Slow Food - врагът на Fast Food
Slow Food (буквален превод постепенно хранене) е придвижване, учредено през 1986 година от Карло Петрини. Движението е основано с концепцията да се запазят локалните гастрономически обичаи.
Организирано е в конвивиуми – локални общности от производители и симпатизанти, чиято цел е освен икономическа полза, а и да се запазят неповторимите артикули в избран географски регион.
Целите на Slow Food са доста, само че главно може да се каже, че концепцията е в това да насърчи производството и развъждането на разнообразни култури и породи животни, без прибавянето на някакви подобрители от химическото произвеждане.
Президиуми - това са механизми (проекти), чиято цел е да поддържат и подтикват стопански локалните производители, с цел да се разпространяват техните артикули. Освен това наблюдават и за качеството.
Философията на придвижването е включена в три думи - това са good, clean and fear. С други думи храната би трябвало да бъде създадена от качествени артикули и по природосъобразен метод, да бъде вкусна, да се създава отговорно и да не поврежда околната среда. Производителите би трябвало да бъдат съответно възнаграждавани за своя труд, считат още от придвижването Slow Food.
Всъщност Slow Food може да се одобри като контрапункт на добре познатите у нас Fast food (буквален превод – бързо хранене). Това е и съответната причина, заради която Петрини основава това придвижване (Slow Food), а точно откриването на един нов ресторант от веригата на бързото хранене на едно особено място в Рим – Испанските стъпала.
Всъщност бързата храна с доста реклами и извънредно добър маркетинг ловко е съумяла да заеме съвсем цялото ни хранене. По време на обедната отмора хапваме от нея, в случай че се разхождаме и ненадейно огладнеем, при пътешестване или просто тъй като минаваме около заведението. Когато изпитаме апетит, това е първото нещо, за което се сещаме, че можем да хапнем.
Погледнато от здравословна страна, запушваме организма си с генномодифицирани артикули, консерванти, оцветители и всевъзможни други производни на химическата индустрия. Вследствие на всичко това метаболизмът ни се утежнява и стартират промени в тялото ни.
Ето това е една от главните хрумвания на Slow Food – да забави тези процеси, да ни накара да се обърнем към тези храни, които се създават по екологично чист метод. Така ще се запазят локалните производства и ще запазим предписания и първични материали присъщи единствено за избраното обитаемо място.
Едно от най-важните послания на Slow Food е да се избегнат всевъзможни консерванти и оцветители, да се храним с чисти артикули с хранителна стойност. Различните вкусотии и аромати, въобще локалните кулинарни обичаи на всички места по света да се запазят и да не бъдат заличени от бързото хранене.
Неправителствената организация Slow Food цели да резервира биоразнообразието посредством така наречен Съкровищница на усети (Ark of Taste). Това е електронен азбучник, в който са включени неповторими обичайни храни, които са застрашени от изгубване.
Подборът на всички тях става главно по два критерия – качеството и усетът на продукта. България има три продукта в тази Съкровищница на усетите – каракачанската овца, зеленото сирене, смилянският фасул.
Осигурява се опция за директни продажби на продукцията от избран регион. Наричат ги Пазари на земята – механизми, с помощта на които се съхраняват обичайни производства на хранителни артикули.
