които ни придърпват към предишното и ни пречат да действаме пълноценно в сегашното. За да спрем повтарянето на все същите кавги с колегата, да прекратим губенето на другари по еднакъв метод или да спрем да се срещаме със същия вид несъответствуващ сътрудник, е нужно да забележим какви са тези прочувствени възли, които ни държат прикачени за предишното. Когато създадем несъзнаваното осъзнато, тогава можем да се освободим и да вземем съответен на сегашното избор.
Емоционалните възли произлизат от нараняващи преживявания или преживявания, които повреждат чувството ни за личен Аз. Всеки от нас е изживявал огромни или дребни прочувствени пострадвания през живота си. Всяко едно от тях оставя своя диря върху нашето усещане за света и се отразява на това по какъв начин се движим през живота. Понякога прочувствените пострадвания ни оказват помощ да станем по-издръжливи, само че по-често ни отслабват и сковават.
За да разберем прочувствените възли по-добре, ще разгледаме образец от живота на една жена, която ще назовем Кристина. Кристина пристигна при мен на 70-годишна възраст. Тя беше самотна и доста нещастна. Търсеше отговор на въпросите за какво се усеща изолирана и за какво сантименталните й връзки в никакъв случай не са просъществували изключително дълго. Поговорихме си за нейната история с мъжете и за нейното детство.
Кристина била на 9, когато майка й умряла. Семейството й считало, че сълзите са знак на уязвимост и татко й се карал всякога, когато си разрешавала да плаче от тъга. Освен това от време на време се чувствала ядосана на майка си, че я е изоставила, след което се чувствала отговорна, че се ядосва на майка си.
Защитната реакция на Кристина от загубата на майка й и нетолерантността към страстите й от страна на фамилията й била да се изключи за страстите си. Болката от загубата на майка й била толкоз огромна, че тя неумишлено си дала обещание повече в никакъв случай да не страда от загубата на някой, който обича. Тя удържала това свое заричане като подсъзнателно си избирала мъже, с които имала единствено краткотрайни връзки. А при положение, че някой мъж се влюбел в нея, тя си намирала опрощение да приключи връзката.
В лечението Кристина съумя да види по какъв начин модела във връзките й е обвързван с контузията от загубата на майка й. Тя неумишлено живеела живота си въз основа на това, което й се е случило на 9-годишна възраст. В лечението най-сетне съумя да даде място на тъгата от загубата на майка си и да премине през възприятията си на тъга и яд. Осем месеца откакто приключихме с лечението, тя се обади да ми опише за прелестния мъж, с който има сериозна връзка.
Кристина, несъмнено, е единствено един образец за това по какъв начин непреработената контузия ни приковава към предишното и ни пречи да живеем живота, който желаеме. Нейната история ни демонстрира какво се случва, когато ние най-сетне разпознаем нездравословните модели и идентифицираме нашите прочувствени възли. Ето за какво е толкоз значимо да обърнем внимание на нашите прочувствени възли и към какво ни насочват те, с цел да можем да вършим избор, съответен на сегашния си живот.
Адаптация по публикацията на Андреа Бранд, Goodtherapy. org
Инфо: http://zdravaistoria.com
