Махмурлук след чудо
Следващата година ще отбележим чудото, при което преди 30 година падна Берлинската стена и стартира придвижването на „ Източна Европа “ в западна посока. Това ще бъде сложен празник.
Унгария и Полша са в трагичен спор с тези, които могат да бъдат наречени „ обичайни “ в Европейски Съюз. В Брюксел, Берлин и Париж се отнасят към двете страни, някогашни членки на Варшавския контракт, като към страни-парии. Премиерът на Унгария Виктор Орбан с безапелационна преднина завоюва изборите през април приказва с топлота за това, което назовава „ нелиберална народна власт “, а в Полша от задните редове всичко управлява владетелят на партията Ярослав Качински, който разрешава на своите марионетки да бъдат президент и министър председател. И двамата водят неприятно прикрита война с Брюксел по имиграцията и нелибералната политика. Те насочат очевидно предизвикателство към демократичната народна власт в Европейски Съюз, която е в основата на самооценката на Съюза.
За това те би трябвало да бъдат осъдени. Полша, страната, която получава от Европейски Съюз най-вече средства. За интервала 2014-2020 година сумата ще възлезе на 80 милиарда евро, а Унгария е страната, която получава най-вече на човек от популацията. Сега Еврокомисията работи върху това да обвърже даването на икономическа помощ, да вземем за пример, с независимостта на съда, подложен на нападки изключително в Полша. Страна като Италия също желае обвързване на предоставяната помощ от Европейски Съюз с политиката във връзка с бежанците, тъй че страните, които отхвърлят да одобряват бежанци, да не получават пари. За Орбан и Качински това е въпрос на правото на национално самоопределяне.
Може ли да се приказва за това, че в Европейски Съюз се води своего рода война – сред „ старите “ от Европейски Съюз и новите членове на съюза? И по какъв начин се получи по този начин, че страните, които повече от всички други, насочат провокации към самите полезности на Европейски Съюз, паралелно с това получават най-голямата икономическа помощ от организацията? Представата за съществуване на фронтова линия сред изтока и запада в Европейски Съюз е преуличена. Прибалтийските страни – членки на Европейски Съюз са цялостни с възторг в това време, когато в страна като Австрия в правителдството влиза фашистка партия, враждебно отнасяща се към имигрантите. А Италия беше на път да получи правтелство, което изобщо скептично да се отнася към Европейски Съюз. Третата по величина стопанска система в Европейски Съюз е застрашена от безпорядък.
Въпреки това Унгария и Полша са с изключително състояние в Европейски Съюз. Двете страни ги обеднява това, че в продължение на доста епохи водят екзистенциална битка за оцеляване. Полша – както ни е известно – е огромна страна в Европа, която, за жалост, в никакъв случай не се намирала на едно и също място. Полша два пъти е преставала да съществува като страна – първо с помощта на Русия в края на XVIII век, а по-късно с помощта на компанията на Хитлер и Сталин в навечерието на II международна война; и Русия и Германия разтягаха границите на Полша като акордеон. По време на Втората международна война страната загуби съвсем шест милиона поданици, половината от които евреи.
Унгария е страна, оживяла като етнос и езикова общественост в продължение на хиляди години, обкръжена от немски, славянски и романски съседи и изпитваща напън от всички страни. След I международна война страната загуби 71% от територията си, а всеки трети маджарин живееше в страни като Румъния, Словакия, настояща Сърбия и Украйна. И полският, и унгарският народен опит при цялостната с драматизъм история на предишния век се отнасят към цифрата на най-травматичните.
Комунистическите времена след II международна война нанесоха още по-голям удар по полското и унгарското национално съзнание. След рухването на берлинската стена през 1989 година на тях им се наложи доста да наваксват както в стопански, по този начин и в политически проект. Много трябваше да се наваксва и заради обстоятелството, че националните спорове и самото развиване бяха „ замразени “ с помощта на желязната руска хватка във време, когато страните от Западна Европа можеха да се развиват надалеч по-свободно, а съществуването на хората на запад беше подсладено и благодарение на проекта Маршал.
И Полша, и Унгария се трансформираха в годините след 1989 година при държавни управления, произлезли от някогашната антикомунистичмеска съпротива или от социалистическите партии, които в действителност бяха реформирани комунистически партии. И партията на Орбан, и „ Право и правдивост “ на Качински бяха избрани отново, което е извънредно както за Унгария, по този начин и за Полша след 1989 година Те уцелиха десетката. Те свирят на националистическите струни, които резонират с трагичната история на страните. Това е махмурлук след чудото от 1989 година
-----------------------------------------
Мортен Странд, в.„ Дагбладет “.
Унгария и Полша са в трагичен спор с тези, които могат да бъдат наречени „ обичайни “ в Европейски Съюз. В Брюксел, Берлин и Париж се отнасят към двете страни, някогашни членки на Варшавския контракт, като към страни-парии. Премиерът на Унгария Виктор Орбан с безапелационна преднина завоюва изборите през април приказва с топлота за това, което назовава „ нелиберална народна власт “, а в Полша от задните редове всичко управлява владетелят на партията Ярослав Качински, който разрешава на своите марионетки да бъдат президент и министър председател. И двамата водят неприятно прикрита война с Брюксел по имиграцията и нелибералната политика. Те насочат очевидно предизвикателство към демократичната народна власт в Европейски Съюз, която е в основата на самооценката на Съюза.
За това те би трябвало да бъдат осъдени. Полша, страната, която получава от Европейски Съюз най-вече средства. За интервала 2014-2020 година сумата ще възлезе на 80 милиарда евро, а Унгария е страната, която получава най-вече на човек от популацията. Сега Еврокомисията работи върху това да обвърже даването на икономическа помощ, да вземем за пример, с независимостта на съда, подложен на нападки изключително в Полша. Страна като Италия също желае обвързване на предоставяната помощ от Европейски Съюз с политиката във връзка с бежанците, тъй че страните, които отхвърлят да одобряват бежанци, да не получават пари. За Орбан и Качински това е въпрос на правото на национално самоопределяне.
Може ли да се приказва за това, че в Европейски Съюз се води своего рода война – сред „ старите “ от Европейски Съюз и новите членове на съюза? И по какъв начин се получи по този начин, че страните, които повече от всички други, насочат провокации към самите полезности на Европейски Съюз, паралелно с това получават най-голямата икономическа помощ от организацията? Представата за съществуване на фронтова линия сред изтока и запада в Европейски Съюз е преуличена. Прибалтийските страни – членки на Европейски Съюз са цялостни с възторг в това време, когато в страна като Австрия в правителдството влиза фашистка партия, враждебно отнасяща се към имигрантите. А Италия беше на път да получи правтелство, което изобщо скептично да се отнася към Европейски Съюз. Третата по величина стопанска система в Европейски Съюз е застрашена от безпорядък.
Въпреки това Унгария и Полша са с изключително състояние в Европейски Съюз. Двете страни ги обеднява това, че в продължение на доста епохи водят екзистенциална битка за оцеляване. Полша – както ни е известно – е огромна страна в Европа, която, за жалост, в никакъв случай не се намирала на едно и също място. Полша два пъти е преставала да съществува като страна – първо с помощта на Русия в края на XVIII век, а по-късно с помощта на компанията на Хитлер и Сталин в навечерието на II международна война; и Русия и Германия разтягаха границите на Полша като акордеон. По време на Втората международна война страната загуби съвсем шест милиона поданици, половината от които евреи.
Унгария е страна, оживяла като етнос и езикова общественост в продължение на хиляди години, обкръжена от немски, славянски и романски съседи и изпитваща напън от всички страни. След I международна война страната загуби 71% от територията си, а всеки трети маджарин живееше в страни като Румъния, Словакия, настояща Сърбия и Украйна. И полският, и унгарският народен опит при цялостната с драматизъм история на предишния век се отнасят към цифрата на най-травматичните.
Комунистическите времена след II международна война нанесоха още по-голям удар по полското и унгарското национално съзнание. След рухването на берлинската стена през 1989 година на тях им се наложи доста да наваксват както в стопански, по този начин и в политически проект. Много трябваше да се наваксва и заради обстоятелството, че националните спорове и самото развиване бяха „ замразени “ с помощта на желязната руска хватка във време, когато страните от Западна Европа можеха да се развиват надалеч по-свободно, а съществуването на хората на запад беше подсладено и благодарение на проекта Маршал.
И Полша, и Унгария се трансформираха в годините след 1989 година при държавни управления, произлезли от някогашната антикомунистичмеска съпротива или от социалистическите партии, които в действителност бяха реформирани комунистически партии. И партията на Орбан, и „ Право и правдивост “ на Качински бяха избрани отново, което е извънредно както за Унгария, по този начин и за Полша след 1989 година Те уцелиха десетката. Те свирят на националистическите струни, които резонират с трагичната история на страните. Това е махмурлук след чудото от 1989 година
-----------------------------------------
Мортен Странд, в.„ Дагбладет “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ