Случвало ли ви се е някога да срещнете на улицата

Случвало ли ви се е в миналото да срещнете на улицата дете, което в никакъв случай не сте виждали, само че все пак познавате доста добре? Случвало ли ви се е по този начин да го зяпнете, че чак да го стреснете и то, уплашено, да побегне? Това е напълно действителна преживелица и е допустима заради обстоятелството, че дребното дребосъче е израснало пред очите ви с помощта на обществените мрежи и неговата майка, хвалеща се с отрочето си по три пъти дневно.    Да, това е дребният, за чието битие вие сте разбрали още когато е бил точка в корема на майка си, тъй като тя е разгласила фотография от видеозона.    След това съвсем сте участвали на раждането му, наясно сте с първия и всички последващи зъби, обичаните му играчки и храни, ежедневните достижения, заболявания, въобще всичко, което е допустимо да знаете. А в никакъв случай не сте го виждали. Майката даже не ви е толкоз близка, само че все пак знаете всичко за детето ѝ.    Без да звучи апокалиптично или прекомерно консервативно, това е светът, в който живеем. И най-вероятно този бебешки ексхибиционизъм ще стане още по-масов.    След още петнайсетина години хората, които ще станат родители, ще са прекарали целия си умишлен живот със смарт телефон в ръка. Днешните млади майки и бащи въпреки всичко помнят времената, когато телефоните имаха копчета и правеха фотоси, на които съвсем не се различаваше кое е човек и кое – не. И все пак снимането и шерването са се трансформирали в инстикт.   В западния свят към този момент имат и дума за това събитие – sharentning вместо parenting   Може ли всичко това да е потребно? Разбира се, има си и положителните страни, написа The Independent. През последните три години общуването с хора отвън тесния фамилен кръг се трансформира в основно най-много поради коронавирус пандемията.

Споделянето на бебешки фотоси е форма на другарство – публикуваш нещо, получаваш реакция, завръзва се диалог. Младите майки по принцип са много лимитирани. А единствено си представете по какъв начин се усеща човек, който преди малко е станал родител, обезпокоен и комплициран е, дори не може да излезе от вкъщи си, тъй като има ковид. Предпоставките за полудяване са налице. В този смисъл шерването на бебешки или каквито и да фотоси е даже лечебно. Но изгодите от него не са чак толкоз доста. 
Да проверяваш трескаво какъв брой лайка е събрал последният кадър с детето ти си е безспорна полуда. Навикът да го снимаш непрекъснато също не е напълно ок. Така бавно изключението се трансформира в норма.    „ Забелязахме, че каквото и да вършат децата, непрестанно желаят от нас да ги снимаме. Правим го, а те просто чакат камерата “, споделя ръководителка на център за деца в Саутхямптън.    Тук явно става дума за усвоен модел на пвоедение, само че има и друго – за каква детска спонтанност приказваме, в случай че хлапакът стои оплезе или хвърлят лиса във въздуха, чакайки мама да извади телефона?    Картинката става още по-грозна, когато осъзнаеш, че един детето ще е огромен човек, само че обществените мрежи ще запазят фотографията с голото му дупе може би вечно. Дали на порасналото дете това би му харесало?    Затова, колкото и киселяшко да звучи, би трябвало да се мисли преди да се разгласяват фотоси на деца. Това не са колата, очилата, кучето, морето, ските или бургерът ви.